Афро и азиатец са сред основните кандидати за нов папа
С кончината на папа Франциск на 21 април Католическата църква се подготвя за преход, който ще определи посоката ѝ в обозримо бъдеще. Като първия латиноамерикански папа Франциск донесе значителна промяна в качеството си на епископ на Рим, фокусирайки се върху социалната справедливост, въпросите на околната среда и една по-приобщаваща Църква, пише Newsweek.
Сега колегията на кардиналите се подготвя да се събере във Ватикана за конклав, който ще определи бъдещето на Църквата. Техният избор не просто ще посочи следващия лидер на 1,37 милиарда католици – той ще определи курса на доктрината, прозрачността и работата на Църквата с паството.
Дали следващият папа ще продължи прогресивните реформи на Франциск, или кардиналите ще се върнат към богословския консерватизъм? Отговорът ще стане ясен, когато символичният бял дим се издигне от Сикстинската капела.
Влиянието на Франциск върху изборите
Следващият папа ще се изправи пред Църква, оформена от назначенията и реформите на Франциск. По време на неговия мандат бяха извършени значителни структурни промени, включително децентрализация на властта във Ватикана и назначаване на повече неевропейски кардинали, отколкото при който и да е от неговите предшественици.
Стилът му на управление обаче остави и Колегията на кардиналите в несигурно положение. „Той избра мнозинството от кардиналите, които притежават право на глас“, коментира Улрих Ленер, професор по теология в университета „Нотр Дам“.
„Въпреки това, неговият подход към управлението, характеризиращ се с едностранни решения, взети без консултация с колегията на кардиналите, направи невъзможно установяването на междуличностни отношения между тях“.
Ключов въпрос за конклава ще бъде отношението на Франциск към случаите на сексуални посегателства, което раздели църковните лидери. „Най-важното е дали избирателите могат да се доверят, че човекът, когото избират, не е сексуален хищник, който може да бъде разкрит?“ пита Лехнер.
Според Мишел Дилън, декан на Колежа по свободни изкуства в Университета на Ню Хемпшир, „Франциск последователно се опитваше да внесе много по-голяма прозрачност и професионализъм в Курията“. И все пак тя отбеляза също, че някои кардинали остават скептично настроени към неговата отвореност към светски ангажименти, опасявайки се, че Църквата може да загуби своята уникална идентичност.
Как се избира следващият папа
Изборът на папа следва вековни ватикански традиции. Колегията на кардиналите, съставена от лица под 80-годишна възраст, ще гласува с тайни бюлетини в Сикстинската капела.
Кои са водещите кандидати?
Докато спекулациите се трупат, няколко високопоставени кардинали се очертават като основни претенденти. Според ватиканските наблюдатели и букмейкърите следните кандидати имат най-големи шансове. Ето и по-подробен поглед към всеки от тях.
Луис Антонио Тагле (Филипини)
Понастоящем фаворит в залаганията с коефициент 3:1, 67-годишният кардинал Луис Антонио Тагле е смятан за силен претендент да продължи прогресивната програма на папа Франциск. Тагле, който е привърженик на приобщаването и евангелизацията, има значителен опит начело на Конгрегацията за евангелизация на народите и е доверена фигура във вътрешния кръг на Франциск.
„Като цяло смятам, че фактът, че според моите изчисления повече от 100 от имащите право на глас папски избиратели са били назначени от Франциск, може да окаже голямо влияние върху резултата“, коментира Кристина Трейна, професор в Университета Нортуестърн. „Тоест, може да не се стигне до отклоняване на махалото от приоритетите на Франциск.“
Азиатското потекло на Тагле също го прави убедителен избор, тъй като католицизмът на континента, особено във Филипините, се разраства бързо.
Пиетро Паролин (Италия)
При коефициент 4:1 70-годишният кардинал Пиетро Паролин е един от най-опитните ватикански служители. В ролята си на държавен секретар на Ватикана от 2013 г. насам той играе важна роля в дипломатическите дела, включително в деликатните преговори с Китай и правителствата от Близкия изток.
Паролин е смятан за умерен кандидат, човек, който би могъл да осигури стабилност, като същевременно запази някои от реформите на Франциск. Дълбоките му връзки с ватиканската администрация го правят силен претендент за тези, които подкрепят приемствеността.
Питър Търксън (Гана)
Понастоящем 76-годишният кардинал той е добре позната фигура в средите на социалната справедливост на Църквата, с коефициент 5:1 в пазарите за залози. В качеството си на бивш ръководител на Дикастерията за насърчаване на цялостното човешко развитие, Търксън се изказва по въпроси като изменението на климата, бедността и икономическата справедливост.
Избирането на Търксън ще отбележи исторически момент като първия африкански папа от векове насам. Последният африкански понтифик е папа Геласий, който служи от 492 до 496 г. Роден в Рим от родители африканци, Геласий е известен с обширните си богословски трудове и силното си застъпничество за благотворителност и справедливост за бедните.
Петер Ердьо (Унгария)
Водещият кандидат на консерваторите, 72-годишният кардинал Петер Ердьо, в момента е с коефициент 6:1. Уважаван специалист по канонично право, Ердьо е силен защитник на традиционните католически учения и доктрини. Преди това той е бил ръководител на Съвета на европейските епископски конференции и е наблягал на богословската ортодоксалност (строго се придържа към ученията на Църквата).
За онези, които търсят завръщане към консерватизма на Йоан Павел II и Бенедикт XVI, Ердьо ще представлява голяма промяна в сравнение с подхода на Франциск.
Анджело Скола (Италия)
82-годишният кардинал Анджело Скола е дългогодишен претендент за папския престол в съотношение 8:1. Той беше сред фаворитите в конклава през 2013 г., който в крайна сметка избра папа Франциск. Скола, бивш архиепископ на Милано, има дълбоки богословски корени и се харесва на онези, които подкрепят по-централизирана и йерархична Църква.
Традиционалистката му позиция го прави силен кандидат за онези, които искат да се отклонят от реформите на Франциск, но възрастта му може да работи срещу него.
Папският конклав обикновено започва между 15 и 20 дни след смъртта на папата. Това време дава възможност за провеждане на погребалните ритуали, деветдневен траур, известен като ноемдиал, и осигурява време на кардиналите от цял свят да пътуват до Ватикана.
