Петър Москов: Днес пациентът е просто бройка и заето легло – на болниците трябва да се плаща за здравни резултати
- Фалшиви пациенти, излишни хоспитализации и милиони, загубени за здраве – това е резултатът от прекалено много болници, погрешен модел на финансиране и пренебрегната извънболнична помощ, казва бившият министър на здравеопазването
- Партията на Румен Радев не е нито нещо ново, нито нещо различно в българската политика, и алтернатива няма да стане, получаваме нов говорител на стари тези
Още акценти:
Първото решение на служебното правителство през 2017 г. бе да отмени пръстовата идентификация така за 10 г. държавата загуби близо 4 млрд. лв.
Медицината у нас е на европейско ниво, но здравната система е еднакво неприветлива за добрите български лекари и за пациентите
По-висока здравна вноска сега? Свободното общество не отказва да плаща за здраве, то отказва да плаща за неефективност, симулация и безотговорност
– Д-р Москов, изкушена съм да започнем интервю, посветено на здравеопазването в България, с най-прясната политическа новина – оставката на президента Румен Радев и позиционирането му с нов проект на политическата карта на България?
– Партията на г-н Радев не е нито нещо ново, нито нещо различно в българската политика. Г-н Радев може да бъде обединител на левицата и лидер на евразийската перспектива за България. Доколкото и днешният парламент е изпълнен с формации с такъв профил, тази нова партия на практика не е алтернатива, а е част от статуквото. Просто получаваме нов говорител на стари тези.
За “Синя България” г-н Радев винаги е бил ясен политически опонент точно по тези причини и ще остане такъв и в новата си роля. Партията на г-н Радев не е алтернатива, но е тест за останалите партии и за тяхното лидерство – дали ще продължат с лъжите и с “намазването на филията” на поредния месия, или ще се престрашат да водят честен разговор с избирателите.
Тук няма място за уклончивост, а за ясни позиции, и “Синя България” го прави. Лъжа е, че може да има смислено бъдеще без категорично разграничаване на системните партии едновременно от ДПС и от Радев. Избирателите очакват този отговор и от ГЕРБ, и от ПП–ДБ.
– Да се върнем на темата за здравеопазването. Наскоро стана ясно, че за 6 месеца на 2025 г. са регистрирани над 22 000 посещения в казина, извършени от лица, които по това време са приети в болница. За тази измама НЗОК е дала над 7 млн. лв. Как може да се спре изтичането на публичния ресурс?
– Казусът с пациентите в казината е само върхът на айсберга. Убеден съм, че ако можеше да се направи подобна проверка и за посетителите на театрите, ресторантите, магазините и т.н., щяхме да получим много по-шокиращи цифри.
Няма как да е иначе, след като за последните 25 г. населението на страната намаля от 8 до почти 6 млн. души, а хоспитализациите се увеличиха трикратно – от около 1 на над 3 милиона годишно, без каквито и да е обективни причини за това.
Така че тези близо 4000 души, засечени в казино, са само капка в морето на близо 2 милиона хоспитализации над обичайната болнична заболеваемост в ЕС и света. И ако те струват на НЗОК – т.е. на всички нас – 7 млн. лв., сметнете колко ни струват всички останали подобни случаи. Ами много.
Има три основни причини това да се случва.
Първата е начинът, по който НЗОК финансира болничната помощ – не за постигнат здравен резултат, а за отчетен брой пациенти и брой дни престой в болница. Здравето на пациента отсъства в уравнението. Пациентът е бройка, а заетото легло е основно платежно средство и цел на болничния мениджмънт.
Втората причина е, че по-голямата част от ресурса на НЗОК е насочена към болниците, а извънболничната помощ получава остатъци – с лимити и регулации. Това прави достъпа през доболничната помощ до навременна диагностика и лечение бавен и често платен от пациента. Затова много хора избират болницата като най-бърз път до диагностика и лечение дори когато медицински няма нужда от хоспитализация. Така амбулаторни случаи се отчитат като тежки диагнози по скъпи клинични пътеки, а интересите на пациента и болницата съвпадат за сметка на публичния ресурс.
Третата причина е прекомерният брой болници. България е на първо място в ЕС по този показател. Има стотина, които реално поемат тежките и спешните случаи. Това са болниците, от които обществото има нужда и които трябва да поддържа и развива.
Затова, когато в един областен град до съществуващата от години голяма многопрофилна болница изникнат още 2-3 болници (от тези, които ви лекуват само тогава и само от това, което им носи печалба – кой сърце, кой крак, кой око), резултатът е, че единствената болница, която до този момент е посрещала почти всички ваши нужди, се срива. И вие не получавате една стара и три нови болници, от които да избирате, а 4 неработещи, които може да ви кажат да си търсите пета, ако имате сериозен проблем.
Когато тези три фактора се съберат – прекалено много болници, погрешен модел на финансиране и пренебрегната извънболнична помощ, – резултатът е ясен: фалшиви пациенти, излишни хоспитализации и милиони, загубени за здраве. Ако е вярно, че казиното никога не губи, още по-вярно е, че НЗОК губи постоянно. Тогава пристига поредният „даващ“ политик и казва: „Ще дам още пари на касата, за да можете да се лекувате по-добре“. Резултатът е още пари, потънали в този лабиринт, и устойчиво влошаване на здравните показатели на нацията.
– Заради такива измами преди 10 г. въведохте персонален пръстов идентификатор, но той бе отменен бързо. Защо не ви разбраха?
– Знаех, че за да се справим с проблема с фалшивите хоспитализации, ни е необходим лесен и достъпен механизъм, който по безспорен начин да удостоверява както присъствието на пациента в болница, така и неговото съгласие НЗОК да извършва плащане от негово име. Пръстовата идентификация беше такъв механизъм – същият, който много хора използват ежедневно, за да отключат телефона си или да платят в магазина.
Изобщо не е вярно, че не бях разбран. По-скоро бях твърде добре разбран от онези, чиито бизнес интереси бяха засегнати. И използваха всички средства, за да дискредитират този процес.
Резултатът от двата месеца през 2016 г., в които системата функционираше – установено разминаване от около 10 млн. лв. на месец между отчетеното от болниците и реалните присъствия, потвърдени от пациентите чрез пръстовия идентификатор. Днес тази сума би се равнявала на над 30 млн. лв. месечно – не само заради по-високите цени на клиничните пътеки.
За 10 г. държавата е загубила близо 4 млрд. лв. – колкото е бюджетът на НЗОК за болнична помощ за 1 г., на годишното доплащане на пациентите или на лекарствата за домашно лечение на всички българи за няколко години. Това са милиардите, които всички ние сме платили за фалшиви хоспитализации и несъществуващи пациенти вместо за лечението на хората, които реално имат нужда.
Припомням, че първото решение на служебното правителство на Румен Радев през 2017 г. беше да отмени пръстовата идентификация. Това е и отговор на въпроса за политическата „алтернатива“.
– Дотук посочвате проблемите и причините за тях, а какви са ефективните решения?
– Решения има, но рядко има политическа воля за прилагането им.
Да започнем от големия брой болници. В момента има над 300 болници, а за лечението на хората са нужни 100. Разполагаме с над 50 000 болнични легла за активно лечение, а за това население са достатъчни 30 000.
Решението е НЗОК да сключва договор за активно лечение само с 1/3 от болниците – около 100. Те трябва да бъдат разпределени на териториален принцип и подбрани по ясни критерии: гарантирана многопрофилност, комплексност на лечението и 24 ч прием на спешни пациенти.
Всеки ден, в който НЗОК продължава да има договори с останалите болници, е поредният, в който публичните средства не отиват за нашето здраве, а се използват за плащане на своеобразен „данък корупция“ към здравни олигарси, пазени от политически представители. И още един ден, в който пациентите продължават да доплащат от джоба си за дейности, които по закон би трябвало да са им осигурени.
Инструментът за налагане на това решение се нарича задължителна Национална здравна карта. Аз и екипът ми я въведохме на законодателно ниво през 2016 г. Тя и днес е действаща законова норма, но следващите политически мнозинства системно саботираха прилагането .
Второто ключово решение е НЗОК да започне да плаща за постигнат здравен резултат, тоест реално да включи здравето на пациента в уравнението, по което се изчисляват плащанията. Това означава ефективен контрол върху лечението на всеки болен и заплащане не защото пациентът е лежал определен брой дни на легло, а защото здравословният му проблем, заради който е бил хоспитализиран, е бил реално решен.
Третото решение е пряка функция от успешното прилагане на първите две. Освободените при тяхното изпълнение значителни финансови ресурси трябва да бъдат насочени към дейности без болничен престой – извънболнична помощ и амбулаторни болнични дейности.
Друга част от този освободен ресурс трябва целенасочено да се инвестира в продължително лечение, дългосрочни грижи, палиативни грижи, домашен патронаж и сходни дейности. Това са услугите, от които всяко семейство има нужда, когато се сблъска с онкологично заболяване, тежка травма, инсулт, напреднала възраст или трайна инвалидност. В момента тези семейства са оставени да се справят сами, защото НЗОК практически не финансира подобни грижи. Резултатът са т.нар. домове на ужасите, за които всички говорихме, а после необяснимо спряхме. Те са там, но се правим, че не ги виждаме, до следващия път.
Голяма част от мрежите на общинските болници трябва да бъдат преструктурирани в болници за продължително лечение, хосписи или центрове за медико-социални грижи.
– Може ли да се каже, че медицината в България е на европейско ниво? Смятате ли, че българите в цялата страна имат равен достъп до здравеопазване?
– Медицината в България е на европейско ниво. И то отдавна. Много е важно да не бъркаме медицината със системата на здравеопазването – тя е точно толкова неприветлива за добрите български лекари, колкото и за пациентите.
Що се отнася до равния достъп, трябва да уточним какво точно имаме предвид. Лесният достъп до лечение е причината хиляди българи, които живеят и работят в други много добре уредени държави, да се връщат в България, за да решават свои здравословни проблеми. Особено когато в тези държави получат час за преглед при специалист след три или шест месеца.
Но предполагам, че въпросът ви е по-скоро за реалния, физически достъп – до лекар, до лечебно заведение, до сграда с червен кръст на нея. За съжаление, в България се оформят все по-големи територии, които аз наричам „медицински пустини“ – райони, в които практически липсва достъп до медицинска помощ.
Борбата с тези медицински пустини изисква спешни и целенасочени мерки и това е същностният ангажимент на държавата, от който тя е абдикирала. В същото време градове като София, Пловдив, Плевен и Бургас започват да приличат на медицински бизнес паркове със силна концентрация на лечебни заведения и кадри.
Нужна е цялостна промяна на структурата на здравната мрежа, особено в контекста на новите реалности – телемедицина, изкуствен интелект, нови медицински и парамедицински професии. Без такова радикално действие неравенствата в достъпа ще продължат да се задълбочават независимо от качеството на самата медицина.
– Всички говорят за недофинансиране на системата – трябва ли да се промени здравноосигурителната вноска? И докога ще доплащаме най-много за здраве в ЕС?
– Преди 10 г. аз управлявах системата с бюджет от 3,5 млрд. лв. Тази година в здравеопазването влизат над 10 млрд. лева и тук не са включени парите, които плащаме директно от джоба си. За тези 10 г. здравните показатели на нацията – смъртност, заболеваемост, продължителност на живота в относително добро здраве, се влошават. Тоест срещу много повече пари получаваме по-лош резултат. Говоренето за „недофинансиране“ е най-удобното алиби за всяка провалена система. Проблемът не е, че парите са малко, а че изтичат. Преди да искаме още пари от хората, сме длъжни да отговорим как и за какво се харчат тези 10 милиарда. И отговорът е ясен – огромна част от тях потъват в излишни и фиктивни дейности, произведени от система, на която се плаща за посещение или престой, а не за резултат. Да се говори за увеличение на здравноосигурителната вноска, преди да се направят нещата, за които говорихме дотук, не е решение, а несправедливост. Свободното общество не отказва да плаща за здраве, то отказва да плаща за неефективност, симулация и безотговорност.
CV
- Роден в София
- Завършва медицина в МУ София, специалност „Анестезиология и интензивно лечение“
- Специализира във Франция, Великобритания, Испания и САЩ
- Работи като старши асистент в УМБАЛ „Св. Анна“ в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение
- Член на Инициативния форум за създаване на нова дясна партия през 2004 г. и учредител на ДСБ. През 2013 г. е избран за зам.-председател на ДСБ
- Министър на здравеопазването от ноември 2014 г. до 27 януари 2017 г.
- През 2019 г. основава партия КОД (Консервативно обединение на десницата)
- През април 2024 г. заедно с Вили Лилков създава „Синя България“ дясно-консервативна, антикомунистическа и проевропейска политическа коалиция в България
