Диана Русинова за катастрофата с три жертви на „Тракия: Има черни следи, но странното е, че те са от десните гуми, а шофьорът е завил наляво
Две деветгодишни деца загинаха на автомагистрала „Тракия“, а поредната трагедия отново постави болезнения въпрос – защо България продължава да плаща с човешки животи за бездействието на институциите?
Експертът по пътна безопасност Диана Русинова отправя тежки обвинения към държавата, говори за лобистки интереси, за виртуални милиони за безопасност – и задава поредица от неудобни въпроси, на които институциите от години отказват да дадат истински отговор.
– Инцидентите се случват един след друг, коментират се, но май не сме мръднали и на йота в решенията и превенциите?
– За всичко, за което сме говорили досега, сме се оказвали прави – поне смея да го твърдя за сдружението, което представлявам. Абсолютно винаги сме били коректни и за съжаление прави.
Това, което обяснявам от поне пет години, е, че всеки използва пътната безопасност като удобна политическа дъвка и за да трупа някакви лични дивиденти. Но без да се предприемат никакви конкретни действия. Без да се предприемат конкретни мерки.
– Две деветгодишни деца загинаха на „Тракия“, след като ТИР премина през разделителната мантинела. Но ако между платната имаше масивна бетонна бариера, може би те днес щяха да са живи?
– Не само бетонната преграда или така нареченото „Ню Джърси“. Това е нещо много необходимо наистина, което ние в България отричаме. Въпреки че цяла Европа, дори и в Америка използват такива бетонни огради в средата, за да осъществят превенция.
– Защо това се отрича в България? С какви доводи, ако има такива?
– То доводи няма. Измислят си някакви. Пишат се някакви наредби, в които прозират чисто лобистки интереси. Да, не навсякъде са подходящи бетонните огради, но на много места са.
Само че имаме български фирми – производители на метални ограничителни системи за пътища – и за тях това е един вид намаляване на обема от работа, който ще имат. Намаляване на пазарния дял за сметка на бетона, който всеки, който се сертифицира и си купи калъп, може да произвежда.
– Аз мисля, че е за сметка най-вече на човешкия живот!
– Накрая, като теглим чертата, да. Но аз, честно да ви кажа, не мисля, че някой се замисля за това, че отзад стоят човешки животи. Тук даже въпросът не е дали трябва да са метални или бетонни огражденията – на места трябва да са едните, на други – другите. Въпросът е защо толкова години ние ги отричаме?!
Колко пъти давам следния пример – значи МВР си купиха кламери и климатици, ремонтираха си районното с парите за пътна безопасност, но никой в тази държава – в това число и Държавната агенция, които имат най-голяма вина за състоянието на пътната безопасност в България, не се интересува.
Попитах ги колко пари са дали за проучвания кои типове ограничителни системи и бетонни стени са най-подходящи на различните видове пътища. 0 лева са дали!
Колко пари дадоха на общините да си направят пешеходните пътеки, да направят безопасни зоните около учебните заведения и образователната инфраструктура. 0 лева!
Обаче тия пари сме ги дали за кламери и климатици. И аз сега искам да попитам – всичките тези хора, които са одобрили това нещо – включително и МВР, да отговорят по какъв начин ние подобрихме пътната безопасност с купените климатици?
Не, че на МВР не трябва да им се купят климатици.
Не, че на МВР не трябва да им се ремонтира сградния фонд.
Но защо с тези пари?
И още повече искам да задам въпрос и на държавата – в лицето на министър-председателя и на министъра на финансите, и да ги попитам:
Сигурни ли сте, че тези пари – прословутите 500 милиона във фонда за пътна безопасност – наистина ги има? Да не се окаже, че са едни виртуални пари, които на хартия ги има, а на практика не?!
– Да попитаме и друго – след всяка подобна катастрофа слушаме едни и същи обяснения – за човешка грешка, спукана гума, несъобразена скорост. Не прикриваме ли обаче така много по-големия проблем – инфраструктурата, която не прощава нито една грешка?
– Това със спуканата гума, като обяснение за инцидента на „Тракия“, аз не го вярвам. Според мен спукана гума няма.
– Не би ли следвало да има поне следа от спирачен път, черни следи от спуканата гума…
– Има едни черни следи, но странното е, че те са от десните гуми, а шофьорът е завил наляво. Тази следа може даже да не е конкретно от този пътен инцидент, а може и да е по съвсем други причини.
Едната от гумите наистина е била в много лошо състояние. Но камионът, след като минава през мантинелата, нормално е така да стане.
– А може би гумата се спукала вследствие от удара в мантинелата, а не преди това?
– Именно, да. И аз така мисля. Но тук изниква поредният въпрос – ние продължаваме да имаме един доста паразитен контролен орган в лицето на Изпълнителната агенция. Припомням ви, че това е същата Изпълнителна агенция, която беше глобила на Роби Уилямс камионите. Тя продължава да е с работно време. Не е като Пътна полиция – с денонощен контрол.
Тяхната работа, вие ще ме разберете правилно, е малко „Ден – година храни“. И случаят с Роби Уилямс го доказа.
Изобщо има доста проблеми. Трябваше уж да се реформира, да се обединяват с МВР. Нищо не стана. Всичко си продължи по старому. Всичко, което се случва, е формално. Държавната агенция излиза, включително и предишната й председателка Малина Крумова, с едни сърцераздирателни постове във фейсбук, от които става ясно колко много работа били свършили и никой не ги бил оценявал. Това беше не смехотворно, а направо обидно.
Като имате предвид, че миналата година, когато отидохме да правим една инспекция на село Крепост, Хасковско, Държавната агенция и АПИ стояха на колите си, подпираха се три часа, пушеха цигари и пиха кафе. Дори не дойдоха, ей така, от любопитство, да видят какво правим.
Ето така се управлява пътната безопасност – с безсмислени доклади и по абсолютно фалшив начин се отписват жертви. Но кого лъжат?
Лъжат нас, гражданите и себе си най-вече – че постигат някакви резултати. Резултатите са видими на пътя.
– Напоследък темата за по-високите цени на винетките и тол таксите е на дневен ред. Но има ли моралното право държавата и АПИ да искат още пари, след като магистралите продължават да приличат на бойно поле?
– Тук не съм напълно съгласна. Ето, например, ремонта на „Хемус“, а и тези на „Тракия“ от миналото лято, са с много високо качество. Не забравяйте, че ако вземем стойността на една годишна винетка – примерно 60 евро и го разделим на 365 дни, ще разберем срещу колко цента или стотинки ние използваме цялата пътна инфраструктура неограничено.
Системите за безопасност и пътната безопасност струват пари. И тези пари отнякъде трябва да се вземат. Постоянно говорят, че магистралите ни били по-скъпи от тези в Германия, което не е вярно. Никога не е било вярно. Ако искаме да имаме инфраструктура с високо качество и да я поддържаме, трябват пари.
– А дали тези пари се инвестират правилно и какъв е крайният резултат от това?
– Ето това е най-важното. Правилно ли си инвестираме парите, правилно ли ги насочваме.
– А защо да не се помисли и за платени магистрали, както е на много места в Европа, а и в съседните ни държави?
– Те винетките не искат да си плащат, тол таксите не искат да си плащат – което е много смехотворно, как ще стигнем до платени магистрали. 15 евро тол такса им е много.
– Но същите 15 евро тол такса в съседна Гърция, например, се плащат безпроблемно?! Защо там може, а у нас не?
– Да, факт, така е, и повече плащат, ние сме с възможно най-ниските ценови ставки в Европа. Там няма кой да ги чуе, затова. Не могат да заплашат гърците, че ще им блокират пътя. У нас превозвачите много злоупотребяват с това, че имат права да блокират пътя и да направят протест. Те буквално изнудват държавата!
Имаше години, в които ние правехме повече пари от винетки, отколкото от тол такси.
– От години предупреждавате за системните проблеми в пътната безопасност. Колко още деца трябва да загинат, за да спре държавата да реагира „след“ трагедиите, вместо „преди“ тях?
– Ооо, повярвайте ми още много деца и хора ще загинат, защото ние сме просто абсолютен провал. Ние сме едни измамници, които нищо не правят и само лъжат всички колко много работа вършат. И как пътната ни безопасност ей сега ще се оправи. Глупости! Никога няма да се оправи, защото нищо не правим!
– Искам да завършим с един дългогодишен проблем – за тежкотоварния трафик, защото в много европейски държави камионите нямат право да изпреварват, а на места дори движението им е ограничено в най-натоварените часове. Защо България продължава да допуска 40-тонни ТИР-ове да водят битки в лявата лента?
– Ето, пак се връщаме и на този важен въпрос. Защо петък, събота и неделя тежкотоварните камиони не се спират от движение? Не можело… Това било прецедент в Европа! Така сме щели да спрем развитието на икономиката, на не знам си какво… Ами отидете в една Чехия, например, и не само. Там в петък и в неделя до еди колко си часа нямаш право да шофираш.
Оказва се, че едни превозвачи са по-силни от държавата.
– Да не говорим за това, че тежкотоварните камиони не карат по магистралата само в крайна дясна лента, както би трябвало, а се движат и в лява лента, изпреварват се… Това няма ли как да бъде контролирано по някакъв начин?
– О, да, да. Постоянно. Ей сега, преди час, минах по пътя за Пловдив – те си карат и си изпреварват там, където е забранено изпреварването. Как да ги контролират, след като контролния орган има работно време и му е по-важно да вземе 5 лева повече, отколкото да осъществява реален контрол? Отделно тези хора дали са обучени, могат ли да проверяват устройствата за скорост в камионите, не могат ли… Всичко е една абсолютна имитация!
Най-големите непрофесионалисти са отишли в държавния сектор и ни управляват пътната безопасност и абсолютно всичко.
– Да не стигнем в даден скорошен момент до граждански преврат, след като говоренето по темата и обозначаването на проблемите не са достатъчни?
– Вие да виждате сега някой да излезе на протест, защото пак са убити две деца? Абсолютно никой! Нищо няма да ескалира, защото хората са станали адски апатични и си казват: „На мен това няма да ми се случи“.
Абсолютно нито един от нас не е застрахован на пътя.
И във всеки един момент това може да се случи на всеки един. Но хората не вярват – гледат по новините за някакви умрели и какво от това, голяма работа, него не го засяга пряко.
Надявам се в държавата все пак да се намерят държавници, които да спрат да политиканстват по темата за пътната безопасност и да предприемат реални мерки. И тук огромна вина имат и политиците – с техните постоянни политически боричкания. Кой колко бил направил за пътната безопасност?! Не, бе, нищо не сте направили – умират хора! И това не е повод да се хвалим.
Ако нещо си направил, това е добро за държавата. В крайна сметка тези хора полагат клетва да служат в интерес на народа, а в неправителствения сектор това е наш дълг, ние не сме се заклевали.
Интервю на Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
