Игнажден е! Чудни имена празнуват, вижте какви са традициите и поверията
Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на Новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.
На 20 декември отбелязваме Игнажден. С богослужения в православните храмове в цялата страна днес се почита свещеномъченик Игнатий Богоносец.
Имен ден празнуват: Игнат, Игнатка, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светла.
Игнажден е един от значимите зимни български празници. Той бележи символичното начало на новата година според традиционния народен календар. Смята се, че на този ден се определя каква ще бъде годината за домакинството, затова празникът се свързва с различни обичаи. Игнажден е също така начало на празничния цикъл, свързан с Коледа.
Кой е Игнатий Богоносец?
Игнатий Богоносец е втори поред епископ на Антиохийската църква, ако не се брои нейният основател, апостол Петър, и представител на поколението на Апостолските мъже. Известен е и като ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Прозвището му Богоносец е свързано с предание, което води началото си от св. Симеон Метафраст (X век), според което св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за първенство (Мат. 18:1-5).
Св. Игнатий е „мъж апостолски във всичко“, който „грижливо управлява Църквата във Антиохия“ – особено през време на гонението при император Домициан (81-96). Св. Игнатий завършва живота си с мъченическа смърт в Рим.
Какви са обичаите?
Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на Новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.
Най-характерен за празника е обичаят „полазване“. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: „Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца , кончета …)“.
В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите. На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст — да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството.
Какво трябва да сложим на трапезата
На трапезата за кадената вечеря срещу Игнажден се поставят само постни ястия, въпреки че православната традиция позволява в този ден за последен път по време на Коледния пост да се консумира риба. След Игнажден рибата вече е забранена до края на постите. Характерно е ястията да са в нечетен брой – пет, седем или девет, като на масата се слага всичко, което расте на нивата и в градината. Обичайните блюда включват варен боб, жито, варена царевица, ошаф (компот от сушени плодове като сливи, круши и ябълки), кисело зеле и лук. Специално за празника се приготвя и прясна питка, известна като игинашка питка.
Върху питката и суровото жито, което също е поставено на трапезата, се забожда свещ, която се запалва преди началото на вечерята. Най-възрастният член на семейството прекадява масата с тамян, използвайки палешник (метална част от плуга) или керемида. След това обикаля дома, двора, стопанските постройки и градината, молейки се за богата реколта през идната година. Обредът завършва с вдигане на трапезата към тавана и пожелание: „Толкова високо да стане житото!“
Суровото жито, орехите и игинашката свещ, както и пепелта от каденето, се запазват за следващите кадени вечери, защото се вярва, че те носят берекет. Докато трае вечерята, никой не бива да става от масата, за да не „избяга“ късметът. Ако някой все пак трябва да стане, се движи приведен, за да „натежи“ житото и да бъде богата реколтата.
Има няколко поверия за този ден:
* Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша;
*Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие;
*Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа, вали сняг.
*Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие;
*Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през 12-е месеца на идващата година.
*20 декември определя какво ще е времето през януари.
*Друго поверие е, че не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът, както и не се иска и не се дава нищо назаем.
Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече. Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят. Не се вари боб, за да не бие градушка. Не се пере, за да не налети болест. Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно.
