От „няма да имате деца“ до тризнаци: Историята на Антония, която зачева естествено
Да бъдеш майка несъмнено е едно от най-големите житейски предизвикателства, а да бъдеш майка на тризнаци звучи като истински подвиг. Само на 26 години, Антония Христова от София вече знае какво означават безсънните нощи, постоянната грижа и безкрайната любов, събрани в три малки човечета – Александър, Виктор и Кристиан, които днес са на 8 месеца.
„След раждането на децата по професия съм майка на пълен работен ден, седем дни в седмицата и отпуск – няма. Казвам го с усмивка, защото смятам, че е доста търсена професия.“
Изненада, която променя живота
Антония работи като касиер и администратор на картинг писта повече от пет години, но след раждането животът ѝ се променя напълно. Историята ѝ започва с неочаквана и радостна новина.
„Беше хем очаквана бременност, хем не толкова. Защото преди да разберем тази хубава новина, бяхме получили от няколко различни доктора лошата, че може да нямаме деца. Когато разбрахме, че съм бременна, бяхме много щастливи…“
Снимка: Личен архив
Въпреки трудностите, Антония забременява естествено с тризнаци. На прегледи в началото лекарите обявяват, че очакват близнаци. Но в 12-а гестационна седмица идва шокът – три сърчица туптят едновременно.
„Беше доста голям шок за мен… първо не вярвах, че е възможно да има тризнаци. Да, чувала съм, виждала съм, но точно аз … не вярвах. Изплаших се, дали ще се справя, дали ще ги износя, как ще ги гледам, докато мъжът ми беше супер щастлив, че отведнъж ще имаме три деца (нали няма да ги износва той).“
Бременност с риск и надежда
Въпреки страховете, двойката взема категорично решение: „Остават и трите и само ако някое не се развива нормално, ще махнем плода.“
За щастие, бременността протича добре. Антония дори работи до 7-ия месец и се чувства активна. В 20-а гестационна седмица ѝ правят серклаж, за да задържи бебетата.
„Чувствах се уверена и просто знаех, че мога и че ще дам всичко от себе си, за да докажа, че мога да ги задържа до 34 г.с. поне, родих чак в 36 г.с., което е първата гестационна седмица от 9-ти месец.“
Снимка: Личен архив
Големият ден
Раждането е планирано със секцио за 12 декември, но съдбата и едно от бебетата решават друго.
„Първият близнак Александър реши, че иска да излиза на 11-ти декември и така сутринта ми изтекоха водите и няколко часа по-късно родих секцио тримата.“
Въпреки напрежението, Антония намира сила в присъствието на съпруга си Георги:
„Първо имаше лека доза страх, но мъжът ми беше пристигнал веднага след като му се обадих и го видях минути преди да родя. Всичкият страх ме напусна.“
И така се появяват Александър, а минута по-късно и Виктор и Кристиан. Трите бебета са разнояйчни – всяко си има отделен сак и пъпна връв. Моментът на първата среща с тях е емоционален и противоречив:
„Първият път, в който ги видях, признавам си, беше много страшен! Всички около мен носеха едни едри големи бебета, а моите бяха толкова малки и крехки. Обвинявах се много, казвах си, че не съм се справила…“
Снимка: Личен архив
Но скоро разбира, че е успяла да роди три изключително големи и здрави тризнаци, което е изключителна рядкост според лекарите. Александър тежи 1900 г, Виктор – 1680, а Кристиан – 1960 г.
Ежедневието на една майка героиня
След първоначалния шок идва рутината – хранене, спане, грижи. Антония изгражда режим, за да въведе ред в деня си.
„Направила съм им режим за хранене и спане и водена от него излизам с приятелки, ходя на процедури – те са с мен. Храня ги сама един след друг като започвам от най-нетърпеливия до най-търпеливия.“
И макар понякога да е трудно, младата майка признава, че винаги намира сили да продъжли:
„Случва се да нямам нерви, да изпадам в състояния на безсилие, но плача малко и след това се събирам и продължавам.“
Снимка: Личен архив
Съпругът ѝ е най-голямата опора, а когато могат, помагат и бабите и дядовците.
„В 80% от случаите, когато сме ги молили да ги гледат за някой час, за да свършим нещо или дори да излезем да хапнем, са ни помагали.“
Антония често чува думи на възхищение от непознати:
„Доста често по-възрастни хора, а и млади, ме спират и ми казват „вие сте майка героиня“. Ами да, така се чувствам! Изисква се свръхсила и свръхволя, но няма по-хубаво нещо от децата!“
За Антония най-важното е здравето на семейството. „Мечтите ми са безкрайни, пожелавам си най-вече здраве за цялото ни семейство и всичките ни близки! Всичко друго е постижимо с много труд, воля и желание!“
