Смразяващо! Калушев цитира „Борба“ на Ботев, после откриват трите трупа до лобното място на революционера
Няколко часа преди трагедията в хижа „Петрохан“ издирваният Ивайло Калушев е публикувал във фейсбук профила си последните си публични думи. Публикацията представлява цитат, без допълнителен авторски коментар, но поставена в контекста на последвалите събития, днес тя звучи зловещо.
Както в тази публикация, така и в друг негов текст от 1 януари 2026 г., свързан с настъпването на новата година, Калушев засяга теми, обвързани със смъртта, с опита за преосмисляне на реалността и със силно екзистенциално напрежение. Към тях може да бъде отнесено и съобщението, изпратено до майка му – емоционално и философски натоварен текст, който не съдържа конкретни фактически твърдения за събитията, а по-скоро предлага субективна интерпретация на света. То започва с думите: „Нищо от това, което ще чуеш, не е вярно…“, а завършва с фразата: „Този свят е един много стабилен сън“.
Поставено в контекста на събитията в „Петрохан“, стихотворението „Борба“ звучи крайно мрачно и гневно – обвинително към света, институциите, религията и общественото лицемерие. Текстът е пропит с усещане за задушаване, безизходица и морална отрова. Споделено часове преди трагедията, стихотворението започва да звучи фатално пророчески – като текст, който след случилото се може да бъде възприет като легитимация на насилие или като форма на самооправдание чрез морална ярост.
Особено силно открояващи се образи като „изгорил живи“ и „кърваво царство“ след реални събития като запалена хижа и тройно убийство неизбежно се четат не само като метафора, а като зловещо съвпадение. Самият избор на това стихотворение в подобен момент може да подсказва вътрешно преживяване на гняв, конфликт със света и усещане за морална война, както и силна идентификация с образа на „борещия се срещу гнили свят“.
Поставено преди трагедията, стихотворението звучи като вик на ярост срещу свят, възприеман като несправедлив и покварен. Поставено след нея, то неизбежно се чете като мрачен фон и тревожен симптом – но не като причина или оправдание за случилото се. Това е пример как силен текст, изваден от историческия и философския си контекст, може да натежи зловещо, когато реалността го настигне.
Днес, след като телата на трима души бяха открити в района на бившата хижа, а впоследствие и самият Калушев бе намерен мъртъв заедно с двама младежи край връх Околчица – лобното място на Ботев, думите от този текст придобиват смразяващо измерение.
