Фолк певицата Татяна изплака: Убиха баща ми в пловдивска болница
Фолк певицата Татяна скочи срещу здравната ни система и най-вече срещу Окръжна болница в Пловдив, където е лежал баща ѝ, който и починал вчера. Изпълнителката изля гнева си в социалните мрежи, видя Lupa.bg. Публикуваме текста без редакторска намеса:
Искам да изкрещя към цялата държава и към цялото общество.
Нормално ли е, след като баща ми почина, аз да трябва да го откарам в моргата?Починал е към 5:00 сутрина и разбирам в 11:30ч че е още е в стаята си покрит с един чершаф.
Нормално ли е човек да преживява това в най-тежкия момент от живота си?
В каква държава живеем? В какво общество сме се превърнали?
Баща ми лежа в Окръжна болница – УМБАЛ Пловдив, в отделенията Ревматология и Ортопедия.
Не искам да разказвам всички подробности за престоя му там, нито всичко, което видях и преживях……..
Не искам и да съдя никого. Защото знам, че нашият истински съдник е Господ.
Той най-добре знае кой какви дела върши и кой как живее.
Затова не искам да посочвам виновни и да обвинявам.
Мога само да кажа, че видях отношение към баща ми, което ще помня цял живот.
А краят… беше наистина зловещ.
Питам се само едно:
Защо хората, които са поставени на такива постове в болниците, са там?
Каква е тяхната мисия?
Какво е тяхното призвание – пред хората и пред Господ?
Болницата е място, където човек отива с надежда за помощ и лечение.
Място, където трябва да има човечност, грижа и състрадание.
Днес не пиша това само като дъщеря, която тъгува за баща си,или да се жалвам.
Пиша го като човек, който се пита докога ще приемаме подобни неща за нормални.
И отправям един искрен призив към всички българи, които живеят в България:
Пазете се. Грижете се за здравето си. Опитвайте се да живеете по-спокойно и по-здравословно.
Защото човек отива в болницата с надежда да намери спасение и лечение.
Но след всичко, което преживях и видях, в мен остана едно много тежко усещане – че понякога мястото, където търсим надежда, се превръща в място, където тя угасва….
И когато загубиш баща си…
болката е огромна….
Но още по-страшно е, когато в най-тежкия момент осъзнаеш, че си останал сам срещу една система, която е забравила какво означава човечност….
Дано никой друг не преживява това, което преживях аз.Почивай в мир и светъл да е пътя ти татко!
