Легендарен криминалист: Иво Карамански – Кръстника печелеше по 30 000 долара на вечер чрез нагла схема
Кой стои зад създаването на българската мафия, която през 90-те години е наричана държава в държавата? Възходът на силовите групировки след рухването на комунизма ражда престъпен елит, който задкулисно дърпа конците в управлението на икономиката и на цялата страна. Борбата за разпределение на територии води до кървави гангстерски войни. Последствията от тях разтърсват обществото в следващите години и дори десетилетия. Легендарният криминалист Ботьо Ботев е призван да разкрива най-тежките престъпления и да брани закона в размирните времена. В новата поредица на „България Днес“„Мафията и ченгето“ Ботев разказва открито за началото на организираната престъпност в страната.
В първата част на поредицата ви разказахме за възхода на Иво Карамански, наричан Кръстника
Иво Карамански излиза от ареста в София в началото на 90-те и бързо завзема територии в подземния свят. Дръзките набези на Кръстника му носят пари, власт, но и отмъстителни врагове.
„Между Карамански и Илия Павлов съществуваше патологична омраза – казва Ботьо Ботев. – Карамански започна да трупа пари, като за 10 дни удари всички казина в София. Схемата беше следната: Мутрите са наобиколили Кръстника около масата за рулетка. Топчето се върти и в момента, в който се спре и върху печелившото число, Карамански залага“.
Въпреки че това е нагла измама и жив обир, замръзналите от страх крупиета изплащат печалбата на играча.
„Карамански започна с казиното в хотел „Родина“ и продължи с хотел „Плиска“, което беше свързвано с Илия Павлов – разказва Ботьо Ботев. – Печалбите бяха от порядъка на 20 000-30 000 долара на вечер. Собствениците на казина се видяха в чудо и затвориха. Въпросът е къде беше тогава държавността? Защото това бяха първите прощъпалници на организирана престъпност. Започна се с кражбите на коли. След това дойдоха рекетът и по-рафинираните форми на зараждаща се мафия. Името на Илия Павлов започна да изплува в момент, когато Иво Карамански вече беше набрал скорост.“
Към средата на 90-те на сцената излизат бизнесмени, на които е дадена огромна икономическа власт и един от тях е именно Павлов.
„Илия дръпна при себе си част от известните борчета, някои от които сега са бизнесмени, да работят с него – казва Ботьо Ботев. – Това стана причина за големия разрив между него и Карамански. Хората на Иво се събираха в неговата база „Севастопол“. Борчета, цигани, бандити… Сутрешната сбирка започва в 8 часа сутринта с даване на указания.
Кръстника разпределя задачите и след това си тръгва. В 19 ч. се докладва какво е изпълнено: Колко кражби, какви обири, колко е плячката. На една голяма маса с Карамански сядат вождовете. Това са груповите ръководители. Изсипва се заграбеното и започва разпределението. Организацията вече е създадена. Кражби на коли, хазарт, проституция, грабежи. Направиха се застрахователни компании.
Извадиха се бухалките и започна рекетът. Паричните потоци в престъпния свят ставаха все по-големи. Но се създадоха и бизнес групировки като тази на Илия Павлов. Банки. Този новосъздаден бизнес много добре осъзнаваше, че ако не владее улицата, не може да съществува. Трябваше да се сложи ръка там. Илия Павлов привлече към себе си борчетата и мутрите, които преди това гравитираха около Карамански. При Кръстника останаха 70-80 цигани. Всички други отидоха при Павлов. Циганите на Карамански се превърнаха в малко, но силно ядро, което противодейства успешно на враговете си.“
Клокочещото напрежение в недрата на подземния свят води до истинска гангстерска война, която окървавява улиците на София през 1993-1994 г.
Полицейските сводки са като горещи сведения от фронта: На 16 ноември 1993 г. 50-60 човека атакуват спортния комплекс „Дескрим“. Това място е известно като щабквартира на една от силовите групировки – тази на каратистите.
После Иво Карамански и бодигардовете му Васил Асенов-Магурката и Сава Бабайдов-Савата атакуват заведението „Бедни – богати“ навръх Нова година – на 31 декември 1993 г.
Битката става все по-ожесточена. На 11 януари 1994 г. престрелка между враждуващи групировки оплисква с кръв кв. „Дружба“.
И още: на 13 януари 1994 г. пред казино „Севастопол“ избухва нова престрелка. Един човек е ранен. По това време Карамански е съдружник в казиното на „Севастопол“. Любопитен епизод е, че при откриването на заведението пее сръбската звезда Лепа Брена. В разгара на гангстерската война Карамански е привикан в сградата на МВР на ул. „Шести септември“ и е арестуван. Освободен е през май 1995 г. срещу гаранция от 750 000 стари лева и след 16 месеца зад решетките. В килията Карамански прави изявление до медиите и открито обвинява „Мултигруп“ и борците, че воюват с него заради петрол. По това време процъфтява контрабандата на горива към бивша Югославия. Разпадащата се държава е поставена под пълно търговско ембарго от световната общност заради войната между бившите югорепублики.
Карамански излиза на свобода и прави епичен купон в хотел „Хранков“. „Надявам се след време да стоя на една голяма маса и като стар английски лорд да казвам: „Това са моите девет дъщери, а това са четиримата ми синове… Много обичам децата“, казва тогава Карамански.
Но докато Кръстника е зад решетките, на улицата започват да си пробиват път нови герои. „Беше започнало преструктуриране на бандитския свят – казва Ботьо Ботев. – Васил Илиев от ВИС беше един от босовете.
