Посланикът на Хърватия: През 2022 г., преди въвеждането на еврото, средната заплата беше около 1000 евро, а сега е 1500
Стотици хиляди евро в бюджета на Хърватия влязоха под формата на глоби, наложени на търговци, които са злоупотребили при преминаването към еврото през 2023 г. Сред тях е и фризьорка, която без основание е повишила цените си и е била санкционирана с 3000 евро. Това разказа посланикът на Хърватия у нас Нейно превъзходителство Ясна Огняновац в интервю за Нели Тодорова по NOVA
„Нашето правителство започна информационната кампания много рано – година преди реалната смяна на куната с еврото – за да обясни на хората какво ще се случи и да премахне объркването и страховете“, отбеляза посланикът.
Според нея Хърватия и България имат сходна история по отношение на валутите. „Куната ни първо беше вързана за германската марка, а след това за еврото, както е при вас. Сега, когато сме част от еврозоната, стоим на масата с останалите членове и участваме във вземането на решения за бъдещето на еврото, лихвените нива и другите важни финансови въпроси“, обясни тя.
Посланик Огняновац подчерта, че членството в еврозоната носи редица предимства.
„Другите държави в еврозоната стоят зад вашата търговия и валута. Условията за заемане на пари от финансовите пазари стават по-изгодни, което се отразява и на лихвите по банковите кредити. Една от директните последици за Хърватия беше получаването на инвестиционен рейтинг „А“ – изключително важен за инвеститорите и икономиката ни.“
Що се отнася до инфлацията, посланикът посочи, че влиянието на въвеждането на еврото е било минимално. „Преди преминаването към еврото инфлацията беше около 11%, поради COVID и проблемите с доставките. След въвеждането ѝ спадна до около 4%. Евростат и хърватският статистически институт показват, че едва 0,2% от инфлацията се дължи на еврото.“
В същото време доходите в Хърватия значително се увеличават. „През 2022 г., преди въвеждането на еврото, средната заплата беше около 1000 евро, а сега е 1500 евро. Производителността на труда се увеличи, а БВП на човек от населението нарасна от 12 000 евро при влизането ни в ЕС през 2013 г. на 22 000 евро днес.“
Въвеждането на еврото бе съпътствано и от опити за злоупотреби с цените. „Някои супермаркети се опитаха да добавят надценка, вместо просто да конвертират цените в евро. Правителството реагира със сериозни проверки и създаде безплатна телефонна линия, където потребителите можеха да сигнализират за неправомерно поскъпване. Само за първите два месеца бяха събрани около 400 000 евро от глоби“, разказа посланикът.
Пример за това е фризьорка, която повишила цените си без причина и била глобена с 3000 евро. В същото време беше създаден „бял списък“ на търговци, които прозрачно обявяват цените си, за да се насърчи потребителският избор.
„Въпреки някои проблеми, въвеждането на еврото в Хърватия премина гладко. Всички предварителни мерки бяха взети, а след първите месеци опитите за злоупотреби спряха. Убеден съм, че преходът към еврото ще протече без проблеми и за българските граждани“, каза Ясна Огняновац.
Тя добави и личен коментар:
„За мен еврото е улеснение. Получавам заплатата си в евро, но я обменям за левове, като плащам такси на банките – няколкостотин евро на година, които бих могла да използвам другаде.“
