Роден е навръх Нова година преди 50 години. Като малък често му се налагало да става по тъмно, за да бере или ниже тютюн. Какво крие биографията на новия премиер
Андрей Атанасов Гюров е български политик и финансист,
роден на 31 декември 1975 г.
в град Гоце Делчев. От юли 2023 г. е подуправител на Българската народна банка (БНБ) с ресор „Емисионно управление“
и член на Управителния съвет на централната банка.
От ноември 2021
до юли 2023 г. Гюров беше народен представител в 47-ото, 48-ото и 49-ото Народно събрание.
В 47-ото НС е председател на парламентарната група на „Продължаваме промяната“
и член на Комисията по бюджет и финанси. В 48-ото НС ръководи парламентарната група и е член на Комисията по въпросите на Европейския съюз,
а в 49-ото НС продължава работа в същата комисия.
Гюров е доктор по икономика от Виенския университет (2005) с дисертация за въвеждането на Базел II и влиянието му върху средно-големите банки.
През 2010–2021 г. е преподавател и главен асистент във Факултета по бизнес администрация към Американския университет в България, като води дисциплини като корпоративни финанси, управление на риска и оценяване на компании. Преподавал е също в FH Wien University of Applied Sciences (Австрия) и магистърската програма на SDA Bocconi School of Management / АУБ.
В банковия сектор има опит като директор на отдел „Контрол на кредитния риск“ във Volksbank Group във Виена
и кредитен анализатор в
Harris Bank,
Чикаго.
В последните години той беше поставен в публично пространство и с правен казус – Управителният съвет на БНБ реши да прекрати временно правомощията му като подуправител заради установена несъвместимост за заеманата длъжност, свързана с участието му в други дейности, което бъде решено от съдебните органи
За по-малко от
13 часа той преплува 3 км
в морето,
кара колело
116 км из Странджа и накрая бяга 21 км в планината.
Андрей Гюров обаче го прави вече две години.
Той е един от 200-те участници в международния ултра крос триатлон “Лъвско сърце”.
И не само участва, но успява да се вмести в състезателното време.
“Това е най-интересният
ми ден през годината.
Не гоня победа, правя го заради преживяването. Поради липсата на време за подготовка съм си разпределил силите така, че да мога да мина през цялото трасе и да го завърша”,
разказва Гюров.
Той е едно от новите лица,
влезли в политиката с “Продължаваме промяната”. Направи го също така екстремно, както в триатлона – прие да е кандидат за депутат, веднага се хвърли в предизборната кампания, а още в първия му ден в 47-ото НС бе избран за председател на най-голямата група. За човек, който досега е бил само наблюдател на политическите процеси, това е предизвикателство и голяма отговорност. Защото именно на него ще се падне тежестта да крепи бъдещото правителство, осигурявайки му стабилно парламентарно мнозинство.
Той обаче има опит. Като дългогодишен преподавател знае, че най-добрите решения се намират в диалог, независимо дали става въпрос за студенти, или за колеги.
Гюров е роден през 1975 г. в Гоце Делчев в семейство на инженери.
Има по-голям брат, който е архитект. Като малки двамата прекарвали летата си в Гоце Делчев и Огняново, където живеели родителите на майка му.
Често ставали по тъмно, за да берат или нижат тютюн.
А след това хуквали с братовчедите си към реката да ловят риба.
Когато Андрей бил
в пети клас, семейството се преместило да живее в Благоевград.
Като ученик негова страст били точните науки, ходел на всички състезания по математика,
но в крайна сметка избрал езиковата гимназия с английски.
След завършването си учил 2 г. икономика в Софийския университет.
Там се запознал с бъдещата си съпруга Станислава, с която са заедно от първи курс.
Дошла тежката Виденова зима през 1997 г.
“В ситуация, в която заплатите на родителите ми бяха под 10 долара на месец, реших, че най-добрият начин да се издържам самостоятелно
и да взема образованието, което искам, е да замина за САЩ”, спомня си Гюров.
Кандидатствал, приели го, събрал документите за виза, но имало проблем с финансирането. Тогава у него проговорил бъдещият икономист –
взел заем от 300 долара, с който
заминал на лятна бригада в Англия
да бере ягоди
Там успял да спести достатъчно, за да си върне заема и да плати първия си семестър по икономика в университета “Труман” в Мисури, САЩ.
Още с пристигането си там започнал работа – първо в библиотеката на университета,
после и като охрана. А лятото се хващал да работи по строежи, за да изкара пари за таксата за следващите семестри.
“Няма срамна работа, всички българи, които учехме в САЩ, съчетавахме лекциите с работа
и въпреки всичко бяхме първенци в класовете си”, разказва Гюров.
Първите си стъпки
в банковата кариера направил в Чикаго – една година бил кредитен анализатор в
Харис банк. Предложили му да остане в банката и да получи зелена карта, но вече бил приет с пълна стипендия да прави докторантура във Виена.
Паралелно с ученето там започнал работа
и в една от големите банки
на Австрия – занимавал се с управление на кредитния риск на ниво портфейл. Съпругата му работела в Обединения виенски институт към МВФ.
Когато през 2005 г. Гюров взел докторската си диплома, просто я прибрал и “забравил” за нея – кариерата му се развивала в друга посока.
В банката започнал от експерт по оценяване на риска, ръководил екип по разработване на рейтингови системи и се издигнал до началник-отдел на управление на кредитния риск и контрол.
Докато един ден направил стъпка,
с която изненадал мнозина.
“Реших, че искам да правя това, което би ми донесло истинско удовлетворение – да преподавам”, разказва той.
Шефовете му в австрийската банка били шокирани, защото първоначално заподозрели,
че отива да работи за по-добро възнаграждение при конкурент.
А той искал да развива академична дейност.
Бил приет като главен асистент по финанси в университета във Виена, но се появила възможност да преподава в Американския университет в България и решил да се впусне.
Така, след 7 години живот във Виена, през 2009 г.
Андрей и съпругата му се прибират в България.
Но и днес той редовно се връща във Виена, където от 2016 г. преподава капиталови пазари в Университета за приложни науки към Търговската камара на Австрия.
Вече 11 г. е част от екипа на АУБ.
Води курсове първо по икономика,
а впоследствие
по финанси – инвестиции, управление на портфейли, риск. Съпругата му е зам.-директор на Института по английски език на АУБ.
Признава, че не си е представял,
че може да е част от политическия живот, не е бил член на партия.
Но един ден в началото на септември
получава обаждане от Кирил Петков с покана да се включи в листите
на ПП
Двамата не се познавали,
но Гюров бил препоръчан от свои студенти.
“Винаги съм имал активна гражданска позиция, миналата година бяхме с приятели цяло лято на протестите –
и в Росенец,
и на жълтите павета”,
разказва той.
И след провала на двата предходни парламента видял в ПП шанс нещо да се промени наистина. Предложението да е кандидат за депутат обаче го изненадало и му трябвали няколко дни да помисли и да го обсъди с най-близките си.
В крайна сметка семейният съвет решил, че е време да поеме отговорност и да направи нещо за страната, за да е тя по-добро място за живеене на децата.
Със съпругата му имат двама синове – 17-годишния Александър и Владимир,
на 13 г.
Те са ученици в Математическата гимназия в Благоевград.
Не са политически ангажирани, но проявяват интерес към новото поприще на баща си и го подкрепят напълно.
Спортът е в сърцата на цялото семейство. Момчетата играят баскетбол,
а съпругата му е сертифициран фитнес инструктор, макар това да и? е само хоби.
Андрей се занимава с почти всички видове спорт,
за които намира свободно време – плува, играе футбол, тенис,
голф, баскетбол.
Имат приятелска компания, с която редовно правят преходи из планината, обиколили са Пирин, Рила,
Стара планина. Преди няколко години Гюров
изкачил и Монблан – при това за един ден,
а не за 3, както се прави обикновено за аклиматизация, защото имали само един прозорец заради лошо време – при -20°С и с вятър.
Гюров ще разделя времето си между Благоевград, където остава семейството му,
и София, където е избрал жилище с удобен градски транспорт. Екопроблемите са ми много на сърце
и смятам, че трябва да се дава личен пример, ако искаме да живеем в чист град, обяснява той. Свикнал е още от годините във Виена да се движи с метро и автобус,
там колата му дори хващала паяжини и ставала атракция за приятелите му.
Dimo Borisov
