Адвокат за случая „Кузев“: Доживотна присъда не може да бъде наложена
Доживотна присъда не може да бъде наложена на непълнолетните по случая с убийството на Георги Кузев в Пловдив. Причината е, че те са на възраст между 14 и 16 години, а законът предвижда за тази възрастова група наказание от 3 до 10 години лишаване от свобода. Това обясни адвокат Зорница Костова в ефира на bTV.
„Нашият закон е доста по-благосклонен към наказване на деца. Между 14 и 16 години наказанието е между 3 и 10 години лишаване от свобода. Не смятам, че това е най-доброто, но за момента рамките на наказанията са тези. Доживотен затвор в никакъв случай не може да бъде приложен“, заяви тя.
Възможно е искане за условно предсрочно освобождаване
Адвокат Костова обърна внимание и на възможността осъдените да поискат условно предсрочно освобождаване, след като изтърпят една трета от наложеното им наказание.
Според нея с този правен институт често се злоупотребява.
„Много често се злоупотребява с института на условното предсрочно освобождаване. Тук то може да бъде извършено, след като е изтърпяна една трета от наказанието. Ето това е стряскащото – тези младежи могат да поискат условно предсрочно освобождаване едва когато изтърпят тази една трета. Винаги се злоупотребява с този институт“, обясни адвокатът.
Адвокат Зорница Костова: Има данни, че Георги Кузев е бил примамен
Костова коментира и информацията, че жертвата е била примамена. По думите ѝ тези данни поставят под съмнение възможността деянието да е било извършено спонтанно или в резултат на внезапно възникнал конфликт.
„Има данни, че са го примамили, така че в никакъв случай не бих казала, че се касае за деяние от сега за след малко. Тук бруталността е тотална. Те са били много на брой, очевидно изключително агресивни, очевидно зверски усещания са имали“, заяви тя.
Психолог: Агресията в юношеството трябва да бъде ограничавана
Социалният психолог доц. Николай Димитров коментира факторите, които могат да доведат до агресивно поведение сред подрастващите. Според него агресията е типична за младежката възраст, когато юношите се опитват да заявят себе си и да се еманципират от своите родители. Тя обаче трябва да бъде ограничавана още в семейната среда.
„На нас ни е много лесно да виждаме отговорност навсякъде, но тя започва от семейството“, подчерта психологът.
По думите му самоконтролът при децата не се появява самостоятелно, а се изгражда постепенно с активното участие на възрастните.
„За да може един човек да започне да се самоконтролира, родителят трябва да му внесе първо неговия външен контрол и да изгради този механизъм у него“, каза доц. Димитров.
Агресията не е характерна само за бедните квартали
Една от големите обществени заблуди е, че проявите на крайна агресия са специфични единствено за бедните квартали или за семействата без финансови възможности, смята социалният психолог.
„Казваме: нормално семейство, хора с възможности. Но те отсъстват като родители. Самото физическо присъствие на родителя в живота на едно дете не е достатъчно, трябва да има емоционално присъствие. Трябва да има един непосредствен, топъл контакт между възрастния и детето“, посочи той.
В периода на юношеството приятелският кръг естествено започва да заема водещо място в живота на младия човек. Това обаче не означава, че родителите трябва да се оттеглят и да прекратят опитите си да поддържат близка връзка с детето.
„В юношеството излизат на преден план приятелите и те са жизненоважни за социализацията на младия индивид. Но родителите не трябва да дават назад, защото децата ще се върнат в някакъв момент. След юношеството младият човек отново има нужда да се върне в семейната среда“, обясни още доц. Николай Димитров.
„Когато родителите абдикират, оставят нещата на улицата“
Според психолога при оттегляне на семейството неговото място се заема от средата извън дома, която започва да определя поведението и ценностите на подрастващите.
„Когато родителите абдикират, те оставят нещата на улицата. Улицата в юношеския период е основният социализатор на младите. В този смисъл основната вина остава на родителите“, уточни Димитров.
Той изрази опасения, че след първоначалния обществен отзвук убийството на Георги Кузев може да бъде забравено, без да доведе до реални превантивни действия.
„Опасявам се, че нищо няма да последва след този случай. Обяснението „Това на мен няма как да ми се случи“ допуска още повече други случки да ни се случат, защото не си вадим поука и не действаме превантивно, а реактивно. В някакъв момент тази история ще бъде забравена“, заяви социалният психолог.
