Помните ли кой скри от нас информацията за “ Чернобил “ и ядохме отровни зеленчуци ?
След аварията в Чернобилската авария през април 1986 г. реакциите на европейските държави показват рязък контраст между Източна и Западна Европа. Докато в страни като Германия властите предприемат бързи и строги мерки, в България информацията за реалната опасност достига до населението със закъснение.
В Германия още при установяване на повишена радиация са въведени ограничения върху продажбата на прясно мляко, плодове и зеленчуци от засегнатите райони. Гражданите са информирани ежедневно за нивата на радиация и получават ясни указания как да ограничат риска за здравето си.
В България обаче първоначалната реакция е белязана от липса на публичност и закъснели мерки. Въпреки че радиоактивният облак достига страната в края на април, официалното предупреждение към населението се забавя, а масови събития като първомайските манифестации не са отменени.
След политическите промени през 1989 г. започва съдебен процес срещу представители на тогавашното държавно ръководство, известен като „Делото Чернобил“. Подсъдими по него са бившият вицепремиер Григор Стоичков и заместник-министърът на здравеопазването Любомир Шиндаров.
На снимката: Григор Стоичков, министър на транспорта /1969 – 1973/, министър на строежите и архитектурата /1973 – 1977/ и министър на строителството и селищното устройство /1984 – 1986/, както и заместник министър-председател в периода 1977 – 1989 г. Починал през 2016 година
Обвинението срещу тях е свързано с непредприемане на навременни мерки за защита на населението и нарушаване на санитарните и радиационни норми. През 1993 г. съдът признава Стоичков за виновен и след обжалване той получава ефективна присъда от две години лишаване от свобода. Шиндаров е осъден на две години условно.
Макар делото да остава едно от малкото в България, довели до осъдителни присъди срещу висши представители на бившата власт, то обхваща ограничен кръг от лица. По-широка юридическа отговорност за действията и бездействията по време на кризата така и не е потърсена, което оставя темата за Чернобил в България не само като исторически, но и като обществено значим въпрос и до днес.
