Интервю! Калин Вельов: Дара стъпи върху Елица и Стунджи, Поли Генова, Мариана Попова и „Каффе“
Вельов посочва приемствеността при българските изпълнители на „Евровизия“
КОЙ Е ТОЙ?
Калин Вельов е роден на 18 юни 1973 г. в София. На 10 години става барабанист на детската група „Пим-Пам“ с ръководител Борис Карадимчев. През 1988 г. е приет в Музикалното училище „Любомир Пипков“. Калин Вельов е първият барабанист на популярната джаз фюжън група „Акага“, където свири от формирането на групата през 1991 до 1998 г. „Акага“ е студийна група към БНТ и участва във всички престижни музикални фестивали в страната и по света. Свири в група „Медикус“, а след това и с Дони и Момчил. В периода 1998-1999 г. Вельов е част от „Ку-ку бенд“. Съпровожда на Лили Иванова на концертите й в Москва през 1998 г..
През август 1999 г. заминава за Холандия, където учи в латиноотдела на Консерваторията в Ротердам. През 2004 г. завършва Консерваторията и се завръща в България. Заедно с Нина Николина записват албум, като песните в него са изцяло композирани и аранжирани от Вельов. През 2020 г. музикантът става депутат от партия ГЕРБ , а по-късно и заместник-министър на културата.
– Като музикален мениджър и бивш зам.-министър на културата според вас защо българската музикална гилдия толкова дълги години чакаше своето музикално признание на световна сцена, което ни донесе Дара от „Евровизия“ 2026?
– Аз смятам, че зад един такъв световен успех, какъвто имаме тази година, седи точният момент на точното място, с точния артист с точната песен, с точната доза късмет. Таймингът е много важен и може би сега е дошло времето да съвпаднат всички тези показатели, които изброих, за да се случи успехът на Дара.
Аз лично съм много щастлив, горд и доволен, защото смятам, че нейният успех ще даде много сериозна доза енергия на всички артисти от съвременната музика в България, които заслужаваха подобно признание и подобно отваряне на вратата към Европа и към света.
Важното е, че България ще е домакин на този световен формат, и смятам, че Бургас е разумен избор за „Евровизия“.
– Как се отразява успехът на Дара в музикалните среди?
– Това ще даде стимул, повече вяра в себе си и заслужено самочувствие на българските музиканти. България няма толкова дълга традиция в поп музиката, но имаме традиции в класиката и в народната музика и в тези два жанра ние имаме световни постижения и световен експорт от много отдавна, но в поп музиката, която е сравнително съвременна и още повече че ние до 90-те години на миналия век бяхме затворена земя и система, в момента градим поп култура от 40 години. Това е сравнително млад стаж и имаме нужда от силни продуцентски звена – това е нещо, което много ни липсва.
Вижте – зад песента на Дара седи международен екип – чужди продуценти, чужди композитори, чужди хореографи, фризьори, даже дизайнери, ако щете. Хубаво е, че светът вече се глобализира и е едно отворено пространство. Младите ни хора слушат музика отвсякъде, попиват я, но на терен ни липсват продуценти и тази брънка в бизнеса, в която инвестираш в продукт.
– Какво разбирате под продукт?
– Под продукт разбирам и артиста включително, и музиката, и клипа дори. Това е развито обаче много добре у нас в попфолк жанра, но не и в попа.
– Според вас какво тепърва ни предстои относно предстоящото домакинство за „Евровизия“ 2027 г., на което разчитаме изцяло да промени лицето ни като туристическа дестинация пред света?
– Аз се надявам комбинацията от нов заряд, ново правителство и нов министър на културата, от нов министър на туризма и нов премиер-министър да даде силен старт на много упорита работа, защото времето лети бързо, а има адски много работа. На ниво организационна структура по повод предстоящото домакинство на „Евровизия“ не трябва да има ужасно много паника, защото си има готов екип, техника и тирове – всичко, което е свързано с музикалния формат и организацията, идва готово и е организирано.
– За какво трябва да поработим сериозно?
– По залата ще има доста работа.
– То трябва и хубаво лого, добър пиар за събитието.
– О, да, много неща трябва да се свършат и аз смятам, че трябва да има добра комуникация между няколко министерства – култура, туризъм, но и регионалното министерство, защото за „Евровизия“ ни трябва и добра инфраструктура.
– МРРБ излезе с информация, че метростанцията до „Арена 8888“ догодина няма да е готова… Залата няма и нужните паркинги, трябва да се избере и локация за евровизионното селище…
– Има най-различни начини липсата на метро до залата да се заобиколи и да се подсигури алтернативен транспорт. Организационният комитет трябва да работи всекидневно за домакинството.
– Вие помните ли, докато бяхте студент в Нидерландия, какво самочувствие ви даде участието на Мариана Попова на „Евровизия“?
– О, помня вълнението и гордостта, че България е на конкурса, те бяха неописуеми, особено за нас – българските музиканти зад граница!
От днешна гледна точка колосалният успех на Дара стъпва върху пробивите на предходните български изпълнители и трябва да им се даде заслуженото признание, защото те са направили стъпка, след стъпка, след стъпка като музикантите от „Каффе“, Стунджи и Елица Тодорова, Поли Генова и пропускам някого, а екипът на БНТ натрупваше все повече опит и се учеше от грешките си.
Но трябва да признаем, че този успех на България нямаше да се случи, ако предходният генерален директор на БНТ Емил Кошлуков не беше подновил акредитацията за участието на България в „Евровизия“, която беше замразена за няколко години.
– Какво предстои оттук нататък?
– Пълна мобилизация, всичко е в ръцете на правителството и министерствата. Аз вярвам – Евтим Милошев е човек, който е организирал немалки екипи за гигантски продукции – за телевизионни предавания, продуциране. Познавам го още от „Хъшове“, където работехме заедно с него на сцената и в предаването, и той има всички качества, за да изпълни тази част от задачата, която е възложена на Министерството на културата.
Но една птичка лято не прави и същественото е да има екип от хора, от много хора, които да са трудолюбиви, да горят за задачата и да има координация между тях. Защото аз станах свидетел в Министерството на културата ЮНЕСКО да се случи по-миналата година в България, но организацията тръгна изключително късно – пред ноември и декември, когато беше минала годината и не успяхме. Затова е много важно педалът да се натиска навреме и постоянно, за да вървят нещата.
