Първият българин с две изкуствени сърца мечтае за нов дом
Повече планински преходи и по-малко стрес сред главните приоритети на компютърния специалист
Връщане към нормалността – цел №1 за Мартин Кожуклиев през 2026 г.:
Покупка на жилище и връщане към нормалността! Това са двете главни цели, които си поставя през новата 2026 г. Мартин Кожуклиев – първият българин с две изкуствени сърца.
Компютърният специалист, който живее трети живот, се върна на работа в началото на октомври м.г. в известна столична болница, където е IT експерт. Това се случва след дългоочакваното завръщане от Париж, където медици му присадиха животоспасяващо сърце от донор.
За новото начало, перспективи и емоции сподели пред „България Днес“ Мартин. Мечтата за нов дом на Мартин среща големи трудности заради високите цени на имотите в столицата и около нея, затова Кожуклиев си оставя вратичка за преместване в Пловдив или друг по-спокоен и по-малко натоварен град.
Кожуклиев прекарва почти цялото лято на родна земя, като прави преход до Седемте Рилски езера и три пъти посещава родната Варна, радвайки се на Българското Черноморие, вижда се с всички близки и приятели, а после се завръща на работното си място, където колегите го очакват с нетърпение.
Здрав, енергичен и изпълнен с жажда за много нови начинания и приключения – така започва третият живот на Мартин Кожуклиев, който варненецът живее след трансплантацията на сърце в Париж.
„Здрав съм, останаха основно медикаментите за прием и профилактичните прегледи всеки месец. Искам да тренирам фитнес, да правя планински преходи и да се радвам на живота“, сподели пред „България Днес“ Кожуклиев.
От лятото на 2024 г. борбеният мъж живее с ново, истинско сърце от донор. Лекари трансплантират туптящия орган в гърдите му в клиника в Париж в нощта срещу 5 август след сложна 10-часова операция.
Мартин минава през тежък период, след като в началото на 2024 г. в столичната болница „Света Екатерина“ спешно му поставят не едно, а две изкуствени сърца вследствие на крайна форма на сърдечна недостатъчност. Така той се превръща в първия българин с две специални машини в тялото. След вирусно заболяване Мартин е диагностициран с миокардит, който впоследствие води до тежка сърдечна недостатъчност.
В продължение на две години болестта е контролирана успешно с лекарства, но в края на 2023 г. прогресира до последната, четвърта степен, което означава, че мъжът не може да се справя с всекидневните дейности и единственият шанс да живее е спешна сърдечна трансплантация. За съжаление при присаждането на органи не може да се планира време, в което да се извършат, тъй като не е известно кога ще се появи подходящ донор.
Допълнително ситуацията се усложнява от факта, че в България се правят изключително малък брой трансплантации на сърца, между една и две годишно, при 30 души чакащи в листата. Ето защо, за да има шанс да живее, на Мартин са имплантирани две устройства за асистирано помпане на сърцето, известни като „изкуствено сърце“.
В средата на април 2024 г. Мартин разкри пред „България Днес“, че трансплантация на сърце в клиника в страна от Западна Европа е шансът му за живот. Затова той започва комуникация с болници, като следват получаване на оферта и кампания за събиране на средства. Оказва се, че получаването на оферта за трансплантация във Франция не е гаранция, че болницата ще се наеме да го направи. След пристигането там започва серия от изследвания и оценки, въз основа на които се взема решение за конкретния случай. В случая на Мартин заради двете устройства е поставен с висок приоритет. И съдбата му се усмихва.
„Беше много бързо и неочаквано и за мен. Включиха ме в листата на чакащите във Франция само седмица по-рано“, разказва пред вестника Кожуклиев.
„Спомням си кое ми направи най-силно впечатление, когато се събудих след операцията. Чувах биенето на сърцето. От януари, откакто ми поставиха изкуствените сърца, аз нямах ритъм на сърцето. Чуваше се електрическо жужене от помпите и това беше много зловещо. И се събудих след операцията и установих, че като си сложа ухото на възглавницата, чувам истински ритъм. Нещо, което хората приемат за даденост и не го забелязват. Това ме зарадва много“, споделя Кожуклиев.
