Асен Блатечки: Не съм се оженил, загубих много близък човек, мъчно ми е
Асен Блатечки е това, което беше Стефан Данаилов по соца – безапелационен секссимвол. И той като учителя си Ламбо обаче не разчита само на обаянието си, а влага и талант и упорит труд в ролите си на сцена и пред камера. Днес почти няма българин, който да не е гледал негови превъплъщения.
Репортер на „Уикенд“ се свърза с 53-годишния артист от „Стъклен дом“, „Фамилията“, „Ягодова луна“ и „Клетката“ и го разпита подробно за най-новите му роли, една от които е в коледния филм „Заведи ме вкъщи“. Помоли го да повдигне и завесата на личния си живот, в резултат на което читателите ни ще научат дали с любимата му Елеонора вече официално са съпрузи.
– Асене, в края на ноември излезе коледният филм с ваше участие „Заведи ми вкъщи“. Какво ви очарова в тази продукция?
– Филмът „Заведи ме вкъщи“ е дебют на режисьора Мартин Геновски. Много е приятен, хубаво се получи. Заснет е прекрасно, изглежда красиво. И е с неочакван край, заради което и аз се съгласих да участвам.
– Знаем, че сте пълен с професионални ангажименти, но все пак кажете къде другаде могат да ви гледат вашите почитатели?
– Играя в 12-13 представления. Около 5-6 са спектаклите, на които съм режисьор. В момента репетирам пиесата „Прецакани“. Премиерата ще е на 17 януари в „Сълза и смях“. През март най-накрая ще излезе филмът, който чакам от много време – „Залог“. Той е дело на проф. Светослав Овчаров. С него ще се открие „София филм фест“. Играя Коста Паница, а Захари Бахаров е Стамболов. Заснехме и втори сезон на сериала „Клетката“, но засега още нямам представа кога ще го програмират за ефир. Важното е, че ще бъде излъчен.
– Имате ли травми от работата си? Използвате ли дубльор за снимки?
– Имал съм някакви смешни травми, не са били кой знае какво. Удрял съм се, порязвал съм се, но приемам това за нещо съвсем нормално. Никога не съм си чупил нищо. Имам си дубльори, когато са много опасни сцените. Продуцентите не ми разрешават да поемам рискове. Ако нещо може да застраши живота ми или да ме извади за дълъг период от строя, ще им трудно да си направят филма.
– Първият ви актьорски хонорар?
– 30 лева за представление в Народния театър. Бях първи курс във ВИТИЗ и Галин Стоев ме взе в „Мяра за мяра“. В главната роля беше Наум Шопов.
– Успешна ли беше за вас 2024 г.? Какви са целите ви за 2025-а?
– 2024-та беше хубава, дори много. Имах и имам доста работа. Всички сме здрави и нещата са окей – за мен това е най-важното. За догодина ми се иска да успея да докарам докрай два кинопроекта, с които се занимаваме с приятели от доста време. Може да вляза и като продуцент в единия от филмите.
– Имате ли вече планове за Бъдни вечер, Коледа и Нова година?
– На Бъдни вечер и Коледа ще си бъда със семейството. Дъщерята Катерина и синът Борил ще са при мен. Също и Сашко – синът на Ели. На Катя съм й взел подаръка, на Борил знам какъв ще е – той ми каза какво иска и скоро ще го има. Купил съм подарък и за Сашко. Двамата с Борил са като братя. Изключително добре се разбират, никога за нищо не са се карали, не имало никаква драма помежду им. Жестока двойка са, всичко си делят. След Рождество Христово ще изпратим децата при другите им родители, а двамата с Ели отиваме на топло, за да си отпочинем, да презаредим батериите и да посрещнем новата 2025 година.
– Интересите на децата ви какви са?
– Катерина има бакалавърска степен, завърши архитектура в Лондон. Сега се оглежда къде да направи магистратура. Борил учи в музикалното училище. В момента е в 4 клас. Никакви грижи не са ми създавали децата, много са добри.
– Постите ли преди Коледа и Великден?
– Не спазвам църковните пости. Подлагам се обаче веднъж-два пъти в годината на лечебен глад. В продължение на 24-25 дни се пречиствам. Така давам рестарт на организма си. Свалям много килограми, но после се захранвам правилно и се чувствам окей.
– Понякога иска ли ви се да изпушите отново една цигара? Спортувате ли?
– Не искам да пуша. Цигарите съм ги хвърлил преди 5-6 г. Бездимните ги отказах преди година, оттогава изобщо не съм посягал. Раздвижвам се с фитнес, бокс и карате. Вкъщи съм си организирал мини фитнес и когато мога, спортувам.
– Случвало ли ви се е някога да пийнете алкохол и да шофирате?
– Никога! Не може и да ми се случи. Знам колко е тъпа една такава постъпка за всички. Дори и да съм в кондиция за шофиране, не си позволявам да сядам пил зад волана. Ще вземе да стане някоя беля по друга причина и ще излезе, че е заради алкохола. Да не говорим, че като пийнеш едно, две или три и се качиш в колата, това означава, че съзнанието ти е замъглено и не мислиш адекватно. Не, не правя такива неща. По принцип рядко пия алкохол и никога не прекалявам.
– Имате ли нарушения като шофьор?
– О, имал съм много. От година-две обаче нямам никакви – явно остарявам. Преди са ме глобявали доста за превишена скорост – 5-10 километра над определената. В населени места винаги съм карал бавно. Внимателен съм, защото не знам откъде може да излезе някое дете. Не съм джигит на пътя.
– Остаряването притеснява ли ви?
– Как ще ме притеснява?! То си е нещо хубаво. Остаряваш, защото си жив. За съжаление, има много хора, които си отидоха млади от този свят.
– Наскоро сложихте жалейка във фейсбука си. Кого загубихте?
– Много близък човек си отиде от този свят. Семеен приятел. Много ми е мъчно.
– Когато загубите близък, изпадате ли в депресия?
– Не бих казал. Знам, че това е нормалният път, че ни чака всички нас. Единственото сигурно нещо на този свят е, че ще умрем. Да, боли много при загубата на близки, но продължаваш напред с мислите си за тези хора.
– Плачете ли?
– Не, и то заради баща ми. От дете ме е учил, че мъжете не плачат. Това е страшна тъпотия, но баща ми и дядо си бяха корави. Именно заради тяхното възпитание ми беше много трудно, когато реших да се занимавам с актьорство. Как да ми се отвори кранчето – да тръгнат сълзи от очите ми, заради роля?
– Вие, предполагам, не учите Борил, че мъжете не бива да плачат…
– Не, изобщо. Уча сина си да бъде мъж, да е самостоятелен и свободен, доколкото е възможно. Той си е още момченце, акълът му си е детски.
– Инат ли сте?
– О, да, страшен инат съм. За мен упорството никога не е безсмислено. Когато знам, че съм прав за някакви работи, нищо не може да ме бутне.
– Какъв сте, когато сте влюбен?
– Де да знам. Сигурно по-лигав и сантиментален (смее се). Не съм романтичен. Купувам цветя и подаръци, но в никакъв случай на съм мъжът романтик. И на мен ми е готино, когато ме изненадват неочаквано, без повод.
– Във фейсбук сте се отбелязал, че сте женен. Да ви честитим ли сватбата с Елеонора, или сте написал това, за да държите фенките на дистанция?
– Това си седи там, откакто имам фейсбук. Навремето го сложих, за да е ясно, че съм обвързан и да се предпазя от досадни фенки. Не, не съм се оженил. Няма новина в това отношение.
– А след време ще минете ли под венчило?
– Де да знам. Може след време и да се реша на това, но засега не съм. Никога не съм имал нищо против брака, просто не го разбирам. Какъв е смисълът двама души да се подписват, че са заедно? Само чисто икономически.
– След като се разшумя за злоупотребите на Левон Манукян с държавни пари за култура, излезе информация, че вие имате договор за създаване и разпространение на 5 спектакъла с Борис Чакринов – покойния директор на театъра в Бургас. За последния пък някои твърдят, че бил в издънка с над 70 000 лева за три представления. За тях трябвало да обяви обществена поръчка, но не го е направил…
– Не го познавам това момче Левон, не съм го виждал дори. Само чаках някой да ме набеди, че съм участвал в театрална далавера, за да изляза публично и да го направя на две стотинки. Грозно е това, което казаха за Борето Чакринов. Не е злоупотребявал, мога да се подпиша под това. Аз самият никога не съм вземал каквито и да било пари под масата. Как се прави държавна или обществена поръчка, за да са ти пълни залите и театърът ти да печели? И как може да знаеш, че определени представления ще ти изкарат 70 000 лева? Не можеш да си сигурен, че хората ще ги харесат и ще влязат да ги гледат.
Преди, когато Борето беше жив, го бяха захапали защо не прави държавни поръчки за мен, за това, че съм изкарвал повече от 20 000 лева. Тогава Борето им каза: „Не искам да ви обидя, но държа Асен Блатечки да ми играе главна роля! Ако направя държавна поръчка, кой ще я спечели? Аз искам него!“. Някъде прочетох, че видите ли, дотам била стигнала наглостта на Борето, че той дори станал режисьор на тези постановки. Онзи, който беше писал текста, не знае, че директорът не получава хонорар за това, че поставя в управлявания от него театър. Борето всъщност пестеше пари на Бургаския театър. А и тези неща, които сега разправят – че театърът бил зле, едва ли не пред фалит… Това е пълна, ама пълна глупост.
– Защо не вярвате на твърденията, че театърът в Бургас е пред фалит?
– Борето ми е казвал, че не е искал за всички представления субсидия, а е имал това право. Парите са му стигали, за да си издържа театъра. Докато той беше директор, винаги е имало 13-а заплата и ДМС. Махна един международен фестивал в Бургас, защото предпочиташе да даде парите на хората, които работят при него, а не на онези, които ще дойдат от чужбина.
– Кога станахте приятели с Борислав Чакринов?
– По времето, когато бях студент. Работя в театъра в Бургас от 2000 г. Иван Добчев ме заведе там. Оттогава Борето всяка година ме канеше да играя. Той разбираше от театър и направи много за Бургаския. Много добър и мил човек, не би направил никога никаква далавера, сигурен съм в това. Боли ме за него.
– Някога замислял ли сте се да станете директор на театър?
– Никога не съм се замислял, не ми се занимава с такива неща. Ако се захвана с това, ще трябва да спра да играя, а не искам. Между другото, получавал съм много оферти, но съм ги отхвърлял. Когато Стефан Данаилов беше министър на културата, ми предложи да стана директор на Сатиричния театър. Любезно му отказах и не смятам, че съм сбъркал.
– Какво мислите за неотдавнашния протест пред Народния театър срещу спектакъла на Джон Малкович „Оръжията и човекът“?
– Не съм гледал представлението и не мога да го коментирам, но ме беше срам заради онези пред театъра. Много тъп беше протестът на лумпените, които отидоха да се бият и да правят зулуми. Ако се бяха поинтересували и попрочели, щяха да разберат какъв човек е Бърнард Шоу и на какви политически сили е симпатизирал. Плюс това, излиза, че ние можем да се бъзикаме със себе си, а някой друг – не. Защо, какъв е проблемът? Толкова ли сме нищожни и с ниско самочувствие, че да не можем да се присмеем над собствените си тъпотии? Извинявайте, ама в България все още има къщи, в които тоалетните и баните са навън. От друга страна, смятам, че директорът на Народния театър, бидейки наясно каква е ситуацията, можеше малко по-добре да предвиди нещата.
