Радев от Париж: Първо сигурността и стандартът на българите, после помощта за Украйна
Премиерът Румен Радев заяви, че е необходима цялостна промяна в политиката на Европа по отношение на конфликта в Украйна. Той направи изявлението по време на посещението си в Париж, където предстои среща с френския президент Еманюел Макрон, след която ще отпътува за Брюксел.
„България и до сега е оказвала подкрепа на Украйна – и военна, и политическа, и хуманитарна, и дипломатическа. Но в контекста на новата среда за сигурност ние трябва да бъдем много внимателни, особено що се отнася до военната и финансовата подкрепа от страна на България. Ние тепърва ще трябва да разгледаме огромните предизвикателства пред българския бюджет, но това са теми, които от сега мога да ви кажа, че България има интерес и нашето правителство първо да гарантира стандарта на живота и сигурността на българските граждани, едва тогава можем да мислим за отделяне на пари за тази тема“, заяви премиерът Радев, цитиран от БНТ.
Той подчерта, че би се радвал Европа най-сетне да започне преговори с Русия.
„Европа трябваше да бъде водеща в тези преговори, да не допуска те да се изземват като инициатива от други, трети играчи. Това е важната мисия на Европа. Това, което лично мен ме притеснява, това е стремежът на Европа да постигне конвенционална победа над най-голямата ядрена сила без да има възможности да прихваща и да противостои на съвременните хиперзвукови оръжия. Това е сериозен риск. Трябва да има смяна на цялостната политика на Европа по отношение на конфликта в Украйна“, заяви Радев.
Министър-председателят отбеляза, че разговорите му с президента Макрон ще бъдат насочени и към конкретни двустранни теми.
„За първи път съм в позицията си на премиер, така че нашите разговори ще имат по-прагматична насоченост. Франция е сред нашите водещи партньори в модернизацията на българската армия. Предстои да реализираме договори за доставка на 3D радарите, за доставка на ново поколение гаубици, също така и въоръжение за нашите модулни, многофункционални патрулни кораби. С Франция споделяме общи виждания за сигурността и диверсификацията на енергийните доставки за Европа, за развитие на нашата енергетика. Лично с президента Макрон изградихме едно много пълноценно сътрудничество, когато водихме нашата борба в Съвета на ЕС и в Комисията ядрената енергия да се признае за зелена, за необходима, като бъдеще за развитието на една сериозна енергийна база за Европа, но това сътрудничество продължава да се разширява и днес с доставката на свежо ядрено гориво за блок 6 на АЕЦ „Козлодуй“ от Framatome. Важно е да си изпълни ангажимента Франция за критичен срок – до края на август те трябва да са доставили 12-те броя електрически влакове на Alstom. Това знам, че е много критично и за Франция, но ние ще настояваме да изпълнят тези задължения в срок, защото това е важно за плащането по ПВУ“, заяви премиерът.
Радев коментира и темата за вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония.
„През 2021 г. за първи път поставих пред европейските лидери въпроса за вписването на македонските българи в Конституцията на Република Северна Македония. Отне ми 1 година да убеждавам европейските лидери защо това трябва да стане и чест прави на президента Макрон, че той първи оцени целесъобразността на тази идея и със съвместните ни усилия тя беше вписана в преговорната рамка от юли 2022 г. и аз вярвам, че на днешната среща ще осигурим подкрепата на Франция, така че този консенсус да се изпълнява в неговата пълнота. Ще обсъдим и общите ни интереси в областта на запазване на пълноценна селскостопанска и кохезионна политика, защото, за да имаме стратегическа автономия, за което настоява президентът Макрон и всъщност той е авторът на тази идея, ние трябва да имаме освен всичко друго и хранителен суверенитет и автономия. В много области нашите интереси съвпадат“, заяви Радев.
Премиерът беше категоричен, че България ще търси подкрепата на Франция по ключови теми в рамките на Европейския съюз.
В четвъртък Румен Радев ще проведе срещи с белгийския премиер Барт Де Вевер, генералния секретар на НАТО Марк Рюте, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Антонио Коща.
