Загинаха, но не на война… (СНИМКИ И ВИДЕО) Денят, в който УЕФА си 0кървави ръцете и няма да може да измие никога!
Когато футболен фен, независимо от възрастта, спомене датата 29 май 1985-а, знае за какво става дума. Помните ли стадион „Хейзел“? Да, стадионът в центъра на Европа, в Брюксел. 39 загинали и над 600 ранени. Поколенията, родени до средата на 70-те години на миналия век, отлично си спомнят ужаса от финала за КЕШ между Ливърпул и Ювентус. По-младите, които се интересуват, също знаят много за зловещата случка в белгийската столица.
О, да, не беше война, но сцените са подобни… И макар, че много хора винаги са заклеймявали футболните фенове като зверове, като изроди с шалчета и фланелки, в крайна сметка става дума за човешки животи. Да, някои загинаха заради безхаберие и стари съоръжения – и ето защо в днешно време все повече се нуждаем от нови такива, за да не ставаме свидетели на подобни трагедии!
Бесни фенове, лоша организация, срутена бетонна стена. УЕФА все пак нарежда финалът за КЕШ в белгийската столица (Купата на европейските шампиони) – предшественикът на Шампионската лига, между Ливърпул и Ювентус да се играе. „Бианконерите“ печелят с гол от дузпа на Мишел Платини, а фаулът срещу Бонек изобщо не беше извършен в наказателното поле! Но тогава нямаше ВАР.
Днес се навършват 41 години от една от най-мрачните дати в историята на футбола. Броени минути преди началото на финала се разиграва кървав кошмар, довел до смъртта на 39 души, предимно италиански фенове, и над 600 ранени.
Феновете на двата тима – сред най-активните и многобройни в Европа – бяха сблъскани поради престъпно лоша организация, липса на буфери и неадекватна реакция от страна на белгийската полиция и УЕФА. Въпреки очевидния хаос и стотици ранени, европейската централа взима скандалното решение мачът да се играе – с цел „да не се предизвика още по-голямо напрежение“. Играчите научават за истинските мащаби на трагедията едва след последния съдийски сигнал.
Според тогавашния играещ мениджър на Ливърпул Кени Далглиш, който сега е с титлата „сър“, клубът е предупреждавал месеци по-рано, че „Хейзел“ не е подходящ за такъв финал. Никой не ги чува.
Стюардите са безсилни и вместо да се опитват да спрат враждуващите публики, бягат за живота си. Блок Z не издържа на напора, а при срутването на оградата загиват 32 италианци, четирима белгийци, двама французи и един ирландец. Сериозна вина носят и домакините, които подценяват ситуацията на стадиона и изпращат многобройни полицейски части да охраняват в центъра, където има сблъсъци на фенове на двата отбора, пристигнали без билети.
През 1985-а българската телевизия не дава нито кадър от битките, което за онези години е нормално, а в ефира върви друга програма и надпис, който обяснява на зрителите, че двубоят закъснява, след което излъчването започва от първия съдийски сигнал.
14 хулигани от Ливърпул бяха вкарани в затвора след трагедията.
Шефът на полицията в Брюксел, един белгийски футболен функционер и генералният секретар на УЕФА Ханс Бангертер пък бяха глобени в жалък опит да се замаже кошмарната безотговорност, която отне живота на 39 души.
Последиците са катастрофални: английските клубове са извадени от Европа за 5 години (а Ливърпул – за шест), с аргумента, че феновете им са хулигани. Но по всичко личи, че наказанието е било политически режисирано от тогавашния премиер на Великобритания Маргарет Тачър, чиято неприязън към работническия Ливърпул е публична тайна. Разбира се, и те мразят от дъното на душата си Желязната лейди.
Трагедията на „Хейзел“ бележи края на една романтична епоха във футболната култура – тази на пътуващите хиляди фенове, истинската страст и атмосферата по трибуните. Само няколко години по-късно ще се родят Висшата лига и Шампионската лига – лъскави, но и дълбоко комерсиализирани наследници на стария дух.
