Какво наистина се е случило в Могиляне преди 41 години. Малката Тюркян не е убита целенасочено от милиционер, нито е разстреляна. Тя загива трагично
Коригиращ и разследващ анализ на „Вестник Ямбол“
В общественото говорене за т.нар. „възродителен процес“ има една съществена липса – точността на фактите. А когато фактите се подменят или опростяват, паметта се превръща в инструмент, а не в истина. Това е особено видно при начина, по който политически сили боравят със символи като малката Тюркян и жертвите на атентата на гара Буново.
Какво наистина се е случило в Могиляне
Фактът, който рядко се изрича ясно, е следният:
Малката Тюркян не е убита целенасочено от държавен орган, нито е разстреляна. Тя загива трагично, премазана по време на масово стълкновение и паника, възникнали в контекста на напрежението около протестите през декември 1984 г.
Това не омаловажава трагедията. Напротив – прави я още по-болезнена. Детето става жертва на ескалация, тълпа, хаос и политически инженеринг, в който човешкият живот остава последен приоритет. Но превръщането на смъртта ? в опростен лозунг или удобна пропагандна формула е неуважение към истината.
Гара Буново – жертви без партийна защита
Също толкова показателно е мълчанието около жертвите на атентата на гара Буново от 9 март 1985 г. – терористичен акт, при който загиват невинни български граждани, включително дете. Това е политически мотивирано насилие, извършено от екстремисти, и признато като такова от държавата и съда.
И тук въпросът е неизбежен:
защо едни жертви се почитат с митинги, венци и международни делегации, а други остават в тишина?
Отговорът не е исторически, а политически.
Избирателна памет = политическа манипулация
Когато днешният политически елит говори за морал, но избира кои жертви да признава и кои да пренебрегва, това вече не е памет, а стратегия.
Когато трагедиите се делят на „наши“ и „неудобни“, обществото се дели заедно с тях.
Малката Тюркян не трябва да бъде знаме.
Жертвите от Буново не трябва да бъдат забравени.
И нито едните, нито другите заслужават да бъдат разменна монета в партийни сценарии.
Политическият контекст днес
Днешните възпоменания, организирани и използвани от политически формации, често пропускат сложността на събитията. Говори се за „жертви на режима“, но се мълчи за терора, радикализацията и външното влияние, които също бележат този период. Това не оправдава репресиите, но поставя историята в реалния ?, а не удобния ? контекст.
Истината е неудобна, защото не служи добре на лозунги.
Заключение: памет без истина е лъжа
Ако искаме истинско помирение, трябва да започнем от фактите – дори когато те не пасват на политическата линия.
Малката Тюркян е жертва на хаос и безотговорност.
Жертвите от гара Буново са жертви на тероризъм.
И всички те заслужават еднаква човешка почит, а не селективна политическа употреба.
Докато това не бъде признато ясно, паметта ще остане разделена, а тъгата – експлоатирана.
Вестник Ямбол
