Завинаги бездетни. Стотици р0мски жени са били стерилизирани в Словакия без тяхно знание и съгласие. За много от тях това е била лична трагедия.
Завинаги бездетни. Стотици ромски жени са били стерилизирани в Словакия без тяхно знание и съгласие. За много от тях това е била лична трагедия. В ромската култура многодетните семейства са израз на богатство и щастие.
Ромите са най-многочисленото малцинство в Европа. Правото да имат деца е било отнето на стотици ромски жени в Словакия през 1990-те години. Те са били подлагани на принудителна стерилизация – често пъти непосредствено, след като са родили дете.
Една от тях е Вероника Дуждова. 46-годишната днес жена живее в Яровнице – най-голямото селище с компактно ромско население в Словакия. „Близка съм с няколко жени, които са били стерилизирани. Често се срещаме, за да говорим за това, както и за нашата работа“, казва тя пред ДВ.
Историите на жените си приличат
Вероника работи за организация, която подкрепя ромски жени, подложени на принудителна стерилизация. Сред тях има и такива, които от години се борят за финансово обезщетение – досега без успех. „Те са изгубили надежда, но аз ги окуражавам да не се отказват. Вярваме, че един ден законът ще влезе в сила и най-накрая ще получим обезщетение. Започнахме тази борба и ще я доведем до край“, казва Вероника.
Историите на много от жените си приличат. Златица Калейова ни разказва, че през 1993 г. е била стерилизирана по време на раждане – без нейно съгласие. Научила за това едва пет години по-късно, когато искала да забременее отново.
„Хората злословеха по мой адрес, казваха, че съм лесбийка, защото не можех да имам повече деца. А аз не спирах да плача. Но не мога да направя нищо – трябва да го приема като Божия воля“, казва пред ДВ жената.
Стотици жени са станали жертва, без да подозират
През 90-те години на миналия век в словашките болници са били стерилизирани насилствено няколкостотин ромски жени – често след като са раждали, под претекст, че това се налага по медицински причини. Една от тях е и Вероника Дуждова, която е била стерилизирана след раждането на второто си дете – с тежки последствия.
„Когато ромска жена дари на мъжа си деца, той се отнася добре с нея – и това е чудесно. Но ако тя не ражда деца, всички я считат за неудачница. Днес живея сама, въпреки че още съм омъжена. Съпругът ми ме мами от 23 години. Сега той има деца от друга жена.“
Вероника винаги е искала голямо семейство – с пет или шест деца. Това е важно в ромската общност. „Много е тъжно, трудно ми е да говоря за това. За щастие, и двете ми деца ме подкрепиха през всички тези трудни моменти и аз оцелях… А когато научих за тази организация и се присъединих към нея, това ми даде нови сили“, споделя ромката пред ДВ.
Съдебен спор за една болезнена страница от историята
Организацията се намира в близкия град Кошице и Вероника работи там по три дни в седмицата. Най-голямото препятствие в съдебния спор е бил достъпът до медицинските документи, казва нейната адвокатка Ванда Дурбакова: „Благодарение на ромските жени сега има закон, който ни позволява да разглеждаме и копираме медицински документи, за да докажем какво се е случило“.
Според данните, с които разполагат в организацията, само в района на Кошице и Прешов са били стерилизирани повече от 140 жени без тяхното знание. Правителството в момента подготвя закон, който би направил възможно изплащането на компенсации. Не е обаче сигурно, дали той изобщо ще бъде приет.
„Държавата отдавна трябваше да предприеме действия, за да затвори тази болезнена страница от нашата история и да компенсира жените. Вярваме, че това най-сетне може да се случи. Компенсацията е важна не само за самите жени, но и за цялото общество“, казва в тази връзка Дурбакова.
Има и откровено расистки мнения
В общественото пространство темата за принудителната стерилизация продължава да е оспорвана, а мненията по улиците са отчасти откровено расистки:
„Не трябва да им се позволява да се размножават като насекоми, като скакалци. Това е моето мнение. Тук, в Словакия, ромите ни изяждат“.
„Има роми, които се възползват от системата и раждат деца, само за да получават държавни помощи.“
Вероника Дуждова познава добре тези предразсъдъци, но намира утеха когато посещава децата и внуците си. Най-малката от тях – Стелка – скоро ще навърши една година. Вероника се надява скоро да получи поне известна компенсация за всички страдания, които е преживяла. Но тя няма да задържи парите за себе си – решила е да ги даде на внуците си.
