Веско Маринов: Няма как да не отида на погребенията на Боби Михайлов и Кирил Ампов!
Веселин Маринов и покойните Боби Михайлов и Кирил Ампов
Тежък момент за Веселин Маринов, който не скри емоцията си в ефира на „Събуди се“. Певецът призна, че ще изпрати двама свои близки приятели – бившия вратар Боби Михайлов и музиканта Кирил Ампов, които си отидоха преди дни.
„Невъзможно е да не отида на погребенията, защото бяхме много близки“, каза развълнувано изпълнителят и върна лентата назад към младите си години.
Маринов разкри, че с Боби Михайлов са били почти неразделни:
„Почти всяка вечер бяхме заедно… хората не знаят колко добър човек е, какво сърце има и колко морален и семеен човек беше“.
За Кирил Ампов Веско също говори с дълбока обич:
„Пътувахме много, той и жена му бяха страхотни хора“.
Но освен за болката, изпълнителят разказа и за едно от последните си признания – наградата „ИКАР“, която го е изненадала напълно:
„Разбрах, че съм отличен от интернет – приятели ми звъняха и ми пращаха линкове. За мен беше като гръм от ясно небе“, разказа изпълнителят.
10 Interesting Facts About Earth’s Oceans
Той не крие, че отличието има стойност, защото идва от хора, които дори не познава:
„Приемам го като признание за това, което правя толкова години“.
И въпреки това остава категоричен – най-важната награда е друга:
„Признанието на хората е най-голямото – пълните зали и любовта на публиката“.
Маринов подчерта, че времето на гонене на отличия е зад гърба му:
„Отдавна минаха годините, когато искаш да се доказваш с награди. Сега не ми е нужно“. Певецът засегна и сериозен проблем – състоянието на българската музика:
„С всяка година изчезват чувствата… музиката вече няма високи критерии. Всеки може да запее нещо – без текст, без смисъл… тази простотия се приема за нормална“.
Въпреки натоварения график, Веселин Маринов не прави компромис със семейството:
„Никога не приемам участия на Коледа и Великден – това е време за близките“.
Признава обаче и една болезнена истина:
„Дъщеря ми понякога ме критикува, че съм зает… и е права“.
И въпреки всичко, сцената остава неговият двигател:
„Чувствам се нужен на хората – това ме прави щастлив“.
