Премиерът Желязков за протестите: Първите в историята срещу бюджет, в който има значително повишение на социалните разходи

Да започнем 2026 г. с удължителен бюджет е рисково. Това каза премиерът Росен Желязков в предаването „Неделя 150“ на БНР.

„Ако се започне процедурата отначало, това означава, че ще загубим около два месеца само в процедури. Това предполага да изготвим удължителен бюджет, който да се прилага през 2026 г. Т.е. удължителен бюджет да действа през най-сложния, комплексен период на следващата година, когато ще тече двойното обръщение на лева и на еврото през януари. Това е системен риск. Затова нашето разбиране е, че може да се получи по-оптимален бюджет, което може да стане с изменителни доклади между първо и второ гласуване, ако Тристранният съвет – правителство, синдикати и работодатели – постигнат съгласие по общите параметри. Ако консенсусът е да работим с удължителен бюджет за 2025 г. и той е по-приемлив, това също е вариант“, обясни министър-председателят.

Борисов: Ако разклатим правителството ще настъпи мигновен хаос

В бюджета социалните разходи са с 12% ръст и протестите срещу бюджета са първите в историята срещу бюджет, в който има значително повишение на социалните разходи. Протестите не са социални протести, не са като онези през 1996, през 2013 г. и други от новата ни българска история, когато очакванията са били да има повече социална защита. Давахме си ясна сметка, че социалните разходи трябва да са насочени към онези социални групи, за които еврото ще представлява по-голяма трудност. Гневът не е заради завишените социални разходи. Този бюджет не е нито ляв, нито десен. Протестите обединиха доста необединими групи, посочи още премиерът Желязков.

Премиерът обясни, че финансовата рамка не е изтеглена, а само ще е преработена с цел да започнем 2026 г. с т.нар. бюджет на 1/12.

„Ако се започне процедурата отначало, ще загубим поне два месеца само в процедури. Трябва да изготвим удължителен бюджет, вече превалутиран в евро, ще действа в най-сложния период от годината – януари, когато ще тече двойното обращение на лева и еврото. Това е системен риск и затова притиснати от времето и обстоятелствата ще направим доклади, с които да изменим рамката. Нека не бъркаме рамката на бюджета с философията и параметрите му“, допълни Росен Желязков.

Съотношението на БВП към дълга расте, защото има повече разходи, които основно са за социални плащания, подчерта той.

„Ако има консенсус в обществото, че ролята на държавата е да увеличи преразпределението, както е във всички европейски държави, ние сме държавата с най-нисък процент на преразпределение, тогава се поставя въпросът за повече социални разходи, което означава повече приходи, които основно са данъчни приходи. Финансисти и икономисти, а и работодателите, преди да бъде внесен бюджетът, в разговорите тогава предлагаха да се помисли за увеличаване на ДДС. Ние през 2026 г. категорично не можем да позволим това, защото ще е елемент, който би стимулирал инфлационните процеси. Ще чуем всички предложения, които могат да осигурят увеличение в приходната част, но не мисля, че в момента обществото ще приеме намаляване на разходната част на бюджета“, добави още Желязков.