Хампарцумян: Помощта от 20 евро за най-уязвимите е „все още плачем, преди да са ни били“
Месечната инфлация за февруари е 0,4%, а годишната – 3,3%, показват данните на националната статистика. Потребителската кошница пък е поскъпнала с 1 евро за седмица.
„Има неща, които статистиката не вижда. По принцип не трябва много да се увличаме по данните за месечната инфлация. Един месец е твърде кратък период, за да ни даде ясна индикация“, коментира в „Тази сутрин“ финансистът Левон Хампарцумян.
Според него помощта от 20 евро от държавата за най-уязвимите във връзка с поскъпването на горивата е някаква помощ, но не решава никакви проблеми.
„Тези 20 евро са „все още плачем, преди да са ни били“. Ефектите от повишаването на цените на горивата тепърва ще ги видим“, каза Хампарцумян.
По отношение на конфликта в Близкия изток той посочи, че ни чака несигурност, защото не знаем как „утре ще се събуди Тръмп“ и какви тарифи ще реши да наложи.
„Много важно е да си оправим фундамента на икономиката – образование, технологични умения в младите хора. Да имаме правосъдие, което не зависи от джуджета. Всички тези неща създават условия, когато дори да има някъде война, ние да имаме възможността да реагираме. Това са ни вградените буфери“, на мнение е Левон Хампарцумян.
„Данните на националната статистика и усещането на хората за инфлация се разминават и това е проблем от много години“, каза от своя страна бившият социален министър Христина Христова.
„Различни са причините. Виждаме, че в сферата на услугите има повишение и то е по-значително от други сфери. Има и сива икономика и места, които не са в статистиката“, коментира тя.
Според Христова намерението на правителството да подпомогне най-уязвимите е положителна новина. Според нея е добре и че има критерии за получаването на тази помощ.
„Великденските добавки също е един жест на държавата към хората в пенсионна възраст. Пак има критерии и бих казала, че това са добри неща“, посочи бившият социален министър.
„България има икономически растеж през последните години, но структурата му не е благоприятна за бъдещето. Той е от потребление, от инфлационен натиск и от много харчове в разходната част на бюджета. Тези неща трябва да ги обърнем, за да има някаква сигурност за бъдещето, смята Христина Христова.
