Дисекция на „предсмъртното“ писмо на Ивайло Калушев Будизъм, християнство, стоицизъм, суфизъм и екзистенциализъм е вплел спелеологът в осемте изречения
Не будизъм, не просто течение в хиндуизма или ръкав от далекоизточно учение, а шест различни философски и теологически основи е цитирал дословно или почти дословно намереният мъртъв спелеолог и духовен гуру Ивайло Калушев в т.нар. „предсмъртно“ писмо, което е изпратил до майка си под формата на есемес.
„Нищо от това, което ще чуеш, не е вярно, дори и частичка, но нямаме никакви сили повече да се борим с тази кочина… То не е причината, то е просто капката, която преля за всички нас чашата, поредният искрен опит да помогнем на едно болно дете – момиче е, в твоя чест :))) Прости ми, благодаря ти от сърце и когато намериш сили (по-скоро е по-добре), просто си насочи мисълта към мен и ще ме намериш. Този свят е един много стабилен сън. Няма смисъл да го превръщаш в кошмар. Направи напук и виж вътре в себе си и се усмихни. Обичам те много. Бъди свободна“, пише мъжът до своята майка – известната пианистка и обичан преподавател в Консерваторията проф. Стела Димитрова – Майсторова ден преди да открият застреляни тримата му най-близки приятели в хижа „Петрохан“ и седмица преди и той да бъде обявен за мъртъв от куршум под връх Околчица.
Lupa.bg прави дисекция на написаното от него ред по ред с идеята да хвърли светлина върху метафорите, ползвани от него. Които, както ще прочетете в следващите редове, никак не са подбрани случайно.
Изпратеното от Калушев не цитира пряко нито едно свещено писание, но ясно черпи от смесица от духовно-философски традиции, които широко циркулират в съвременния мистичен, мотивационен и религиозен език.
1. „Този свят е един много стабилен сън“. Това е най-силното метафизично твърдение в текста и вече широко цитирано и от криминалисти, и от психолози, и от фейсбук профайлъри, спечелили няколкостотин лайка в последните дни. Изключително силни са неговите паралели с цитат не откъде да е, а от будистката книга Диамантената сутра: „Всички обусловени явления са като сън, илюзия, мехур, сянка…“, но също и от една от школите на хиндуистката философия Адвайта веданта, където реалността, възприемана чрез сетивата, е „Мая“ — завеса или съноподобна проекция.
Специалистите, до които се допитахме, уточняват, че фразата „стабилен сън“ сама по себе си не е канонична, но представлява съвременна поетична формулировка на тази класическа идея, заложена в източните теологии.
Калушев обаче не се ограничава само с тях във финалните редове до майка си, вероятно християнка. Той изрично вплита и Платоновата пещера там (реалността от ежедневието е често погрешно възприемана за истинската – б.р.). А може би най-известната философска западна постановка за живота като сън е тази на Педро Калдерон де ла Барка. В „Животът е сън“ той пише:
„Какво е животът? Безумие.
Какво е животът? Илюзия,
Сянка, измислица,
От която облагата е малка;
Целият живот е сън,
А сънят не е нищо друго освен сън“, пряко кореспондираща с лайтмотива на написаното от покойния пещерен изследовател.
2. „Няма смисъл да го превръщаш в кошмар“, продължава той към майка си. А тук позоваването на стоицизма е ясно. Древният философ Епиктет пише в своите Беседи: „Хората се тревожат не от самите неща, а от мнението си за тях“. С напомняне, че страданието произтича от възприятието.
3. „Виж вътре в себе си и се усмихни“. И тук стоицизмът чрез маркаврелианство се прокрадва с воя на римския пълководец в „Към себе си“:
„Копай навътре! Вътре е изворът на доброто и той може винаги да тече, стига само винаги да копаеш!“. Тук обаче място намира и християнската мистика и ученията за вътрешния духовен живот. Евангелие от Лука 17:21: „Царството Божие е вътре във вас“, а Свети Августин зове: „Не излизай навън — върни се в себе си; във вътрешния човек обитава истината“.
4. Калушев пише в завет към майка си: „Насочи мисълта си към мен и ще ме намериш“ – ясен израз, напомнящ недвусмислено духа на символа на суфизма Руми
5. Православието е накрая. „Обичам те… Бъди свободна“. С тези централни източноправославни християнски нравствени категории завършва предсмъртното си писмо Ивайло Калушев, за да стигне до финалния щрих – завещание към проф. Майсторова:
6. „Направи напук и се усмихни“ – с ясна препратка към екзистенциализма на Сьорен Киркергор и Албер Камю, като борба срещу настоящето, реалността, бита и срещу заобикалящата среда. Но и с препратка към „Митът за Сизиф“ на Камю, напълно изключващ самоубийството като елемент от вечния бунт срещу абсурда.
