Петров започва посланието си с лично обръщение, което носи както носталгичен, така и двусмислен тон: „Тодоре, все пак си ‘Big Brother’, трябва да ти кажа нещо! Помниш как заради теб ядох здрави шамари от ДС в бара на Витоша 😉 Асен помни, ти също :)“, пише той, загатвайки за случка от миналото, вероятно свързана с бурните години на прехода и младежките им приключения.

Следва ред на прошка и примирение: „После ти казах, че съм ти простил отдавна, защото си готин, бохем и приятел на много мои приятели. На добър път, Тоше. Все пак, знам в коя врата си избрал!? Много хора даже нямат представа!

Коментарът завършва с философска нотка, която оставя повече въпроси, отколкото отговори: „Някои дни не са дни. Те са врати. И само фамилиите, белязани от тежестта на миналото, знаят кога да не ги отварят… или отворят!?“

С думите си Борис Петров оставя впечатление за дълбока, сложна история между двамата мъже, в която личното и политическото се преплитат. Дали става дума за окончателна раздяла, символична „врата“ или предстоящо решение с политически оттенък – засега остава загадка. Едно е сигурно – посланието не е случайно.