Разказ от първо лице: Милка Ралева е жена, която е оцеляла след четири години в нелегалния старчески дом в село Ягода

„Заключват ни като кучета още в 6 часа. Дадат две филии хляб.

Питаш ли в тази горещина вътре? Не отварят мрежата – страх ги е, че ще избягаме. Много трудно прекарах.“ Така започва разказът на Милка Ралева – жена, оцеляла след четири години в нелегалния старчески дом в село Ягода. Домът, разкрит наскоро от властите, е приютявал 75 възрастни хора в нечовешки условия.

Години на мълчание, глад и страх

„Болна съм, гърдите ме болят. Питаш ли как съм изкарвала – гладна съм, жадна съм. От ушите ми тече гной“, споделя още жената, чийто глас се оказва едно от малкото оцелели свидетелства от този ад. Тя казва, че оцеляла благодарение на Бога и на вярата си. „Много хора умряха – гладни, без доктори, с рани. Връзват хората. Мръсотия… Не смееш да живееш вътре.“

Избавление – едва вчера

След извеждането си от дома, Милка за първи път усеща, че е спасена. „Сега съм добре. От вчера съм навън, няма да ме бият, няма да ме тормозят“, казва тя с облекчение, докато чака някоя от дъщерите си да я прибере.

Историята ѝ поставя болезнени въпроси – за липсата на контрол, за пропуските на институциите, но и за отдалечаването на обществото от своите възрастни хора. Близки, които се доверяват сляпо, без да проверяват условията, в които живеят техните родители, позволяват тази жестокост да се случва необезпокоявано години наред.

Домът на ужасите – разкрит, но закъсняло

Разследването разкрива шокираща картина – хора с деменция и психични разстройства, живели заключени и изолирани. Някои вече са в болници, други се нуждаят от ампутации, трети са оставени без глас – но думите на Милка Ралева остават, за да напомнят:
„Години наред живях като животно. Сега съм навън. Сега мога да дишам“