Бай Тошо с безлимитни пари за храна, в Политбюро – 1200 лева само за ядене на калпак
Историкът Милен Вълчев публикува протокол от началото на 80-те години, който показва, че разходите за храната на Тодор Живков и семейството м са за сметка на държавния бюджет (б.р. – вижте протокола в галерията към новината).
„1. Считано от 1 май 1981 г. разходите за храната на генералния секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия и председател на Държавния съвет на НРБ др. Тодор Живков и семейството му да бъдат за сметка на бюджета на УБО при държавния съвет.
2. Считано от 1 януари 1981 г. лимита за храната да бъде, както следва:
а/ За членовете на Политбюро на ЦК на БКП 1200 /хиляда и двеста/ лева месечно
б/ За члена на Политбюро на ЦК на БКП др. Цола Драгойчева 800 /осемстотин/ лева месечно.
в/ За кандидат членовете на Политбюро на ЦК на БКП 600 /шестотин/ лева месечно.
г/ За председателя на ЦКРК на ЦК на БКП 500 /петстотин/ лева месечно.
д/ За секретарите на ЦК на БКП 500 /петстотин/ лева месечно.
е/ За секретаря на БЗНС др. Петър Танчев 600 /шестотин/ лева месечно.“
Изпълнител: Илия Кашев
Написал: Илия Кашев
„И това ни отне демокрацията – висши партийни другари да получават по хилядарка само за храна. Отделно са ползвали персонален автомобил с шофьор (безплатно), почивни станции (безплатно) и право на покупка на автомобил западно производство и жилище безплатно. Подобни привилегии получават ръководните партийните другари по места. Отделно другарите получават и тлъсти суми за представителни.
Съгласно ПМС № 50/1979 г. минималната работна заплата у нас е 100 лева. Т. е. член на Политбюро получава 12 пъти повече само за храна. Положението през 1984 г. леко се подобрява в полза на трудещите се – минималната работна заплата става 110 лева, пише още Вълчев в страницата си във фейсбук.
„За съжаление и днес има партийни лидери, които уж се борят за доброто на народа, но мечтаят всъщност държавата да им плаща всичко – в пъти повече от сегашната минимална работна заплата. И това отново да е строго секретно. Няма нужда народът да се тревожи за отклонените за партийни нужди държавни пари“, допълва историкът
