Любовницата, която се превърна в съпруга. Последните думи на Дочка Банева към неверния й съпруг Николай
Родена е на 28 октомври 1970 г. в Стара Загора. Родът й води началото си от старозагорското село Колена, а баба й Тона е била доста колоритна местна фигура.
Завършва езикова гимназия и се радвала на обкръжението на добро семейство. Евгения е дъщеря на отговорен номенклатурен кадър при социализма. Говори се, че татко й бил шеф на легендарната пивоварна Загорка, а също така и фактор в ОК на БКП. Майка й пък е учителка по БЕЛ в Руската езикова гимназия в Стара Загора.
Попаднала в София, тя постъпва на работа като секретарка на бохема – предприемач Николай Банев. Това става в златните за неговия бизнес години, когато холдингът на някогашния комсомолски деятел почти без пари взема апетитни заводи чрез масовата приватизация.
Единствената слабост на Бачо Кольо, както и до днес го нарича Жени, е семейното му положение. Той е женен и то за втори път. Амбициозната му съпруга Дочка не е просто отчаяна домакиня, а негов вицепрезидент. Секретарката и господарката влизат в люта схватка, за която научава цяла София. Особено, след като бившата секретарка, назначена от любимия си за управителка на неговото ваканционно селище Русалка, позира с Ферари, което й е подарил. Това вбесява Дочка. Нищо, че и самата тя не може да се оплаква от кола. Николай все пак й е осигурил Бентли.
Когато диагнозата “рак” на Дочка също се разчува, Жени не се отказва от битката за Банев и това й навлича негативизъм от страна на много хайличности. Вестта за смъртта й, появила се на 31 август 2005 г., идва с вестта за бременността на съперницата. За никого не е изненада, когато след около година нетърпеливо изчакване, Банев минава под венчило с Жени на разточителна сватба.
На следващата година, след като е родила, тя става новата господарка на милионерския дом.
Новата Банева не е лишена от качества. Има диплома по право в СУ, магистърска степен master of wine от Световната организация на виното във Франция, магистър е по бизнес администрация в Американския университет. Говори английски, френски, руски, немски и испански. В туристическия бранш обаче има спорно име, доколкото фирмите на Баневи рядко плащат навреме, както се оплакват и работещи за тях, и контрагенти.
Иначе луксът е слабост на милионерите от фамилията. Те имат мегагараж, като започнем с любимия Майбах на Николай и завършим с мерцедеса, с който семейството се вози дори и на 100 м в екокомплекса си Русалка.
Невероятни суми инвестират и в лъскав имидж – само най-големите марки. Жени е единствената българка с лимитирана чанта “Луи Вюитон” от флагманския магазин на ъгъла на великите улици “Шанз Елизе” и “Жорж Пети”.
Синът на Банев – Николай Втори, е възпитаник на най-скъпото частно училище в Швейцария “Люо Розе” – любимо на родните олигарси.
Николай и Евгения Баневи бяха арестувани на 26 октомври 2018 г. на летището във френския курортен град Ница. Срещу семейството бяха повдигнати обвинения за извършване на данъчни престъпления, пране на пари и незаконно притежание на оръжие. Евгения Банева е обвинена като помагач в престъпната дейност.
Прокуратурата твърди, че групата е функционирала с цел укриване на данъци и източване на средства чрез сложни финансови схеми, като допълнително са били извършвани дейности по изпиране на незаконно придобитите средства.
ДОЧКА БАНЕВА Е ЧОВЕКЪТ С ПАРИТЕ
Историята на жената, която изгуби битката с любовта и рака.
Краят на 80-те години. В коридора на ЦК на ДКМС младият левент от Любимец Николай Банев сваля перспективния кадър Дочка. Преди да се премести по партийна линия в София, тя работи в ОК на ДКМС в Ямбол и е една от най-големите красавици на Ямбол. Банев пък е готов е да се раздели с първата си съпруга Красимира от Харманли и да остави дъщеря си Мария, заради нея.
Именно младият комсомолски кадър Дочка, успява да убеди когото трябва да развърти комсомолски пари. Фирмите на кадри на ДКМС се роят. Така и не става ясно къде потъват милионите от сметките на казионната организация. Както и сумите от членския внос, който й плащат стотици хиляди младежи всеки месец. Многото имоти на комсомола също се прехвърлят скоростно на верни другари. Те имат доверие само един на друг. А Дочка Банева се ползва със солидна подкрепа. Големият удар е масовата приватизация – едно от малкото неща, които успява да прокара кабинетът на комсомолеца Жан Виденов.
Тогава всъщност изгрява звездата на Баневи. Преди това фирмата им АКБ се е чувала само покрай охраната на БТК, пак по комсомолска линия. Но в масовата приватизация те стават звезди с фонда си АКБ Форес.
Семейният бизнес върви като по мед и масло. Като глава на семейството Николай е президент на холдинга, а Дочка е неговото вице. Ражда му и син, наречен на него – Николай Втори. Като последния руски цар.
Един ден обаче в офиса на Баневи се появява амбициозната секретарка Евгения от Стара Загора. Тя успява да стане незаменима във всеки смисъл за Бачо Кольо, както признателно го нарича и до днес.
Дочка се опитва да вземе мерки, но сама разбира – ирония на съдбата. Жени й отнема сърцето на Бачо, както тя навремето го е взела от първата му съпруга. Служебен роман! Трудно е отчаяната съпруга да се противопостави на издигането на съперницата си в йерархията. Банев я назначава за шеф на перлата на холдинга – клубното селище Русалка до нос Калиакра.
Когато огнената брюнетка се появява в списанията с подарения от Бачо Кольо автомобил Ферари, позираща доволно пред храм – паметника Александър Невски, Дочка започва да губи търпение.
Тя разказва из цяла София какво се случва в семейството, разкрива и факта, че страда от рак. Повечето дами в обществото заемат страната на Дочка. Тя посвещава последните си години на благотворителеност, артпленери, подкрепа на Лили Иванова и други звезди, създава и собствена колекция бижута.
Известно време преди да се предаде пред смъртоносната болест, на Дочка подшушнали, че Евгения е бременна от Николай.
Вече изтощена от заболяването си и напълно отчаяна, мамената съпруга загубила всякаква вяра както за живота си, така и за съпруга си, а силите й стигали само да излее мъката си върху белия лист, пише „Уикенд“.
Преди да издъхне, Дочка пише серия от стихотворения, посветени на пагубната си любов Николай. „На съпруга ми“ е едно от тях, а в него Банева пише : „Сънувах те с очите на дете, за глътка чаках аз на водопада, да ме окъпе, или помете – за любовта си струва да изстрадам!“.
Излезе и едно от последните писма на Дочка Банева до Николай, което децата й разкриват, когато започват съдебна битка за полагаемото им се наследство, от което Банев ги лишава.
„Мило Мише,
Сега е късно, много късно и до мен сладко, сладко е заспал нашият красив и умен син… Не зная къде си ти, досещам се с кого си, но какво значение има това, след като не си с нас… През тази вече цяла година, в многото си самотни дни и нощи, съм си задавала въпроса: Какво се случи?, Къде сгреших?, Къде е моята вина?… (…) Не зная какво влагаш в думите „Обичам те“, като в същото време изчезваш с любовницата си и дни наред те няма.
Не зная как се чувстваш в чужбина или у нас в луксозните хотели с нея, знаейки, че в същото време и аз, и синът ти горчиво страдаме… И имаме нужда от теб?! (…) Така беше с Боряна, за която ти ми казваше, че без нея не знаеш какво ще правиш (…) Така е и сега с лицето Евгения (…) Не искаш ли прекалено много от мен?! Искаш да приема за нормално това, че влачиш любовницата си по нашите предприятия, по срещи и вечери, афишираш широко връзката си, сякаш аз не съществувам, сякаш съм мъртва.
Искаш от мен да се правя, че не зная за третата поредна кола, която купи на любовницата си и заради което ходи с нея в Германия, когато цялата фирма знае за червения мерцедес кабрио, а „женичката“ се хвали наляво и надясно… Обидно и за теб, и за мен (…) Искаш от мен да се държа нормално, когато любовницата ти в 5-6 часовите си пребивавания във фитнеса на Правителствена, където й падне, бръщолеви непрекъснато къде ходи с шефа си, какво й е купил шефът й (последното е костюмът за отслабване)… (…) След месец ще празнуваме шестия рожден ден на нашия син. Малко след него, миналото лято, за мен започна най-кошмарната година в моя живот (…) Нека този ден бъде началото на най-щастливата година в нашия съвместен живот. За мен това ще означава любовницата ти напълно да изчезне в „небитието“, откъдето и дойде… (…)
Аз давам своята дума, искам и твоята – думата на онзи Николай, чиято любов ме възпламени и аз разбрах, че това е най-хубавото нещо на света; на онзи Николай, с когото сме започнали от гъбената чорбица, с когото сме умирали, но сме отстоявали казаната дума; на онзи Николай, с когото сме се любили не в мерцедес кабрио, на Ривиерата и Палм Бийч, а в синьото трабантче и в онзи вмирисан от виетнамците хотел в Елин Пелин, с една бутилка червено вино не от 200$, а от 2 лв., но по –истински от всичко на този свят… В противен случай трябва просто да се разделим… Обичам те и сигурно винаги ще те обичам, и никога няма да мога да те заменя с друг, независимо от обстоятелства, събития и факти…“
Малко преди да си отиде Дочка Банева излива мъката по загубената любов в стихове, които впоследствие са превърнати в песен от любимият й дует „Шик“.
Аз просто те обичам и това е
Мигът поражда в нашите ръце
И топлина, и приказна омая
И все по тихи са безшумните нозе
Аз просто те обичам и това е
Дори да имам шанс за друг живот
На теб ще посветя душата нежна
И тази тъй нагарчаща любов
На теб ще посветя душата нежна
И тази тъй нагарчаща любов
Аааa
Аз просто те обичам
Аааa
Аз просто те обичам
Аааa
Аз просто те обичам
Аааa
Аз просто те обичамАз просто те обичам и това е
Mигът поражда в нашите ръце
И топлина, и приказна омая
И все по тихи са безшумните нозе
Защо ли питам в съботната вечер
И отговора чакам с дъх стаен
А той крещи от близо и далече
Аз просто те обичам
А той креши от близо и далече
Че истината е една
Аз просто те обичам
Източник:19min.media
