Какво означава замразяването на договора с „Боташ“? Радев май работи за превръщането на Турция в основен доставчик на втечнен газ за Европа
Ударен транзит на втечнен газ през България от Турция. Това, разкри анализатор, работил и със служебната власт на Андрей Гюров, пред Lupa.bg като най-основната причина за изненадващото спиране на договора между София и Анкара по линия на Боташ.
Скандалният контракт бе замразен вчера за цели 15 месеца на среща между премиера Румен Радев и турския президент Реджеп Ердоган, при това на фона на заявките и от самия Радев в предизборната кампания, а и след това, а така и от членове на правителството му, че клаузите в него изобщо не са заробващи, а напротив – действителният му старт щял да донесе много приходи за страната.
Припомняме, договорът между държавните Булгаргаз и Боташ беше сключен при изключително сенчести неизгодни за страната ни условия за пренос на газ и капацитети от Турция като уж стратегическа част от диверсификацията на доставките ни на природното гориво от тогава все още съществуващата зависимост от Русия. Началото на ангажимента на българската страна за 13 години да плаща достъп до турската енергийна мрежа по фиксирани такси за капацитет от близо половин милион долара на ден, независимо дали реално внася газ бе положено от енергийния служебен министър в кабинета на Гълъб Донев – любимеца на Радев Росен Христов в края на 2022 г. и окончателно парафиран на 3 януари ’23-а.
Според експерт в сферата на анергетиката голямата цел на Турция отдавна не е фокусирана в сумите по подобни сделки. Първо защото „Боташ“ има сключени десетки договори с десетки контрагенти по света, а и защото отдавна се цели превръщането на югоизточната ни съседка в газов хъб за целия регион и снабдяването на голяма част от страните на Стария континент с LNG.
А в момента основният коридор, по който България получава втечнен газ, е по интерконектора, открит през 2022 г., с Гърция. Тя пък внася огромното количество кубици от Азербайджан със забележителен ръст на доставките от началото на тази година (само до април са транзитирани почти 350 милиона кубически метра газ – б.р.).
И ако вертикалният коридор от Александруполис работи успешно, за да захранва Балканите, а и Украйна, то диверсификацията на LNG от сегашния хегемон на европейския пазар – САЩ, а и от Норвегия и Острова, които бележат големи финансови приходи от добив и транзит, именно Турция се готви на нисък старт да превземе пазарите.
Още преди 6 месеца започна същинската фаза на битката между Атина и Анкара кой ще спечели прозвището „нов газов гигант на втечнено гориво“ на Стария континент. Защото макар Турция да разполага с далеч по-големи капацитети и газова инфраструктура, то регулаторно Гърция чрез Ревитуса терминала и коридора през Александруполис е много по-добре разположена за европейския маркет.
Според източника на Lupa.bg външният министър на Турция Хакан Фидан е бил у нас на срещата с колежката си Велислава Петрова на 11 юни именно, за да й даде нишан, че да, Анкара няма да се инати за изпълнението на договора с нейната „Боташ“, но иска ускоряване на процеса по реализирането на новите коридори за пренос на LNG през България към Европа.
Прави впечатление също, коментира той, и че от новината за замразяването на договора с турската държавна компания и „Булгаргаз“ вече са минали над 12 часа, а медиите у съседката ни продължават да мълчат. Според него никъде в официалната турска реторика няма да срещнем формулировка от типа „отстъпихме“ или „променихме неизгоден за другата страна договор“, а още по-малко вероятно е да се говори за победа на България. По простата причина, че всъщност договорките, сключени в енергиен план между Радев и Ердоган на 6 юли са с много по-висока стойност за Турция.
„Освен това за Турция проблемът не е договорът, а че: капацитетът не носи достатъчно приходи. А Анкара определено се бори за повече реален транзит; повече LNG доставки и… съответно повече европейски клиенти“, анализира той.
Но е факт и че ако досега се плащаха стотици хиляди евро дневно за неизползван капацитет, това финансово натоварване временно отпада за нашата страна. А според него това се дължи и на откритото говорене на новата власт за гигантски дефицит в бюджета, който все от някъде (различно от налози за гражданите и осигуровки – б.р.), трябва да се закърпи.
Важното е, по думите му, че ако България остане основен вход към европейския пазар за LNG и други доставки през Турция, за Анкара е по-изгодно да има стабилен и платежоспособен партньор, отколкото формално изгоден договор, който поражда постоянен политически конфликт.
Именно затова решението изглежда по-скоро като стратегическо “рестартиране” на отношенията в нова посока. И повече печалба за Турция от… договора с Булгаргаз.
