Историк разказа: Неграмотен човек с палец е подписвал смъртни присъди в Народния съд по време на соца
Неграмотен човек с палеца си подписва смъртни присъди на десетки българи. Това е един от съдиите на Народния съд по време на социализма. За първи път предстои да бъдат обяве всички хора, осъдени от Народния съд. Пред него са изправи малко над 11 100 души. 2137 са смъртните присъди. Кои са жертвите на Народния съд?
Част от присъдите всъщност са разчистване на сметки със съседите, но трябва да отбележа, че ние сме още в самото начало на работата с документите от онова време.
Това коментира пред Нова тв историкът проф. Мартин Иванов. Първо трябва да видим кои са хората, които са били осъдени, защо и да ги публикуваме както онлайн, така и на хартия. Това е по проект, финансиран в края на миналата година, посочи той.
Човекът с палеца се е казвал Ефтим Пандурски и той съди 227 души в Благоевград. Издал е 99 смъртни присъди. Това е един от съставите с относително нисък процент на смъртните присъди, тъй като има състави в Елин Пелин, където смъртните присъди са над 70% от всички присъди, издадени там. Така че предстои да установим фактите. Народният съд е един епизод от онзи период, който фокусира вниманието ни, защото е най-добре документиран. Това е терор, к ойто тръгва от 9 септември и продължава до края на 50 и началато на 60-те години, обясни историкът.
Не малка част от съдените хора са полицаи, жандармеристи и военни, които са също участвали в различни инквизиции и убийства преди 9 семептември. Така че част от съставите отмъщават. Друга част от съставите се стремят да се разправят с потенциалните политически противници. Имаше не малко журналисти, директори на училища, обикновени хора, учители, свещеници, кметски наместници. Има двама учители – Симеон и Надежда Дибдукин. Те са от брезнишко село. Мъжът е убит през март 1944 година от партизани, слезли в селото. Жената дава показания в полицията кои са хората, които са го извлекли от дома му и след това са го убили. За това нейно своеволие година по-късно тя е осъдена на година затвор и 20 000 лева глоба. Има наистина фрапантни случаи, които ще разкажем, защото личните истории на хората са ключът към разбирането. Трябва да имаме предвид че когато става въпрос за 11 000 бълргари, минали през Народния съд със своите близки общият брой на хората, преминали през терор и насилие, е може би към 8 – 10 процента от населението. Не става въпрос само за Народния съд, а за убийствата, за трудовите лагери, за разселванията, за различните форми на терор и дискриминация, разказва професорът.
В такъв период от време, когато мътилката се вдига на повърхността, няма правила, тези съдилища са извънредни, дори Върховния съд се произнесе, че това не е естествен съд. Съдиите тогава не са имали нищо общо с правото – голяма част от тях са били общи работници, земеделци, столари, учители. Хора, които не би трябвало да са част от съдебния процес, посочи той.
При всички случаи на осъждане, независимо от това каква е присъдата, има конфискация и астрономически глоби, които звучат шокиращо, което очевидно показва опит за лично обогатяване, посочи той.
