Днес Бойко празнува голям празник
Бойко Методиев Борисов е български политик, основател и лидер на партия ГЕРБ. Борисов е вторият най-дълго управлявал министър-председател в българската история след Станко Тодоров, той прекарва на този пост общо 3606 дни.
Той е министър-председател в 3 правителства – от 2009 до 2013 г., от 2014 до 2017 г. и от 2017 до 2021 г. Преди това Борисов е главен секретар на МВР (2001 – 2005) и кмет на Столичната община (2005 – 2009). Като главен секретар на МВР е удостоен със званието генерал-лейтенант.
Бойко Методиев Борисов е роден на 13 юни 1959 година в Банкя в семейството на Методи и Венета Борисови. Баща му е служител в Софийско градско управление на МВР, а майка му е начална учителка в Банкя. Бойко Борисов има сестра Красимира, която е педиатър.
Завършва средното си образование в Банкя. В гимназията Борисов е секретар на комсомолската организация на класа.
През 1977 година кандидатства във Висшата специална школа „Георги Димитров“ на МВР в Симеоново. Според него не е приет във факултет „Държавна сигурност“, където кандидатства, а във факултета „Противопожарна охрана“. Не е ясно как става това, след като в тези факултети се полагат различни приемни изпити. Борисов твърди, че е пренебрегнат по политически причини, с оглед миналото на прадядо му, който е разстрелян от комунистите на 22 септември 1944 година.По време на следването си отбива и военната си служба в ШЗО – Плевен през периода 1977 – 1978 година.
През 1982 година Борисов се дипломира като инженер по специалността „Противопожарна техника и безопасност“ с чин лейтенант.
Според Бойко Борисов по силата на вътрешните правила на МВР тогава той, както и всички останали курсанти в Симеоново, е приет в БКП. Съществува теза, че Борисов всъщност е бил привилегирован по онова време, а версията му, че заради прадядо си не е приет във факултета на ДС и по задължение е станал комунист, са негова лична интерпретация, която не се покрива с действителността.
През 1982 година Бойко Борисов постъпва на работа в Софийското градско управление на МВР като командир на взвод, а по-късно е командир на рота. Впоследствие е преназначен в ЦУПО (Централно управление на противопожарната охрана). По време на т.нар. „Голяма екскурзия“ е назначен през лятото на 1989 година за командир на батальон за охрана на селскостопански обекти и оказване на помощ по прибирането на реколтата в Дулово и Каолиново, след масовите изселвания на местните жители в Турция.
От 1985 до 1990 година Бойко Борисов е преподавател във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) на МВР. Защитава пред ВАК дисертация по темата „Психофизическа подготовка на оперативния състав на Противопожарна охрана за действие в екстремална ситуация на пожар“. През 1990 година му е присъдена научната степен „кандидат на физкултурните науки“,която след 1995 г. се приравнява на „доктор по психология“.
Последната му длъжност във ВИПОНД е завеждащ катедра „Физическа подготовка“. През 1991 година напуска системата на МВР със звание майор от запаса. Повод за това става т. нар. „деполитизация“ на силовите структури в държавата, като той формално отказва да се деполитизира и да напусне БКП, тогава трансформирана в БСП.[19] По късно Борисов отрича комунистическото си минало и начина по който е напуснал МВР.[
След напускането на системата на МВР Борисов се насочва основно към охранителния бизнес. На 13 септември 1991 година той основава фирмата „Ипон-1“ ООД,която осигурява охраната на видни личности като Тодор Живков, Симеон Сакскобургготски и президента на Международния Олимпийски комитет Хуан Антонио Самаранч. „Ипон-1“ е сред най-големите охранителни фирми в страната, членува в Световната организация на охранителите IAPPA, а Бойко Борисов е персонален член на организацията. През 1992 година Борисов създава „Ипон-2“ ООД, а след това „ИПОН – Агенция за сигурност и охрана“ ООД. През 90-те години на 20-и век той има участие и в редица други търговски дружества с различен предмет на дейност. След назначаването му на държавен пост през 2001 г. Борисов се оттегля от бизнеса си.
В някои от фирмите, в които участва, Борисов е съдружник и работи в тясно сътрудничество с Румен Николов – Пашата, Младен Михалев – Маджо, Алексей Петров – Трактора и други личности от сенчестия бизнес. В тази връзка е определян в тогавашния периодичен печат като представител на ръководството на сенчестата групировка СИК.
Борисов е описан като „силовак“ и в творчеството на застреляния писател Георги Стоев, който е участник в силовите бригади и очевидец на събитията, които пресъздава.[24] В пресата излизат съобщения, че за назначаването му за главен секретар на МВР са лобирали представители на задкулисните бизнес-кръгове „Монтерей“ и „Банкя“, свързани със силовите структури отпреди 1990 година.[25] Борисов отрича да е имал връзки с организираната престъпност и съмнителни бизнес-кръгове.
През февруари 2013 г. сайтът „Биволъ“ публикува статия, според която на 9 декември 1996 г. Бойко Борисов е регистриран в оперативния отчет на Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП), като информатор. Мотивът за вербовката е, че контактува с „оперативно интересни лица“.
„Бивол“ публикува и втора статия съдържаща строго секретно предложение за образуване на дело за оперативно наблюдение на Борисов под псевдоним „Буда“ от 24 февруари 1997 г. Според сайта мотивът на ЦСБОП е красноречив: „за придобиване на информация по отношение на процеси, представляващи оперативен интерес в силовите групировки и структури. За предотвратяване и пресичане на евентуална престъпна дейност от техни представители“.
Борисов отрича достоверността на тези публикации. Във въпросното досие няма документи с подпис на Борисов и данни за негово участие.
На 1 септември 2001 година с указ на Президента на Република България Петър Стоянов Бойко Борисов е назначен на длъжност главен секретар на МВР
и е повишен в звание „полковник“ от МВР. На 8 януари 2002 г. е удостоен със званието генерал-майор от МВР. На 25 юни 2004 г. е удостоен със званието генерал-лейтенант от МВР.
По покани на специалните служби ген. Борисов посещава САЩ, Русия, Великобритания, Испания, Белгия, Австрия, Франция, Германия, Нидерландия – централата на Европол, Румъния – Специалната работна група по наркотрафик, Гърция и Турция, което спомага за доброто взаимодействие в реализирането на съвместни операции по разкриването на престъпления, свързани с трафик на хора и МПС, наркотици, незаконни печатници, разпространители на фалшифицирани парични знаци и кредитни карти, контрабанда и др.
На Парламентарните избори в България 2005 ген. Бойко Борисов е кандидат за народен представител в два многомандатни избирателни района, издигнат в листите на Национално движение „Симеон Втори“. В резултат от изборите, НДСВ вкарва 53 депутати в XL народно събрание, сред които и Бойко Борисов. Той обаче се отказва от депутатския мандат в полза на работата си в МВР, която напуска на 19 септември 2005 година след конфликт с тогавашния вътрешен министър Румен Петков.
През октомври 2005 година Бойко Борисов участва като независим кандидат в частичните кметски избори в София, стига до балотаж (срещу Татяна Дончева от БСП) и е избран с убедително мнозинство (68,5%). Полага клетва като кмет на Столичната община на 10 ноември 2005 година.
В началото на април 2006 година е учредено сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ), в което Бойко Борисов официално не участва, но което е свързано с близки до него хора. На 3 декември същата година е създадена партия ГЕРБ, която е оглавена от близкия до него Цветан Цветанов, работил в системата на МВР, а после – в Столичната община. Самият Борисов не може да стане ръководител на партията, поради законова пречка,но на практика е неин „неформален лидер“. На 10 януари 2010 година Редовното отчетно-изборно делегатско Национално събрание на ПП ГЕРБ избира Бойко Борисов за председател на партията, а Цветан Цветанов поема новосъздадения пост заместник-председател.
В редовните избори за местна власт на 28 октомври 2007 година Бойко Борисов печели на първи тур (с 53,58%) четиригодишен мандат за кмет на София (от ГЕРБ). Кандидатите за общински съветници на партия ГЕРБ също печелят мнозинство в Столичния общински съвет.
На 27 юли 2009 г. XLI народно събрание със 162 гласа „за“, 77 „против“ и 1 „въздържал се“ избира Бойко Борисов за министър-председател в правителството, излъчено от Политическа партия ГЕРБ.
На 9 септември 2009 г. премиерът Бойко Борисов, начело на правителствена делегация, заминава на първо работно посещение в Брюксел, за да се срещне с директора на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) Франц-Херман Брюнер, а също с председателя на Европейската народна партия Вилфрид Мартенс и с председателя на групата на ЕНП в Европейския парламент (ЕП) Жозеф Дол.
По време на посещението са отблокирани 109 млн. евро по програма САПАРД,тъй като на 23 юли 2008 Европейската Комисия е спряла междинните плащания по фонд „Пътища“ заради подозрения в конфликт на интереси и неспособност на тогавашните власти за борба с корупцията. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и Бойко Борисов заявяват, че са се споразумели комисията да подкрепи българското искане за допълнителни 300 млн. евро за справяне с последиците от затварянето на блокове 3 и 4 на АЕЦ Козлодуй. На 27 октомври 2009 г. това искане е удовлетворено.На 18 ноември 2009 Европейската комисия размразява плащания по програма ФАР за близо 82,6 млн. евро. Решението е „резултат от усилията, положени от българските власти, в тясното сътрудничество с ЕК, за изваждане на минали нарушения и предложените действия за корекция“.
На 19 януари 2011 г. , след серия от корупционни скандали свързани с подслушване, включително и на премиера, министър-председателят Бойко Борисов инициира гласуване на вот на доверие на правителството. Същия ден прокуратурата обявява, че не може да се докаже автентичността на направените записи, тъй като оригиналите са унищожени.На следващия ден Народното събрание гласува вота на доверие, като депутатите дават подкрепата си на правителството „за цялостната му политика“. „За“ вота гласуват 140 депутати, „Против“ – 60 депутати от БСП и ДПС, а „Въздържал се“ – 14 депутати от „Синята коалиция“.
След изтичане на една година от управлението на ГЕРБ и на оглавяваното от него правителство, Борисов им дава оценка „мн. добър“, като допуска възможността тя да бъде коригирана на „отличен“. Малко по-късно премиерът декларира намеренията си за втори мандат и обявява край на рецесията в страната, свързана със световната икономическа криза.
През 2012 година икономическата и социална криза в страната се изостря. В тази връзка през февруари 2013 г. започват протести. Първоначално те са малки, но по-късно прерастват в митинги. Макар в началото исканията на протестиращите да не са политически, впоследствие те започват да искат и оставката на правителството. На 19 февруари 2013 г. в София униформената полиция влиза в сблъсък с протестиращите и ранява няколко от тях, което е излъчвано по националните телевизии.На следващия ден, 20 февруари 2013 г. Бойко Борисов на извънредна пресконференция, съобщава, че подава оставка, като не желае да става повод за сблъсъци с хората и не иска да гледа парламент, ограден с ограда и кръв по улиците: „Няма да участвам в управление, в което полицията ще се бие с хората“.
Оставката е гласувана като първа точка на заседанието на 21 февруари 2013 г. и е приета от Народното събрание с 209 гласа „за“ и 5 „против“ и 1 „въздържал се“.[55] В деня на приемане на оставката на кабинета Борисов, пред Народното събрание е организиран протест в подкрепа на правителството.Социолози и политолози дават разнопосочни коментари за обявената от Бойко Борисов оставка на правителството. Според някои това е безотговорно действие на уплашен човек, който не може да управлява. Според други депозираната от Борисов оставка на правителството е разумен държавнически ход. Според трети не е ясно дали той действа, за да спаси ГЕРБ като партия, или себе си като персона.
С указ от 13 март 2013 г. президентът Росен Плевнелиев назначава служебен кабинет с министър-председател Марин Райков.
На 7 ноември 2014 година XLIII народно събрание със 149 гласа „за“ и 85 „против“ избира Бойко Борисов за министър-председател в правителството, излъчено с мандата на Политическа партия ГЕРБ. Борисов е подкрепен от депутатите на ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт, АБВ и Българския демократичен център (парламентарната група на коалиция България без цензура).
Против са БСП, ДПС, „Атака“, както и двама депутати от Патриотичния фронт – Слави Бинев и Велизар Енчев.
Съставът на правителството също е одобрен със 136 депутати „за“, 97 „против“ и 1 „въздържал се“. Подкрепата си за новото правителство дават освен депутатите от ГЕРБ и тези от РБ, ПФ и АБВ, против са депутатите от БСП, ДПС, „Атака“ и БДЦ, „въздържал се“ гласува Велизар Енчев от ПФ.
След президентските избори през ноември 2016 година и загубата на кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева, премиерът внася оставката на правителството в парламента, като тя е гласувана от Народното събрание на 16 ноември. След оставката на правителството, президентът Плевнелиев започва продължителни консултации с политическите сили представени в НС за съставяне на нов кабинет, но опитите в тази насока се провалят. Неочаквано, на 21 декември Плевнелиев отказва да назначи служебно правителство, като предлага на новоизбрания президент Румен Радев, който предстои да встъпи в длъжност месец по-късно, да предложи състава на новото правителство, което Плевнелиев да назначи. Радев отказва, като обявява този акт за неконституционосъобразен.[62] Подобна позиция заема и президента Първанов (2002 – 2012), според когото тези действия и безплодните консултации преди това, имат за цел изкуствено продължаване мандата на правителството в оставка.
На 27 януари 2017 г. президентът Румен Радев назначава Огнян Герджиков за служебен министър-председател на петото служебно правителство на България.
На 4 май 2017 година XLIV народно събрание със 133 гласа „за“ и 100 „против“ избира Бойко Борисов за министър-председател в правителството, излъчено с мандата на Политическа партия ГЕРБ. Борисов е подкрепен от депутатите на ГЕРБ, Обединените патриоти и Партия „Воля“. Против са БСП и ДПС.
България организира европейското председателство през първата половина на 2018 година. Тогава е поставена официално темата за приемането на Западните Балкани в ЕС. През този период България подпомага активно присъединяването на Северна Македония към НАТО, като подкрепя разрешването на спора ѝ с Гърция.
През лятото на 2020 година започват протести с искане на оставката на Борисов. Повод за тях дават серия от събития, свързани с действия и бездействия на изпълнителната власт и прокуратурата, като за последната възникват подозрения, че обслужва интересите на правителството.
На 15 април 2021 г. Бойко Борисов подава оставка на кабинета и става министър-председател в оставка. На 16 април 2021 г. XLV народно събрание гласува оставката на Борисов и на министерския съвет. Предава на 12 май 2021 г. премиерския пост на назначения от президента Радев нов служебен министър-председател Стефан Янев. Впоследствие Борисов обявява, че Румен Радев управлява страната в условията на наложена от последния еднолична диктатура.[На 17 март 2022 година Борисов е задържан заедно с бившата си говорителка Севделина Арнаудова и бившия финансов министър Владислав Горанов по подозрения на МВР за изнудване на обвиняемия бизнесмен Васил Божков, който се намира в Дубай.
Тримата са освободени 24 часа по-късно, след като прокуратурата преценява, че в случая няма достатъчно доказателства за повдигане на обвинения.[67] От 2020 г. Божков твърди, че е бил изнудван от Борисов, чрез Горанов и Арнаудова, а след арестите на тримата той заявява, че е дал показания за това пред Европейската прокуратура.[66] По-късно съдът обявява ареста на бившия премиер и останалите задържани за незаконен. На 10 февруари 2023 г. САЩ обявяват, че санкционират Владислав Горанов по закона Магнитски. В публикувания доклад се казва, че като министър на финансите Горанов е участвал в корупционна схема, в резултат на която български длъжностни лица са получили десетки милиони в замяна на благоприятно законодателство, облагодетелстващо заети в хазартния бизнес. Това индиректно подкрепя тезата на Божков, че е бил изнудван от Горанов със съгласието на Борисов. По този повод Борисов заявява, че вярва, че Горанов е невинен.
Бойко Борисов е разведен с първата си съпруга Стела, лекар-офталмолог. От Стела има дъщеря Венета от дъщеря си има три внучетао-младши (р. 2016), Иван (р. 2018) и Виктория (р. 2022).
От 1988 до 2009 г. Борисов води съвместно съжителство с бизнесдамата Цветелина
