Присадиха зъб в окото на мъж и му върнаха зрението
Когато Брент Чапман бил на 13 г., взел ибупрофен след баскетболен мач, защото се чувствал леко неразположен. Той приемал това лекарство и преди, но случилото се впоследствие преобърнало целия му живот.
Момчето от Северен Ванкувър в Британска Колумбия получило тежка реакция, която причинила изгаряния по цялото му тяло, включително и по повърхността на очите.
Чапман бил в кома 27 дни. Загубил лявото си око поради инфекция и по-голямата част от зрението си в другото. Тялото му се възстановило, но зрението му – не.
“За 20 г. претърпях 50 операции в опити да бъде спасено дясното ми око
– повечето от които бяха трансплантации на роговица”, спомня си 34-годишният днес Чапман. Слагали нова роговица. Понякога издържала само няколко месеца, друг път години, но никога не заздравявала.
Д-р Грег Молони, доцент по хирургия на роговицата в Университета на Британска Колумбия, успял да възстанови зрението на Чапман тази година с рядка процедура, която включва имплантиране на собствения зъб на младия мъж в окото му, разкрива Си Ен Ен.
“Много съм щастлив и просто отново поглъщам света, оценявайки малките неща. Беше някак сюрреалистично и еуфорично чувство”, споделя Чапман.
Процедурата, известна още като “зъб в око”, или остео-одонто-кератопротеза, включва отстраняване на зъб на пациента, зашиване на парче от него в бузата и поставяне на структурата след няколко месеца в окото му. На това се гледа като на последна възможност.
“Ситуацията е такава, че стандартната трансплантация на роговица просто няма да проработи”, обяснява д-р Висенте Диас, доцент по офталмология в Медицинския факултет на Йейл. Диас не е участвал в случая на Чапман, но лекува хора със синдром на Стивънс-Джонсън – рядка и понякога фатална лекарствена реакция, която е причинила слепотата на пациента.
Състоянието причинява тежко възпаление на кожата и лигавиците, включително очите. В някои случаи, казва Диас, имунната система атакува и унищожава лимбалните стволови клетки, които са от съществено значение за поддържането на роговицата чиста. Без тези клетки тъканта на роговицата се наранява, сякаш върху нея расте кожа, което блокира светлината да достигне до ретината.
Синдромът на Стивънс-Джонсън може да бъде предизвикан от всяко лекарство
или инфекция, въпреки че някои медикаменти като тези за гърчове, подагра и антибактериални сулфонамиди носят по-висок риск. Съществуват и определени генетични фактори, които биха могли да изложат някого на по-висока опасност от развитие на състоянието. Диас отбелязва, че може да се появи във всеки един момент от живота на човек, дори след предишно излагане на същия фактор без инциденти.
В здраво око роговицата действа като стъкло, позволявайки на светлината да преминава през лещата и след това към ретината, където се преобразува в електрически сигнали, изпращани до мозъка. Прозрачността на роговицата зависи от адекватното смазване и постоянното обновяване на клетките от лимбалните стволови клетки. При състояния като синдрома на Стивънс-Джонсън тези системи не функционират. Когато роговицата е трайно непрозрачна и окото отхвърли трансплантация на роговица, хирурзите понякога прибягват до операция със зъб в окото.
Кучешки зъб, който е най-дългият в човешката уста, се изважда от челюстта заедно с тънък слой кост около зъба, който осигурява опора и кръвоснабдяване, поддържайки го жив. След това
зъбът се изрязва на блок с дебелина 4 мм и се пробива, за да държи пластмасов оптичен цилиндър,
разяснява д-р Бен Канг, ръководител на отделението по лицево-челюстна хирургия в болница “Ванкувър”. Изрязаният зъб с поставената леща се имплантира в бузата на пациента за няколко месеца, което позволява на меките тъкани да растат около него.
“Зъбът е наистина идеална структура за задържане на фокусиращ елемент на място – смята д-р Молони. – Той е твърд, оцелява в лоши условия и тялото го приема, защото е част от него.”
Следващата стъпка е да се направи отвор в предната част на окото на пациента, за да се отвори място за новата структура. След като комплексът от зъб и леща се интегрира с жива тъкан, той се прикрепя хирургически към предната част на окото, замествайки функцията на увредената роговица. Тъкан от вътрешността на устата на пациента се използва за покриване на зъбната част на структурата, придавайки на новото око розов оттенък. След това светлината може да премине през прозрачната леща към ретината, което възстановява отново зрението, при условие че всичко зад роговицата – ретината и зрителният нерв – остане здраво.
Д-р Молони разкрива, че има два типа кандидати за тази сложна операция: хора като Чапман, които са опитали всяка друга процедура, или такива, които са толкова тежко засегнати от първоначалното си заболяване, че лекарите знаят от самото начало, че другите варианти няма да работят. Операцията, която може да отнеме над 12 часа на два етапа, е рядка и се извършва само от шепа специалисти по целия свят. Но за хората, които отговарят на условията, успехът може да означава възстановяване на почти нормално зрение.
“Все едно гледаш как хора излизат от капсула на времето и се представят отново на света – описва фигуративно хирургът. – Това е много емоционално за нас.”
Зъбът на Чапман бил изваден през февруари, а структурата е поставена в окото му през юни. Последната му операция, която изправила лещата, за да коригира зрителното изкривяване, се е провела на 5 август.
Чапман получил очила на 13 август. Сега вижда детайли на разстояние от около 6 м, които човек с перфектно зрение може да види на 9 метра.
“Д-р Молони и аз осъществихме зрителен контакт за първи път и двамата се разчувствахме доста. Аз всъщност не съм осъществявал зрителен контакт от 20 г.”, казва Чапман. За мен операцията отвори нова глава в живота ми, добавя той. Мечтата му сега е да пътува, като първата му дестинация е Япония. Признава също, че има голямо желание отново да може да работи, което е било невъзможно заради непрестанните престои в болница.
Процедурата зъб в око е разработена през 60-те години на миналия век и оттогава няколкостотин души са били подложени на нея. Най-често това се е случвало след химическо изгаряне, пожар или експлозия. (24часа)
До сложната процедура се прибягва, когато стандартните методи се окажат безсилни.
