Анна Бодакова: Младите трябва да са в политиката, за да променят нещата – и да не искат да се занимават с нея, тя се занимава с тях
На 9 г. имах идеи за промени в образованието, на 18 започнах да се издържам сама, казва депутатката
Още акценти от интервюто:
- Изключително вредно беше мнозинството да закрие комисията по демографска политика, това е една от големите теми и за нас, и за света
- Не съм първият депутат на 23, първата жена съм. Но не възрастта е определяща, а дали работиш почтено
- Когато културата прави толкова много за България в момента – от Дарапрез отличието в Кан и „Букър“, е крайно време и държавата да направи същото за нея
- Като депутат си останах същата. Купих си няколко рокли втора употреба – еко е
- Можем ли да гласуваме с ГЕРБ и ДПС? Ако например се предложи да бъдат отменени санкциите срещу Русия, със сигурност ще сме против, най-вероятно заедно с тях
– Г-це Бодакова, вече сте народен представител, не сътрудник – джензито на този парламент, както ви наричаха, какво се промени за вас?
– Смяната в позицията, тъй като аз съм заемала и експертна позиция в парламента, е най-вече обвързана с огромната отговорност, която нося към моите избиратели, а и не само към тях. Избрана съм преференциално и знам, че всеки личен вот е огромна отговорност – именно така приемам основната промяна. Но това е и целта, с която съм влязла – да нося отговорност, отчетност и да изпълня мандата със задачи, с които са ме изпратили тук.
– Вие сте млада и красива – това пречи или помага?
– Благодаря за комплимента. Не смятам, че може да пречи, нито да помага за изготвянето на законопроекти, парламентарни въпроси, участието на трибуна. Дори и да ме закачат колеги по отношение на възрастта, не съм разбрала. Фокусирам се върху работата.
– Кои са важните неща, които искате да свършите като депутат?
– Основната ми тема и всъщност основна част от програмата, с която се кандидатирах, е въвеждането на модерна, дясна социална политика. През последните дни виждаме как социалната политика се използва изключително своеволно – днес едно, следобед – друго. А това е един от основните стълбове да повишим стандарта на живот на българите по устойчив начин, без да се трупа допълнителен дефицит. Не механично и не като “хвърляме пари през прозореца”, а като инвестираме, защото това е ролята на държавата. Да инвестира в образованието, в яслената грижа, наистина да таргетираме помощта там, където е най-необходима, така че хората с най-голяма нужда от подкрепа да я получат и по-късно да се интегрират на пазара на труда, в сферата на образованието и да бъдат свободни в този избор.
– Споменахте образованието – от какви промени има нужда системата, за да стане ученето по-ефективно и интересно за децата?
– От “Демократична България” отново внесохме проекта за промяна на Закона за предучилищното и училищното образование, лидиран от Елисавета Белобрадова. В него са заложени промени като езикова интеграция и мерки, които таргетират истинските проблеми – например въвеждане на изкуствен интелект в образованието, не както сега децата да си пишат домашните с AI, учителите да ги проверяват пак така с AI и накрая всички да губят. Има много мерки, особено с фокус върху предучилищното образование, тъй като то е основополагащо.
– Какво трябва да се промени в държавата, за да остават повече млади българи тук. Вие как решихте, че бъдещето ви не е в чужбина?
– Демографията, част от която е и проблемът с миграцията, е една от най-големите и важни теми в България, а и в световен план. Затова беше изключително вредно решението на мнозинството да отпадне парламентарната комисия по демографска политика, срещу което опонирах и на трибуната. Беше прехвърлена към социалната комисия, която е сред тези с най-голям обем работа.
Имаме повишаващ се процент върнали се българи от чужбина, механичният прираст е едно от малкото позитивни неща в последния доклад на НСИ. Но трябват много по-добри условия за създаване на бизнес, по-малко административна тежест, повече възможности за детска грижа, така че младите хора да направят с желание избора да останат.
За мен лично изборът беше изключително лесен. Имах възможност да замина, но да остана тук, се свежда до едно – обичам България. Когато обичаш страната си, ти я виждаш такава, каквато е. Не си правиш никакви илюзии и искаш тя да се подобри, искаш всички слаби точки на управлението да бъдат оптимизирани. Но тъй като не става пожелателно, избрах да участвам в този процес.
– Имаше ли момент, в който не сте били сигурна в избора си?
– Не е имало нито един момент, в който да се чувствам несигурна в него. Благодарна съм на подкрепата на семейството ми, на приятеля ми, на екипа, с който работя. Освен това на екипа и ръководството на “Да, България”, които повярваха, че мога да изпълнявам тази роля ефективно.
И отношенията с другите парламентарни групи са колегиални, нямаме никакви междуличностни разпри.
– Преди дни се дипломирахте като социолог. Ако не се занимавахте с политика, какво щяхте да работите?
– Завърших социология още през февруари – преди да се кандидатирам, аз вече се бях дипломирала, просто си взех дипломата наскоро.
Мисля, че бих се занимавала със същите важни за мен въпроси и теми, може би през друг ъгъл. Но вярвам в парламентарната демокрация и че именно парламентът е мястото, където трябва да се правят големите промени и това трябва да бъде общо усилие. Затова избрах да го правя по този начин.
– Всъщност кога разбрахте, че искате да се занимавате с политика?
– Не мога да посоча конкретен момент, но се интересувам от политика от много малка, колкото и да звучи като клише. Имам фейсбук постове за промени в Министерството на образованието от времето, когато съм била на 9 години. За мен политиката наистина винаги е била интересна и смятам, че тя трябва да бъде интересна за всички млади хора. Защото дори човек да не се занимава с политика, политиката се занимава с него.
– С какво ви помага това, че сте били сътрудник в НС?
– Опитът ми като сътрудник ми помага много, защото цялата техника на работа, която отнема време, ми е позната. Преди да стана народен представител, съм писала стотици въпроси за парламентарен контрол, проучвала съм теми, писала съм мотиви към законопроекти, декларации за трибуна, но както казах, отговорността в момента е по-голяма.
– Какво всъщност прави един сътрудник на депутата?
– Искрено вярвам, че всеки законопроект и мярка трябва да стъпва на данни и консултации с експертите. Подготовката на тези срещи, на докладите, събирането на информацията и много необятна работа се върши от парламентарните сътрудници, но остава извън публичното пространство.
– Вие имате ли вече сътрудници?
– Щастлива съм, че Кристина Шентова ме избра, тя е незаменима. Занимава се с почти цялата организационна дейност. Признавам, че съм пословично зле в това да се сещам за неща като краен срок, благодарение на нея спазвам всички срокове. И имам пълно доверие на мнението ѝ.
– Сменихте ли гардероба си заради новото амплоа?
– Не смятам, че когато човек има нова работа, изведнъж трябва да стане нов човек. Аз съм си същата. Купих си няколко рокли втора употреба, защото вярвам, че така е по-екосъобразно. Не е кауза, но още на 18 г. се изнесох от вкъщи и започнах да се издържам сама. Тогава работех за малко над минималната работна заплата. Независимо, че майка ми имаше възможност да ми помага, смятам, че когато човек е на възраст, на която може сам да се оправя, няма нужда да тежи на родителите си. Тогава се адаптирах, но и преди знаех каква магия са вторите употреби. Сега не виждам причина да променям начина си на живот.
– Въпреки заявката на младите с излизането им на протестите в крайна сметка в парламента от Gen Z сте само 7. Защо няма повече от поколението ви на банките?
– Има много причини – дали една партия е сложила млади хора в листите си като украшение, за да отметне, или наистина инвестира в тях като знания и подкрепа. Не съм първият 23-годишен депутат, първата жена съм. Според мен възрастта изобщо не е определяща за един народен представител, а това, което прави. Колко почтено и смислено си върши работата и да поддържа непрестанно жива връзката с избирателите си и гражданите, защото сме изпратени да представляваме тях.
– Но повечето млади кандидати бяха на неизбираеми места.
– Не мога да отговарям за другите партии. В моя случай бях на 10-о място в листата, оказа се избираемо. Зависи от преференциите. Не е нужно на някого да му се подарява място в листата само защото е млад или по-възрастен. Човек може да си изработи мястото, ако успее да комуникира с хората своите цели, те да се припознаят в тях и така да заслужи доверието им.
Аз не съм използвана за PR и в никакъв случай не бих определила каквато и да е част от работния процес по този начин. Не знам за другите партии.
– Как се справяте с хейта и подценяването?
– Не съм влязла в парламента да се чувствам, да преживявам или да се кося за т.нар. хейт. Сред него има и градивна критика, която възприемам и съм винаги отворена към нея. Що се отнася до коментари, които нямат нищо общо с градивността – човек трябва да знае рисковете на всяка професия и в този случай да постигна нещо смислено за България е много по-важно от това какво ще пише в коментарите.
– Кое е най-несправедливото клише за младите хора в България?
– Че не са политически активни. Те са активни колкото всяка възрастова група и това е така отпреди протестите в края на 2025 г. По-скоро изпитват голямо недоверие към институциите и е наша задача да докажем, че могат да си вършат работата почтено. А и изразът за Gen Z донякъде се изтърка и ми се иска да говорим повече за политики и каузи. Не сме дефинирани от това, което пише на личната ни карта.
Просто младите търсят по-автентично съдържание и начин на говорене, по-пряка комуникация. И им го дължим.
– Има ли тема, по която бихте гласували заедно с ГЕРБ и ДПС?
– Не искам да навлизам в хипотези, те са свободни да подкрепят което и да е от нашите предложения, ако искат. Но ако например се предложи да бъдат отменени санкциите срещу Русия, тогава ние със сигурност ще гласуваме “против”, вероятно ГЕРБ и ДПС ще направят същото.
– Какъв закон на управляващите от ПБ бихте подкрепили?
– Влязохме със заявка, че ще бъдем конструктивна опозиция. Ако има наистина смислени, издържани закони в посока на по-силна европейска България, ще ги подкрепим. Ако обаче са уклончиви или направо вредни за националния интерес, ще направим всичко възможно да не се приемат.
– Една от основните заявки на мнозинството е за съдебна реформа, за вашата партия това също е фокус, как я виждате?
– На първо място нови правила за избор на членове на Висшия съдебен съвет. Прокуратурата, която в момента действа като бухалка на организираната престъпност, трябва да започне да работи срещу нея. Имаме над 50 стр. програма само за реформи в съдебната власт и сме системни в тези заявки.
– Защо културата винаги остава на заден план в българската политика?
– Дългогодишно държавническо мислене е, че тя е последна грижа. Най-често по време на коалиционни управления ресорното министерство се дава на “концесия”. Изключително разочароващо е. Ние последователно се борим за финансиране за културата от над 1% от БВП, средствата да се разпределят прозрачно, а не през безкрайни конкурси. Стенограми показват как журитата разпределят пари от немай-къде, за да не ги връщат и въпреки това Национален фонд “Култура” е върнал 5 млн. в бюджета миналата година.
Когато културата прави толкова много за България в момента – Дара и “Евровизия”, “Чудесното приключение”, което взе награда в Кан, номинацията на Рене Карабаш за “Букър”, е крайно време ние като държава да започнем да правим същото за нея. Абсолютно изсветляване на процесите по финансиране през държавните институции и повече средства, които да стигат навреме, е това, което ние предлагаме. И най-вече да започнем да възприемаме културата като инвестиция, а не хвърляне на пари от жал.
– Какво трябва да има в първия ни редовен бюджет в евро?
– България е от малкото места в Европа, където хората излязоха в най-големия студ на протести за десни мерки и бюджет. Недоволството бе предизвикано от 2 неща – видимите корупционни дупки, черни касички в бюджета и раздутите социални разходи в комбинация с повишаването на данък дивидент и осигуровките. Бюджетът трябва да е стегнат, с голяма фискална дисциплина, но не и в ущърб на най-уязвимите, каквито заявки видяхме.
– Кое прави един депутат добър?
– Човек може да бъде добър, без да е добър депутат и добър депутат, без да е добър човек. Изцяло зависи от неговата почтеност и доколко е готов да си върши работата постоянно. Едно от качествата, които трябват за тази работа, е абсолютен работохолизъм. И винаги да пазиш в себе си причината, поради която си започнал да се занимаваш с това, нито крачка встрани при следване на националния интерес. Иначе може да бъде ужасен, неприятен, да се ядосва лесно – изисква се специфичен характер, за да вирее човек добре в тази обстановка. Но почтеността е определящият, незаобиколим фактор.
– Кой е най-ценният урок, който помните от баща си – поета, журналист и преподавател Марин Бодаков?
– Беше ми изпратил две съобщения, които препрочитам редовно. Написа ми “Всичко постепенно ще се подреди, но са нужни много усилия и живот в истината”. Вероятно е имал предвид матурите ми в 12-и клас, но и до днес го прилагам в работата си. Другото е “Животът, ако действително се живее, се цапа и почиства”.
– Коя книга според вас е задължителна за всеки депутат, а и не само?
– Много обичам да чета, но не мога да измисля, защото депутатите са различни хора. Със сигурност обаче бих се надявала да четат повече детска литература. “Пипи Дългото чорапче” показва интересен поглед над детската бедност. Пипи е дете, което израства без родителска грижа, социалните се занимават с нея. В тези книги могат да бъдат открити важни неща, но най-вече да запазим връзката, че сме хора. Другата книга, която наистина е важно да се прочете особено в днешни дни, е “451 градуса по Фаренхайт” и “Прекрасният нов свят” на Олдъс Хъксли.
CV
- Родена на 03.01.2003 г.
- През февруари 2026 г. се дипломира със специалност “Социология” от СУ “Св. Климент Охридски”
- Работила е като експерт в общинско предприятие “Туризъм”
- В продължение на 3 г. е парламентарен сътрудник по култура и културни политики
- Депутат в 52-то Народно събрание от парламентарната група на “Демократична България”
- Лектор в академия SmartScroll по онлайн безопасността на децата
