Следите водят към Демерджиев: кой вкара в листите на Радев бизнесмена, продавал фирми към „Факултета“?
Кой на кого е в листите на „Прогресивна България“? Този въпрос се коментира и от анализатори, и от конкурентни политически формации на проекта на Радев. Докато последният отказва дебати заради „клевети“ по неговите кандидати и се ядосва на компромати за хора с ДС минало, изскачат други интересни връзки в неговите листи.
TrafficNews вече разкри за скандалната практика на кандидат-депутатът от Пловдив град Боян Стойков с фирми с дългове към НАП, които прехвърля към безимотни хора от „Факултета “, а държавата е оставена да пие една студена вода, вместо да си вземе десетки хиляди евро налози.
Дълговете на фирмите към НАП, които влязоха в черните списъци и са минали през управлението на Стойков, възлизат на над 300 хиляди евро. Четири от компаниите му се прехвърлят към безимотни лица от ромския квартал „Факултета“, като се променят и имената, и адресите на фирмите.
Търговският регистър показва нова следа, която води директно към Иван Демерджиев. И ако на хартия Стойков е просто №9 в листата на коалицията в Пловдив-град, в регистрите той изглежда като човек, който години наред се движи в един и същи корпоративен кръг с Демерджиев.
Към момента и двамата са кандидати на „Прогресивна България“ за изборите на 19 април 2026 г. — Стойков в 16 МИР Пловдив-град, а Демерджиев в 24 ИР София и 9 МИР Кърджали.
Оказва се, че Боян Стойков е тръгнал към „големия бизнес“, именно докато е рамо до рамо с Иван Демерджиев.
Най-важната връзка между двамата е „Полиграфия“ АД – приватизирането дружество в Пловдив, което от печатарство вече се занимава с отдаване на имоти под наем в активите му.
Именно в тази компания публичните данни показват най-дългото и най-съществено общо присъствие. Още през 2005 г. Иван Демерджиев е предложен за член на съвета на директорите, а с решение от 6 октомври 2006 г. в управлението влиза и Боян Стойков като нов член на съвета. В междинния отчет на дружеството от март 2008 г. двамата вече са изрично посочени заедно в борда — Демерджиев като член, Стойков като изпълнителен директор.
Това не е еднократно засичане. По публичната фирмена хронология Боян Стойков остава свързан с „Полиграфия“ като представител до август 2014 г. и като член на съвета до октомври 2015 г., докато Иван Демерджиев стои в борда до май 2021 г. Тоест регистрите показват продължително съвместно присъствие в едно и също дружество, при това не в периферни, а в управленски роли. Когато едно име е в изпълнителната позиция, а другото стои в борда с години, въпросът дали става дума за случайност в следващо начинание вече е напълно легитимен.
Още по-интересно е какво се случва с „Полиграфия“ точно в периода, в който Стойков и Демерджиев са вътре. Дружеството излиза от класическия профил на печатница и разширява предмета си към покупко-продажба и отдаване под наем на недвижими имоти, финансиране, строителство и обзавеждане, услуги по управление на имоти, сделки с дялове и акции и покупко-продажба на вземания. С други думи — от печатарска фирма „Полиграфия“ се превръща в структура с отчетливо имотно-финансов профил. И това става именно в годините на съвместното участие на Стойков и Демерджиев.
„Полиграфия“ обаче не е единственият мост между тях. На 13 март 2008 г. е учредено „Риал“ АД, където Боян Стойков е вписан като представител и член на съвета на директорите, а Иван Демерджиев също влиза в борда. После Стойков става и ликвидатор, а дружеството е заличено през 2010 г. И тук предметът на дейност не е случаен — придобиване, управление и продажба на участия, облигации, патенти, лицензии и финансиране на дружества. Това е чист холдингово-финансов профил, не квартален семеен бизнес.
Само няколко седмици по-късно идва и „Сърнегорска роза“ ЕАД. Дружеството е учредено на 3 април 2008 г., с едноличен собственик „Бор Ин“ АД. Там Боян Стойков е представител, а Иван Демерджиев е член на съвета на директорите. Фирмата е кратко живяла и по-късно е заличена, но остава като още едно документирано общо участие между двамата. Предметът ѝ включва селскостопанска продукция, етерично-маслени култури, земеделие, транспорт, туризъм и консултантска дейност — тоест връзката между Стойков и Демерджиев не се изчерпва с една фирма и един сектор.
Накратко, картината от регистрите е проста и неудобна. Боян Стойков и Иван Демерджиев не се засичат случайно веднъж. Те се срещат пряко в „Полиграфия“ АД, „Риал“ АД и „Сърнегорска роза“ ЕАД. В тези дружества Стойков обичайно е в по-силна представителна или изпълнителна позиция, а Демерджиев е в борда. Това е достатъчно, за да направи напълно основателен въпроса дали Боян Стойков е просто случаен кандидат в листата на „Прогресивна България“, или е именно човекът на Демерджиев в Пловдив.
Нещо повече, Демерджиев не е бил само член в Съвета на директорите, а и е защитавал интересите на тези компании, а също е давал юридически съвети към ръководството, включително на Боян Стойков. Така изниква въпросът практиката да се продават фирми с дългове към безимотни граждани, с ясното съзнание, че нито държавата, нито контрагентите ще си вземат дължимото по чий съвет е? Въпросът може да изглежда и реторичен…
Защото, когато зад една политическа кандидатура стоят години общи фирми, общи бордове и общ корпоративен терен, тезата за „независим предприемач, поканен заради експертизата си“ започва да звучи все по-малко убедително. И тогава големият въпрос вече не е само как Стойков е прехвърлял фирми и на кого. Големият въпрос е кой го вкарва в политиката — и чий интерес трябва да представлява, ако стигне до парламента и с такива „принципи и ценности“ ще работи“?
