Живот в окупирания Луганск: По история разказват, че Украйна започнала войната, а украинците са нацисти
Вече повече от три години ставаме свидетели на ужасяващи картини, които Европа беше забравила след края на Втората световна война. Населението на Украйна е намаляло с приблизително 8 милиона, откакто Русия започна пълномащабната си инвазия. Милиони са се разселили в Украйна включително и от окупираните територии. Такава е и историята на 18-годишния Иван Саранча, който напуска Луганск след 11 години живот под окупация.
„Казвам се Иван Саранча. Напуснах окупирания Луганск, градът, в който съм роден и където съм живял 18 години. За мен най-ужасяващото нещо е този паспорт. Искам да го задържа, докато свърши войната, да покажа на другите какво се случва в окупираните територии. След това ще го изгоря“, казва ни той.
Сега Иван е в Киев. Учи химия в Киево-Могилянската академия и работи в неправителствената организация Save Ukraine, която му помага при пристигането му в Киев.
Защо решихте да напуснете Луганск?
„Три са причините. Първо, опасността от мобилизация, тъй като скоро трябваше да навърша 18 години. Втората причина е омразата ми към Русия. И третата е желанието ми за развитие като украинец със здрав разум. Мотивацията ми най-вече беше продиктувана от това, че не исках да ходя да убивам украинци, т.е. своя народ“.
Кога и как напуснахте Луганск?
„Сутринта на 11 януари тръгнах към Ростов с автобус, след това към Москва, Минск, Брест и стигнах до Украйна. Общо четири дни.
Какво почувствахте, когато видяхте украинския флаг в Минск около украинското посолство?
Снимка: bTV
„За първи път от 11 години виждах това и ми потекоха сълзи. Разбрах, че съм успял, че се е получило. Отидох в посолството да оформям документите. Първоначално господин посланика и неговите помощници реагираха нееднозначно, защото се бояха да не би да съм шпионин, тъй като все пак съм човек, който 11 години е бил в окупирана територия, но разбраха, че не съм.
Разкажете за моментите, когато е трябвало да преминавате през границите. Какво казвахте на хората, които ви разпитваха?
„От страна на Беларус трябваше да показвам своята връзка с Русия, а пък при украинската граница трябваше да кажа просто истината“.
Как стигнахте до идеята за напускане?
„Подготовката започна още в началото на 2024 година. Активно започнах да се подготвям през май 2024 г. Тръгнах на работа, за да събера пари.
Каква работа?
„Обичайна работа, продавач на пазара. Проучвах маршрута, разговарях с хората. Моите родители си мислеха, че заминавам просто до Ростов, да се пошляя известно време“.
Сега какво Ви казват родителите?
„С майка ми си общувам. С баща ми не, а с баба понякога“.
Какво Ви казаха, когато разбраха, че сте ги излъгали?
„Бяха в шок, заплашваха ме, че ще ме пуснат в издирване. Първоначалните им реакции бяха крайно негативни. В Луганск нищо не се е променило от 2014 година досега. Там нищо не се строи, нищо не се развива“.
Какво се промени в училищата?
Снимка: bTV
„Първо, от украински преминах на руски. Там има пропаганда, нивото падна изключително рязко. В продължение на месеци някои предмети, например, не се преподаваха. Химия, физика, география, понякога английски език. В часовете по история ни разказваха, че Украйна започнала войната, че украинците са нацисти. Показваха ни карикатури“.
На колко години започнахте да учите за войната?
Снимка: bTV
„Може би на 15 години бях, когато започна това, но преди това учителите от себе си ни разказваха, нещо, което може да се нарече мека сила на пропагандата. Това са хора, които за едно дете са авторитет и е лесно да се повярва, а след това вече имахме отделни уроци с пропаганда“.
Могат ли хората в Луганск свободно да изразяват политическите си и личните си възгледи?
„Не, не могат да изразяват свободно своите политически възгледи, освен да кажат, че подкрепят Русия, иначе нищо друго не могат да кажат. Хората, които изразят истинските си политически възгледи, биват изпращани в мазето“.
Стана ли по-лошо след пълномащабната инвазия преди 3 години?
„Стана по-лошо във връзка със свободата. Блокираха се социални мрежи, активизираха се военни действия. Западна икономиката. От 2022 година продължава“.
Наричат Ви медийна звезда, национален герой. Приемате ли се като такъв?
„Със сигурност мога да кажа, че в сравнение с истинските военни, не съм герой. Те са истинските герои“.
Каква е целта Ви сега?
„Да доживея до утрешния ден“.
Каква е мечтата Ви?
„Имах една мечта – да избягам, да замина от тези окупирани територии и когато тази мечта се осъществи, сега не знам какво да си мечтая“.
Мислите ли, че мирът е възможна мечта?
Да, разбира се, да няма война, но това не би трябвало да е мечта, а цел, за да може да се вложат усилия в нея.
