Патриотизмът на Льо Пен мирише на рубли, но Франция е на ръба да се предаде в ръцете ѝ

Франция се плъзга към конституционна драма с добре познат главен герой в центъра на сцената. След оставката на премиера Себастиен Льокорню опозицията усети момента си.

Марин Льо Пен не си губи времето: „Тази шега продължи достатъчно дълго; фарсът трябва да свърши“, заяви тя, призовавайки за предсрочни парламентарни избори и за оставката на Еманюел Макрон.

Това си е стратегия, усъвършенствана през последното десетилетие: яхва кризата и настоява, че единственият изход за страната минава през нейния „Национален сбор“ (Rassemblement National, RN).

И този път усещането ни за неизбежност от националистическата/путинска катастрофа не е илюзия. Както припомня дългият анализ на European Pravda (No longer Putin’s friends but not for sure. What connects Le Pen’s party with the Kremlin), ако бъдат насрочени предсрочни избори, RN „има всички шансове да спечели мнозинство и за първи път в историята да състави собствено правителство“.

А това е страшно…

Франция – ядреният стълб на ЕС – може да бъде оглавена от партия, която години наред е танцувала по руската свирка, докато се правят на „патриоти“, защитаващи уж националния суверенитет. Преображението им напоследък е козметично, но досието им говори за стари и силни зависимости.

Това е учебникарски пример за „нормализацията“ на крайната десница в Европа: изглаждаш малко най-грубите ръбове, обличаш популизма в знаме, говориш за „автономия“, уж осъждаш руската инвазия (в абстрактни и кухи термини), но се противопоставяш на КОНКРЕТНИТЕ мерки, с които Европа наистина се опитва да прави нещо.

Най-ясното доказателство за руската мърсотия по фалшивите „патриоти“ е финансово.

През 2014 г., само шест месеца след анексията на Крим, тогавашният „Национален фронт“ получи заем от 9,4 милиона евро от „Първа чешко-руска банка“.

Когато банката фалира, дългът премина в още по-мътни ръце, СВЪРЗАНИ С РУСКИЯ ОТБРАНИТЕЛЕН СЕКТОР; към 2025 г. задължението все още не е изцяло изплатено. Партията на Льо Пен все още дължи пари на кръга на Путин. Нещо да не е ясно?

Как проповядваш „френски суверенитет“, докато дължиш пари на московската екосистема, си е загадка. Или всъщност – не е. Как ти се връзват избирателите на акъла е по-скоро загадката тук.

Идеологическата дъга е не по-малко показателна. Четете внимателно сега. Движението на Жан-Мари Льо Пен (бащата на Марин) започва като анти-съветско(!), но в началото на 21 век то вече се преформатира в антиамериканско и „скептично“ към НАТО.

Тоест, „анти-“ каквото там в момента е модерно, за да печели подкрепа (ако не ви харесват принципите ни, имаме и други…!)

С тази нова „цивилизационна поза“ се оказа перфектно пригодено да съвпада с приказките на Путин. Партията защитаваше войните на Русия, възхваляваше „силни“ лидери, които отхвърлят либералната демокрация, и представя Украйна като буфер, манипулиран от Запада. И на тази „почва“ израсна проектът на Марин Льо Пен в сегашния си вид.

Когато Кремъл ескалира до пълномащабната война през 2022 г., RN направи пиар завой. Усмихнатите снимки на Льо Пен с Путин изчезнаха; появиха се „осъждания на войната“, но без много-много (или изобщо) да се назовава агресорът.

В парламента на Франция партията ѝ гласуваше „въздържания“, които последователно подкопаваха реалната подкрепа за Киев. Друг номер: депутатите от RN пропускаха ключови резолюции в подкрепа на Украйна и се противопоставяха на санкциите срещу руския газ, позовавайки се на рискове за френската икономика.

И тук влиза в кадър Жордан Бардела – полираното ново лице на партията: по-мек език, същата линия. Новото лице от миналата година, който – според Дойче веле – помогнал на партията да се отърси от образа на маргинална партия.

European Pravda пък си го казва направо: докато „вербално подкрепят Украйна“, партията на Льо Пен и Бардела „продължават да обслужват интересите на Русия – вече под прикритието на „защита на френските национални интереси““.

Та „суверенитетът“ им изглежда някак случайно съвпада със стратегическите цели на Кремъл, а? Същата зависимост, но с по-добър пиар?

Нещата сега обаче са особено опасни, защото Льо Пен вече не крещи от периферията, а се опитва да се докопа до властта. И го прави в момента, когато Русия залага силно на приятели в Европа, за да разцепи консенсуса по защитата на Украйна (и Европа).

Правителство, оглавено от Льо Пен, може да забавя санкции, да налага вето върху европейски пакети и да крещи, че помощта за Киев „ескалира войната“, докато всъщност ескалира вонята.

Та ето защо настоящата правителствена криза във Франция е повече от парижки театър. То е и наш проблем – на цяла Европа.

RN изглежда направена ТОЧНО за такива моменти: институциите изглеждат парализирани и Льо Пен предлага ред и спасение. Публиката захапва куката, че и кордата, че и пръта на въдицата.

Но чий ред ще наложи накрая? Правителство, което дължи финансов и политически дълг на Москва?

Защитниците на Льо Пен ще кажат, че това е стара история: заемът се изплаща, позициите са еволюирали, партията е „патриотична и прагматична“. Но еволюцията се измерва с действия, а не с лозунги. Погледнете последните три години: въздържания при гласувания за солидарност с Украйна; опозиция на енергийни санкции, когато имаше най-голямо значение; постоянен подмолен скептицизъм към НАТО. Хореографията е позната: осъждане на войната, но атакуване на инструментите, които ограничават агресора.

Възходът на RN не се случва във вакуум; той е яхнал по-широката европейска вълнà от фалшиви „патриотически“ партии, които Москва отдавна култивира и аплодира – от Виена до Будапеща и Братислава. Навсякъде моделът се повтаря: преформулиране на кремълските тези като „национален интерес“.

Франция е голяма награда за Путин, защото Франция може да движи Европа. А и е ядрена сила в сърцето на континента.

Какво би направила RN в следващия решаващ момент? Когато ЕС трябва да поднови или разшири санкциите. Как мислите? Когато Украйна се нуждае от нов транш. Когато НАТО разчита на тихото френско лидерство, за да удържи колебаещата се коалиция. Когато Москва тества Европа с хибридна атака.

Марин Льо Пен казва, че „фарсът трябва да свърши“. В това поне можем да се съгласим. Фарсът е в идеята, че партия, финансово оплетена с Русия, идеологически съгласувана с нея и „полезна“ на Путин, изведнъж ще се превърне в бариера срещу Кремъл и хаоса, просто защото е актуализирала речника си с идването на Бардела.