Управителят на БНБ: Присъединяването към еврозоната представлява стратегически щит за България
Присъединяването към еврозоната представлява за България както стратегически щит, така и възможност за институционално обновление в контекста на глобалната икономическа фрагментация и трайната несигурност. Тази теза защитава управителят на Българската народна банка Димитър Радев в публикация за 2-годишното академично списание Bulgarian Journal of International Economics and Politics, издавано на английски език от Университета за национално и световно стопанство.
Статията, озаглавена „Управление на структурната волатилност: Стратегическото управление на резервите на България и предстоящото членство в еврозоната“, изследва как структурната политическа и икономическа волатилност трансформира глобалната среда и какви са последствията за публичните инвеститори, с акцент върху предстоящото присъединяване на България към еврозоната.
В анализа се посочва, че приемането на еврото представлява не само стабилизиращ фактор, но и стратегическа необходимост на фона на засилващата се геополитическа и финансова фрагментация.
Глобалната икономика навлиза в етап на дълбока трансформация, доминирана от устойчива и системна волатилност. Настоящата несигурност вече не се определя от циклични спадове или времеви пазарни корекции, а е функция на трайни геополитически напрежения, фрагментация на финансовите пазари и преориентиране на глобалната търговия.
За публичните институции и инвеститори това изисква преход от реактивен подход към стратегическа устойчивост – базирана на солидна концептуална основа, институционална гъвкавост и дългосрочна визия.
В този контекст, България предоставя специфичен случай на макроикономическа адаптация, при която предстоящото членство в еврозоната не е просто формален етап, а стратегически акт, съответстващ на структурните характеристики на съвременната среда.
Концептуална рамка: институционален отговор на структурната волатилност
Управлението на публични инвестиции в условия на трайна несигурност изисква ясно формулирани стратегически ориентири. Пет основополагащи принципа очертават необходимия институционален отговор (Радев, 2025).
1. Волатилността е структурна
В съвременната икономическа система политическата и пазарна непредвидимост не е временно отклонение, а устойчива характеристика. Геоикономическата конкуренция, инструментализацията на търговията и финансите, както и пренареждането на мултилатералната архитектура формират новата нормалност.
2. Устойчивостта изпреварва прогнозата
Фокусът следва да бъде върху институционална устойчивост, а не върху краткосрочно прогнозиране. Гъвкавостта и опционалността в управлението трябва да бъдат системно интегрирани.
3. Координацията е критично необходима
Както вътрешно-институционалната синхронизация (между резервна, парична и фискална политика), така и трансграничната координация са решаващи, особено за малки отворени икономики.
4. Стратегическата автономия е съществена
Автономията не означава изолация. Тя предполага институционална способност за самостоятелни действия при висока степен на несигурност – чрез управление на контрагентски риск, осигуряване на ликвидност и оценка на алтернативни активи като злато и борсово търгувани фондове.
5. Дългосрочната перспектива е задължителна
Инвестиционното планиране следва да отчита структурни тенденции като демографски промени, климатичен преход и технологични трансформации – независимо от доминиращата краткосрочна волатилност.
България в регионален и глобален контекст
България, като малка и силно отворена икономика, интегрирана в европейските производствени и търговски вериги, е изложена на външни макроикономически шокове. Макар прекият ѝ контакт с глобални търговски конфликти да е ограничен, вторичните ефекти през партньори като Германия са съществени.
Нарушенията във веригите за доставки, отслабването на глобалното търсене и неясните перспективи пред международната търговия създават риск за средносрочната динамика на растежа. В краткосрочен план, по-ниските цени на суровини – особено на енергоносители – оказват дезинфлационно въздействие. Но в дългосрочен план ефектите от глобалната фрагментация върху инфлацията, капиталовите потоци и инвестициите остават неопределени – подчертавайки необходимостта от проактивен макроикономически надзор.
Стратегията на България за управление на резервите
В условията на повишена несигурност, стратегическото управление на валутните резерви от България демонстрира стабилност и адаптивност.
Режимът на валутен борд предопределя висока степен на концентрация – над 90% от резервите са деноминирани в евро, а останалата част – главно в злато. Подходът е консервативен, с инвестиции в краткосрочни инструменти с висок кредитен рейтинг (минимум AA–).
Присъединяването към еврозоната ще наложи стратегическо адаптиране. При въвеждането на еврото като национална валута, структурата на резервите следва да бъде диверсифицирана както по валута, така и по активи.
Новият Закон за Българската народна банка ще даде възможност за:
• Понижаване на рейтинговия праг за допустими активи (от AA– на A–);
• Разширяване на инвестиционния хоризонт с по-дългосрочни инструменти;
• Въвеждане на нови активи – включително борсово търгувани фондове, при спазване на изискванията за риск и съответствие.
Целта е ясна: засилване на способността на институцията да управлява ликвидността, да защитава стойността на резервите и да отговаря ефективно на бъдещи системни предизвикателства.
Присъединяване към еврозоната: Стратегически и институционални измерения
Очакваното членство на България в еврозоната е стратегически повратен момент. То ще:
• Интегрира паричната политика в рамките на Европейската централна банка;
• Засили макроикономическата стабилност и доверието в публичните институции;
• Премахне риска от валутни несъответствия и ограничи спекулативния натиск;
• Осигури достъп до институционални механизми за финансова стабилност като Европейския стабилизационен механизъм.
В условия на системна несигурност, членството в еврозоната предлага стабилизираща рамка и институционална котва.
Институционална готовност и капацитет
Българската народна банка вече реализира ключови стъпки за осигуряване на институционална готовност. Сред водещите приоритети са:
• Развитие на инфраструктура за управление на по-диверсифициран резервен портфейл;
• Разширяване на кръга на допустими контрагенти;
• Засилване на аналитичния и риск-мениджмънт капацитет;
• Хармонизиране на управлението и процедурите с европейските стандарти.
Тези трансформации не са временни, а изграждат устойчива архитектура за модерно и стратегически ориентирано управление на международните резерви.
Дълбочината на глобалната икономическа фрагментация и трайната несигурност изискват адекватен институционален отговор. За България, присъединяването към еврозоната представлява както стратегически щит, така и възможност за институционално обновление.
Рисковете няма да изчезнат, но ще бъдат управлявани от по-висока платформа на стабилност, доверие и координация.
Предстои период, който ще тества институционалната гъвкавост, стратегическата яснота и професионалната дисциплина. За Българската народна банка приоритетът остава непроменен: осигуряване на стабилност в настоящата рамка и подготовка за бъдеще, в което адаптивността и дългосрочната визия са системни изисквания.
Редактор: Станимира Шикова
