Малцина от днешните млади знаят, че един от най-гласовитите работодатели в България – Васил Велев, някога е бил комсомолски кадър с отлична биография и още по-добри връзки. Роден е на 1 април 1959 г. – символична дата за човек, чиято житейска история звучи почти като шега на Прехода. Син е на генерал Георги Велев – заместник-началник на Главното управление на строителните войски. Това родословие му осигурява стабилен трамплин още от юношеските години.
Още като ученик в 133-то училище в София, Велев се откроява – печели олимпиади по математика, физика и химия. Преподавателите го описват като амбициозен, тих, но изключително пресметлив. Той не е от онези шумни комсомолци, които крещят лозунги – по-скоро действа зад кулисите, методично и с мисъл за утрешния ден.
В края на 80-те години вече е директор на един от най-богатите фондове в държавата – ТНТМ (Техническо и научно творчество на младежта). Това не е просто организация, а мини-империя под шапката на ЦК на ДКМС. Само за пет години държавата налива в нея над 281 милиона лева, а всяка комсомолска организация в страната е задължена да внася пари във фонда. ТНТМ разполага със сгради, автомобили, компютри, бази и лаборатории – богатство, за което дори някои министерства могат само да мечтаят.
Точно този ресурс се оказва златната мина на бъдещите „червени капиталисти“. На 22 февруари 1990 г., когато старият строй вече се клати, фондът мистериозно се преобразува във фондация „Еврика“. Според документите целта е „развитие на младежкото научно творчество“, но реално фондацията наследява 53 милиона лева и 31 фирми из цялата страна – от „Метаком“ и „Интеграл“ до „Орион“ и „Спектър“.
И кой, мислите, оглавява тази фондация? Същият човек – Васил Велев.
През 1993 г. в едно свое интервю той с гордост казва, че имуществото на „Еврика“ възлиза на близо 50 милиона лева, а годишните постъпления са над 24 милиона. За времето си това е огромен оборот, особено за организация, регистрирана като „неправителствена“. Мнозина тогава подозират, че чрез „Еврика“ е започнало трансформирането на държавните и комсомолски пари в частен капитал – процес, който ще оформи новата бизнес класа на 90-те.
След като усвоява добре уроците на Прехода, Велев постепенно напуска сянката на фондациите и се впуска в истинския бизнес. Първо като управляващ съдружник в „БИК Холд“ ООД, а после – като изпълнителен директор на „Стара планина холд“. Именно този холдинг ще го изведе в голямата игра. През 2003 г. името му нашумява в медиите покрай скандал с 11 апетитни имота в Южния парк, за които се твърди, че са застроени в нарушение на закона. Случаят потъва, но Велев остава на върха.
Днес Васил Велев вече не е просто бизнесмен, а символ на т.нар. индустриален елит. Като председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) той често се появява в телевизионните студиа, дава оценки за икономиката, призовава за „повече пазар и по-малко държава“. Любопитното е, че именно държавата и парите на всички комсомолци някога са му осигурили стартовия капитал, с който е тръгнал нагоре.
Извън професионалния живот Велев рядко допуска лични подробности до медиите. Известно е, че е семеен, има дъщеря, и че обича планината – неслучайно холдингът му носи името „Стара планина“. В деловите среди е известен като хладен и дисциплиниран човек, който избягва скандали, но държи изключително много на позициите си.
Историята му е показателна за цялото поколение на бившите комсомолски функционери, които след 10 ноември 1989 г. за една нощ смениха лозунгите с акции, червените книжки с борсови дялове, а социализма – с икономическа власт. Васил Велев е може би най-елегантният пример за тази трансформация – човек, който измина пътя от идеологически апаратчик до индустриален магнат, без да губи нито ритъм, нито влияние.
От шеф на младежки фонд, разпределящ държавни пари, до индустриален лидер с влияние и позиции – биографията му отразява една цяла епоха на преход, в която бившите комсомолци се оказаха новите господари на българската икономика.
