Ченалова: Сключеният договор с Украйна трябва да бъде ратифициран от НС. Дотогава – все едно че не съществува

Сключеният договор с Украйна трябва да бъде ратифициран от НС. Дотогава – все едно че не съществува.Това написа във Фейсбук адв. Румяна Ченалова. В поста си тя допълва:

Гюров сключил международен договор с Украйна, при това десетгодишен.

Съгласно решение № 7 от 2.VII.1992 г. на КС на РБ по конст. д. № 6/92г. , за да станат част от вътрешното право на страната и да се осигури прилагането им, е необходимо международните договори да бъдат:

а) ратифицирани по конституционен ред – т.е.да бъдат одобрени със закон от

Народното събрание .

б) обнародвани в „Държавен вестник“;

в) влезли в сила за Република България. Моментът на влизането им в сила се определя обикновено в самите международни актове След изпълнение на тези изисквания международните договори стават част от вътрешното ни право.

Ратифицират се международните договори с политически и военен характер.

Гюров твърди, че този договор с Украйна няма нужда от ратификация. Дали е така ?

Веднага давам пример с ратифицирани двустранни международни договори – например СПОГОДБА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФЕДЕРАТИВНА РЕПУБЛИКА БРАЗИЛИЯ ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ(Ратифицирана със закон, приет от 43-то Народно събрание на 8 април 2016 г. ,в сила от 1 януари 2025 г.); СПОГОДБА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФЕДЕРАТИВНА РЕПУБЛИКА БРАЗИЛИЯ ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ (Ратифицирана със закон, приет от 43-то Народно събрание на 8 април 2016 г. – в сила от 1 януари 2025 г.)

На 13.02. 2026г. 51- то НС прие закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Северна Македония за подготовката, изграждането и експлоатацията на трансгранично железопътно тунелно съоръжение, подписано на 6 ноември 2025 г. в с. Гюешево.

На 28.11. 2025г. НС прие закон за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Малта за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на данъците върху доходите и имуществото и предотвратяване на отклонението и заобикалянето на данъчното облагане.

Тези договори и спогодби с какъв характер са? Ратифицирани са – т.е. Народното събрание е приело закон. Каквото и да говори Гюров за да стане част от вътрешното ни право и да се прилага сключеният договор с Украйна трябва да бъде ратифициран от НС. Дотогава – все едно че не съществува.

Що се отнася до въвеждането на украински език в училищата – Според преброяването на населението от 2011 г. за свой роден език определят: български – 85,2 % от жителите на страната, турски – 9,1 %, ромски – 4,2 %, руски – 0,23 %, арменски – 0,08 %, румънски – 0,08 %, гръцки – 0,05 %, влашки – 0,03 %, украински – 0,03 %, татарски – 0,02 %, арабски – 0,02 %, иврит – 0,002 %, и др.

Според последното преброяване на населението в България през 2021год. украинците са 1763 срещу 585 024 турци, 320 761 цигани, 9868 руснаци, 6 360 арменци, 3598 власи, 2511 каракачани, които определят майчиния си език като основен. Има още гърци, македонци, евреи, румънци и др.- около 25 000 души.

Питам Гюров – как избра точно украински да се изучава в българските училища при положение, че в България има много повече турци, цигани, руснаци, арменци и т.н. и равно количество македонци, гърци, евреи ?

Ще сключваме ли договори за изучаване на техните езици?

Дискриминационен или политически е договорът с Украйна?

Ще отговаряш, Гюров – и ти и съдружниците ти!

Предстоят избори. Участието ни е нашият отговор и възможност да изчистим боклука от политическата сцена.

……………

Само напомням, че през 2017г. Украйна ограничи със закон изучаването на български език в украинските училища.