Дара победител в Евровизия 2026: Скъпо ли е да си държава домакин на Евровизия?
Готова ли е България икономически да бъде домакин?
Залата избухва. Водещите произнасят заветните думи, които милиони пред екраните в България едва смееха да изрекат на глас. Дара и нейната „Бангаранга“ току-що пренаписаха музикалната история. За първи път в историята България печели Евровизия! Еуфорията е неописуема, социалните мрежи прегряват от гордост, а по улиците на София вече се чуват клаксони.
Но докато Дара вдига тежкия стъклен трофей под дъжд от конфети, ние се питаме: имаме ли капацитета и финансовата възможност да организираме Евровизия? Скъпо удоволствие ли е Евровизия и наистина ли си заслужава?
Призраците на миналите победители
Снимка: Reuters
За да разберем пред какво се изправя България, трябва да погледнем назад. Когато Швеция спечели конкурса през 2015 г., реакцията у дома беше по-скоро сдържана, отколкото ликуваща. Причината? Скандинавската страна все още изплащаше разходите по домакинството само две години по-рано. Този детайл често се пропуска в еуфорията около победата, но поставя важен въпрос на масата.
Според горещия анализ от 2024 г. на Oxford Economics, отговорът не е еднозначен. Домакинството на Конкурс за песен на Евровизия е скъпо, но икономическата картина е много по-нюансирана, отколкото изглежда на пръв поглед.
Кой плаща сметката за шоуто?
Особеност в модела на Евровизия е, че домакинът не се избира с години напред, а се „наследява“ внезапно от победителя. Сега София разполага с едва няколко месеца, за да организира събитие, гледано от над 180 милиона души по света и то без директно финансово възнаграждение за това.
Джеси Смит посочва в доклада си, че финансирането на този мегапроект е истински пъзел, съставен от:
- Бюджета на града домакин
- Националния телевизионен оператор (БНТ)
- Продажбата на билети
- Държавни субсидии
- Спонсорства
Добрата новина за българския данъкоплатец? Данните на Oxford Economics показват, че делът на частното спонсорство в глобален мащаб расте главоломно, което сериозно намалява директната тежест върху държавната хазна.
Туристическият ефект
Снимка: EPA
Когато през 2023 г. Ливърпул пое домакинството (от името на Украйна), градът отчете най-силния си месец за хотелски нощувки от пет години насам, при това на рекордни цени. Близо 6000 гости бяха настанени в краткосрочни наеми, което вля свежи пари директно в джобовете на местната общност.
Анализът на Смит прави интересно сравнение през 2013 г. домакинството на Малмьо, Швеция струва 26 млн. евро, но носи 33 млн. евро туристически приходи – т.е. пълна възвръщаемост и чиста печалба. През тази година разходите се очакваха около 28 млн. евро, а при среден разход на нощувка в Швеция от приблизително 390 евро, прагът на рентабилност изглежда напълно постижим.
Нещо повече Евровизия има интересен „регионален ефект“. Малмьо сподели туризма с близкия Копенхаген, благодарение на моста Йоресунд и хитрите транспортни пропуски на компанията Skånetrafiken.
Спокойно, няма да построим втора Олимпиада
Снимка: Reuters
Големият страх на скептиците е свързан с инфраструктурния колапс. Тук анализът на Oxford Economics носи успокоение. За разлика от Олимпиадата, Евровизия рядко изисква изграждането на нови стадиони и зали. Изключението, което потвърждава правилото, е Баку през 2012 г. Днес парите отиват за сцена и високотехнологична продукция, персонал и сигурност, транспортна логистика.
Това са основно разходи за труд. А в икономиката разходите за труд имат много по-силен мултипликационен ефект на местно ниво, отколкото тежките капиталови инвестиции в бетон. Парите остават при хората, които създават събитието.
Реклама, която не можеш да си купиш
Когато Малмьо е домакин за първи път, шведският туристически борд изчислява рекламната стойност на събитието на главозамайващите 1,1 милиарда шведски крони. Нещо повече – изследване на University of Tennessee доказва, че спечелването и домакинството на Евровизия повишава туристическите приходи на страната с цели 8% за период от три години.
За България това е златна възможност. Повечето зрители на Евровизия са на един кратък и евтин полет разстояние в Европа. Те са перфектната публика, която би посетила страната ни скоро след като я види в бляскавите видеоклипове между песните.
Струва ли си тогава?
Снимка: Reuters
Домакинството безспорно е финансов и логистичен тест от най-висока проба. Но ако България и София използват умно съществуващата си инфраструктура (като Арена София например), икономическата и културната възвръщаемост могат да надминат и най-смелите ни очаквания.
В крайна сметка, Евровизия не е просто конкурс. Тя е най-голямата туристическа реклама в ефира, мощен икономически стимул и дипломация в реално време.
Дара и нейният екип си свършиха работата на сцената и ни подариха една историческа нощ. Сега е ред на държавата, бизнеса и мениджърите да докажат, че България може не само да печели, но и да посреща. Защото, както показва науката – понякога наистина си заслужава всяко едно евро.
Честито, България! Пътят към Евровизия 2027 започва от днес.
