Йотова дава на ДПС още едно място в ЦИК за сметка на ПП и ДБ

Ощетява ли президентът Илияна Йотова „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ) в полза на ДПС?

Във вторник ще се проведат консултациите за избор на нов състав на Централната избирателна комисия (ЦИК).

Припомняме, че указът на Йотова с правилата по номиниране и изчисленията на квотите бе публикуван на 29 май.

Миналата седмица от „Демократична България“ пък алармираха, че ДПС получава един мандат в повече за сметка на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (коалицията се раздели на две парламентарни групи, но в случая съгласно Изборния кодекс се счита за една формация).

От ДБ обявиха, че са изпратили писмо на президента със своите възражения по процедурата.

ДБ: Допусната е грешка

Зам.-председателят на парламентарната група на ДБ Божидар Божанов коментира пред журналисти, че в указа е допусната грешка при изчисляването на квотите за 15-членната ЦИК, като в него е предвидено ПП-ДБ да има двама вместо трима представители. А ДПС – да има двама вместо един.

Според него грешката вероятно е дошла от това, че за пръв път от три десетилетия имаме формация с абсолютно мнозинство – “Прогресивна България”, която обаче според Изборния кодекс няма право на мнозинство в ЦИК и вместо полагащите ѝ се осем мандата, ще има седем.

Предложената в указа методика по изчисленията на разпределенията на остатъците е некоректна и това може да се възпроизведе и в районните избирателни комисии (РИК), но също и при избора на общински съвети и парламент и да се окажем с непопълнени представителни органи на власт,посочиха от ДБ.

“Настояваме президентът да коригира указа, той има последици и за в бъдеще за Изборния кодекс”, каза тогава Божидар Божанов.

Президентството: Следван е стриктно Изборният кодекс

Малко след това от прессекретариата на държавния глава обаче защитиха методиката.

В съобщение до медиите оттам обявиха:

„Президентът е задължен да изпълни своето правомощие по чл. 46, ал. 4 от Изборния кодекс да определи правила за процедура за назначаване на състав на ЦИК само съобразно законовата рамка. В тази връзка Изборният кодекс не предоставя право на преценка на президента по какъв начин да приложи Метода на най-големия остатък (Хеър-Ниимайер). Определянето на квотите в ЦИК следва стриктно алгоритъма, предвиден в разпоредбата на чл. 46, ал. 8 от Изборния кодекс.“

Откъде идва спорът?

Спорът идва от това дали до сметката с остатъците следва да се стигне на база всички 240 депутати или от нея трябва да се извадят 131-те народни представители от „Прогресивна България“ (ПБ).

„Указът на президента прилага метода на най-големия остатък грешно и по различен начин от ЦИК. Това може да се види ясно в решение на ЦИК от 5 май (вероятно това –https://www.cik.bg/bg/decisions/4844/2026-05-05)“, коментира Божидар Божанов във Фейсбук в неделя с надеждата, че Илияна Йотова все пак ще се коригира.

„ЦИК разпределя места в секционните избирателни комисии и ясно се вижда, че когато една партия достигне максималните си бройки, тя се изважда от последващите изчисления на пропорции. В приложението към решението на ЦИК може да се види числото 109 – т.е. пропорциите са на база на оставащите депутати (240-131), а не на база на всички 240. Това е решение на база на резултатите от последните избори, т.е. същият алгоритъм трябва да се приложи и спрямо местата в ЦИК. Президентът все още има време да коригира указа с коректните изчисления съгласно практиката на ЦИК. И ДПС да не получи бонус-мястото си.“

Бивш член на ЦИК подкрепя тезата на ДБ

Тезата на Божанов бе подкрепена и от дългогодишния преподавател по приложна статистика проф. Красимир Калинов – бивш член на ЦИК, номиниран от ГЕРБ, в периода 2011 – 2014 г.

Категорично има грешка в указа на президента за квотите, каза днес пред БНР проф. Калинов.

Според него грешката се дължи на неправилно тълкуване на текста, който е в чл. 46, ал.8 от Изборния кодекс:

„В него законодателят много кратко казва как да се изчислява броят на мандатите в ЦИК. Който го е изчислявал, обаче, е подходил формално, прилагайки първото изречение, без да се интересува от второто. Първото гласи, че се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции, като се използва методът на най-големия остатък. Този подход работи, ако никоя партия или коалиция няма мнозинство в Народното събрание. Във второто изречение пише, че представителите на една партия или коалиция не могат да имат мнозинство, което автоматично нарушава пропорционалността на метода на най-големия остатък, ако се започне директно с него.“

Трябва да има 15 членове на ЦИК, значи никой не трябва да има повече от 7, подчерта Красимир Калинов и обясни:

„При тази ситуация 7 членове моментално се назначават към партията, която има мнозинство повече от 50%. Това не означава, че не трябва да се запази съотношението, но то вече не важи за тази партия, а само за останалите. Ако това съотношение на най-големия остатък го приложим вече върху останалите 8 места, се получава съвсем друг резултат от този, който е обнародван на сайта на президентството. А това е правилният начин.“

С просто око се вижда, че съотношението между парламентарно представените партии е нарушено, обобщи проф. Калинов, като допусна, че става дума за техническа, а не за умишлена грешка.

„Този подход създава прецедент, защото по подобен начин се изчисляват районните комисии, общинските и секционните комисии“, добави експертът.

Заради спорния казус е възможно да се стигне до конфликтна ситуация по време на консултациите в президентството утре.

Не е изключено и указът на Йотова да бъде оспорван в Конституционния съд.

Искането за започване на процедура, която може да доведе до забрана на паневропейската партия „Европа на суверенните нации“ (ЕСН), ще бъде обсъдено идната седмица в Европейския парламент, съобщи „Политико“.

Лидерите на политическите групи ще проведат дебат, а е възможно да се стигне и до гласуване дали процедурата да бъде придвижена напред.

В основата на безпрецедентния казус е българската партия „Възраждане“.

Изданието е получило достъп до 300-страничния доклад на Европейския орган за европейските политически партии и фондации (APPF) – органа, който иска забраната.

Председател на паневропейската партия е българският евродепутат от „Възраждане“ и групата на ЕСН Станислав Стоянов. Другите двама наши евродепутати от тази група и партия са Петър Волгин и Рада Лайкова. В отговор на различни запитвания на APPF обаче ръководството на ЕСН специално подчертава, че „доколкото им е известно, нито един от тримата български членове на партията ЕСН не е участвал в дейностите, изброени от органа“.

Защо е поискана забраната

В изпратено на 22 май писмо до Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия органът посочва, че разполага с факти, поставящи под съмнение дали ЕСН и нейните членове спазват ценностите, върху които е основан Съюзът. Документът е придружен от стотици страници доказателства и приложения.

Най-сериозният акцент в частта за „Възраждане“ е поставен върху отношенията на партията с управляващата руска партия „Единна Русия“.

Според доклада на 27 април 2025 г. заместник-председателят на „Възраждане“ Цончо Ганев е подписал в Москва от името на партията „споразумение за сътрудничество и равноправно партньорство“ с „Единна Русия“. APPF специално подчертава, че става дума за партия, срещу която са наложени европейски санкции във връзка с руските действия срещу Украйна.

Като доказателства са приложени както официалното съобщение на „Единна Русия“ за подписването на документа, така и публикация на „Възраждане“. От нея става ясно, че българска делегация, водена от Цончо Ганев и Георги Георгиев, е посетила Москва и е участвала във форум под наслов „За значението на победата над нацизма. Поуки от създаването на ООН“.

Европейският орган е поискал от ръководството на ЕСН подробна информация за характера на това споразумение, включително какви механизми за сътрудничество предвижда и какви ангажименти произтичат от него за „Възраждане“.

В отговора си ЕСН предава обясненията на „Възраждане“, според които споразумението се основава на „традициите на приятелските отношения между руския и българския народ“, цели възстановяване на конструктивното сътрудничество между Русия и България и се базира на принципите на взаимно уважение и ненамеса във вътрешните работи. От ЕСН твърдят още, че документът не е правно обвързващ и представлява единствено израз на интерес към сътрудничество и съвместна работа.

Въпреки това APPF е включил случая сред основанията, пораждащи съмнения за спазване на европейските ценности и правилата за защита от външно влияние върху европейските политически партии.

Втората голяма група обвинения е свързана със системно поведение, което според органа поставя под въпрос уважението към човешкото достойнство, правата на човека и защитата на малцинствата.

На първо място е посочена публикация на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов от 18 юни 2025 г., насочена срещу бившия външен министър Соломон Паси. В доклада се цитира текст, в който Костадинов заявява, че би подкрепил идеята България да отвори отново урановите си мини с цел подпомагане на Израел с уранова руда, ако първо Паси влезе да копае уран, като добавя, че това би предизвикало „бурна радост“ сред българския народ и намеква за още по-големи „всенародни тържества“, ако не излезе от мината. APPF поставя този случай в раздела, свързан с човешкото достойнство, равенството и правата на малцинствата.

Сред доказателствата са включени още решения на българската Комисия за защита от дискриминация (КЗД), решения на Административния съд във Варна и на Върховния административен съд (ВАС), както и материали, свързани с публични изяви и кампании на партията.

Докладът се позовава и на официална декларация на Народното събрание от 27 февруари 2025 г., в която депутатите осъждат „системните агресивни действия“ на „Възраждане“ като опит за подкопаване на демократичния правов ред и отклоняване на България от европейския ѝ път. В документа се говори за политическа агресия, език на омразата и действия, определени като заплаха за националната сигурност и европейската принадлежност на страната.

Към материалите е приложено и писмо на Софийската градска прокуратура, свързано със събитията от 22 февруари 2025 г. пред сградата на Европейската комисия и Европейския парламент в София. Според прокуратурата по време на протест са били хвърляни яйца с червена боя, пиротехнически средства и други предмети по сградата и по полицейски служители. Посочва се също, че са поискани разрешения за наказателно преследване на четирима депутати от парламентарната група на „Възраждане“ в НС.

Ако Европейският парламент, Комисията или Съветът поискат официална проверка, ЕСН ще има право да представи възражения и обяснения. След това независим комитет от видни личности ще изготви становище, а APPF ще реши дали има основания за заличаване на партията от европейския регистър. Според правилата подобна санкция може да бъде наложена само при доказано явно и сериозно нарушение на ценностите на ЕС.

––

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.