Александър Бубиа: В България минималната заплата е 550 евро, в Нидерландия 2400, а накрая в магазина цените сходни
За една голяма част от основните хранителни стоки се оказва, че ми е далеч по-достъпно да си напазарувам в Нидерландия, отколкото в България. Дори в Нидерландия някои неща да са една идея по-скъпи, отколкото в България, когато го съпоставим с доходите на хората, се оказва, че наистина хората в Нидерландия живеят много по-добре, отколкото хората в България. Това каза в предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“модераторът на платформата „Антиспекула“ Александър Бубиа.
При съпоставка на цените в голяма хранителна верига, оперираща и в двете страни, се оказа, че една голяма част от стоките в България са по-скъпи, каза той и посочи и примери с конкретни стоки, като ориз, който в България е около 2,50 евро, в Нидерландия е 1,50 евро, брашното, което в България е 1,10 евро, а в Нидерландия е 80 цента, яйцата, които са горе-долу на същата цена, макар и по-скъпи. Маслото на конкретната търговска верига в България струва 3,60 евро, в Нидерландия 2,70. „Разбира се, има и чувствително по-скъпи, като тези на местните продукции. Въпреки това, за мен е непонятно как е възможно при положение, че в Нидерландия средният доход на физическо лице е 3900 евро според националната им статистика, за България е 1300 евро – 3 пъти разлика. Като погледнем минималният доход, в България минималната работна заплата е 550 евро, в Нидерландия 2400 евро. И накрая, когато влезеш в магазина, се оказва, че цените са много сходни.“
Проблемът в България според него е, че има огромни надценки в търговската мрежа, които за малката потребителска кошница достигат 70%, а на различни продукти има и над 100% надценка.
„За мен е наистина абсурдно да се твърди, че спекула няма, виждаме през ден на различни представители на управлението, на различни институции, се опитват да ни кажат, че поскъпване на цените няма и че ние си го въобразяваме“, каза той и допълни, че през последните години се налага един термин, който придобива все по-голяма популярност, така наречения „газлайтинг“, когато ти да виждаш нещо с очите си, „в конкретни случаи влизаш в магазина, виждаш, че всеки път стоките, които купуваш са по-скъпи, и накрая някой излиза и ти казва, че ти нещо си се объркал, ти си си въобразил и че черното е бяло. И всъщност това се опитват да правят и за мен е наистина абсурдно“.
Една от най-големите точки на напрежение в обществото са именно поскъпващите цени на живота, каза още той и посочи, че „този ластик, който управляващите опъват, от една страна с тези свои твърдения, че всичко е наред, от друга страна с пълното си бездействие на темата с поскъпването на живота, в един момент ще достигне една критична точка на опъване и просто ще ги удари през носовете“.
Поскъпването у нас е повсеместно – не само храните поскъпват, а всяка сфера на икономическия живот, и най-важният въпрос според Бубия е защо не се прави нищо по тази тема.
„В момента в Народното събрание има три законопроекта, които се отнасят до цените. На първо място е законът „Антиспекула“, който изготвихме. Той предвижда тован на цените, пределни надценки, връщане на цените на лекарства, мобилни услуги, банкови такси към предишен период. Там отлежава от февруари месец законът за пределните надценки, който отново ние написахме. И същевременно там е и така чаканият закон за агрохранителната верига, който изготви министърът на земеделието. И всъщност по нищо не се липи, че те биха възнамерявали да ги разгледат. Парламентът в момента се занимава с всичко останало, освен с тези проблеми, които са всъщност най-важни за всички нас.“
