Калин Терзийски и свободата да бъдеш „различен“ : Любов, алкохол и Дорс до безкрай
Калин Терзийски – тъжната светлина на българската литература, която угасна завинаги. Той беше безкрайно талантлив, различен и неразбран. Бунт в две сънливи очи. Душа, която се опитваше да живее в сивотата на шумния свят. Кайо слушаше Бийтълс, Дорс и се опитваше да живее в своята измечтана „нирвана“. Но как чувствителността на пишещия може да се съхрани? Да намериш свободата в различността, без това да те убие.
Калин Терзийски – глас, който оттеква дори отвъд смъртта
Писател, поет и сценарист. Категоричен естет. Творец с непримирим характер, който се бореше със света до последния си дъх.
Роден е на 22 март 1970 г. в София. завършва Националната природоматематическа гимназия НПМГ в София. Въпреки любовта му към математиката, още от онова време, бурната му поетична душевност се проявява в първите му стихотворения „Стихове на тъмно“. По-късно, той решава да следва медицина във Висшия медицински институт – София, където завършва през 1996г., а след това специализира психиатрия до 2000 г. Калин започва работа като психиатър в Държавна психиатрична болница „Свети Иван Рилски“ в кв. Курило, Нови Искър. Успоредно с това започва да пише за вестници и за списания.
Снимка: БГНЕС
Писател – психиатър. Какво изобилие на ума само. Каква отдаденост на вътрешния човешки необятен свят. Терзийски обичаше да изследва душевността на хората. Да опознае „танца на съзнанието“ с целия му сбъркан ритъм и да го излекува. Или поне да се опита. За съжаление обаче не успя да победи собственото си хаотично въображение, от което се родиха редица изключителни литературни произведения.
В романа си „Лудост“, Калин Терзийски описва част от премеждията си в психиатрията. Предизвикателството да лекуваш душите на хората, докато се бориш с личните си демони и колко е важен баланса за един лекар-поет. Всъщност, ако се замислим думите поет и лекар много си приличат, нали така?
Кайо – бунт в две сънливи очи
Кайо, както го наричаха близки и приятели, получава присъда за дребно хулиганство за политически протест, за това, че е запалил огън на площада пред сградата на Народното събрание, заедно с Мартин Карбовски през 1997г. Три години по-късно, Калин Терзийски напуска работата си в клиниката и поема изцяло по творческия път. Приема призванието да бъде глас на обществото. Писател, който не се страхуваше да говори, без да бъде чут. А това трябва да го умее всеки творец.
Снимка: БГНЕС
Започва работа като сценарист в телевизии и радиа. В периода от 1996 до 2010 г. работи като сценарист в предаванията: „Квартал“, „Лица“, „Каналето“ (БНТ), „Досиетата Хъ“ (Дарик радио), „Шаш“, „Пълна лудница“. А през 2003 г. участва в провеждането на обществените експерименти на Мартин Карбовски. С приятелите си Ангел Константинов и Мартин Карбовски, писателят създава литературния клуб „Литература*Диктатура“, в който почетен член е и брат му Светослав Терзийски. Самият Светослав, който обяви новината за смъртта на Калин Терзийски, написа във Фейсбук:
„Една измъчена, но велика душа напусна мизерния ни свят.Тук беше тясно за него, дано небето го побере.“
Алкохол, любов и „Джимито Морисън“
Калин Терзийски има издадени няколко сборника с разкази и три стихосбирки. През 2010 г. издава брутално дръзкия и искрен роман „Алкохол“, написан в съавторство с Деяна Драгоева. Автобиографичен роман двояко – един път чрез споделяне на лична битка и преживявания и втори път – основан на опита на автора при терапията на алкохолизъм в работата му като психиатър.
Когато музиката свърши
Тежеше му реалността, защото тя не е музика, а само фонов шум. Думите бяха пристан за него и в тях той живя почти като „Джимито Морисън“, както обичаше да нарича вокалиста на легендарната рок група Дорс. Обожаваше и Ленън, обожаваше да споделя музиката си. Да споделя любовта и красотата. Понякога имаше кой да я чуе, а сега е много тихо. Онзи ден се чувстваше почти като в „нирвана“. Днес го няма, но е тук повече от всякога и всички ние си спомняме. Всички ние знаем. Светлина и безкраен копнеж в далечината, Кайо!
