„24 часа“ в мейла ти. Разберете големите новини от последното денонощие накуп
- 9679 лв. носят дипломи за управленци в Американския университет, 7869 лв. – за информатика и компютри от Софийския
- С високи доходи са и математика, медицина, металургия, военно дело
- Тренд – все по качествени работни места за завършилите висше у нас
Ако учите магистратура в 28 специалности в определени български университети, гарантирана е заплата над 4000 лв. А шест специалности в 8 университета носят месечен доход над 5000 лв. Това показва новото, 14-о поред издание на Рейтинговата система на висшите училища в България, което бе представено в Министерството на образованието и науката.
Класацията този път е обогатена с нови неща. Вече има данни не само за общия облагаем доход на завършилите една или друга специалност, а и три разбивки за заплатите по образователни степени – бакалавър, магистър след средно образование и магистър след висше.
Вижда се, че по-високите степени на образование носят отчетливо по-високи доходи и по-добра реализация. Завършилите магистърски програми в “Администрация и управление” на Американския университет имат месечен доход 9697 лв., а “Информатика и компютърни науки” в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и Нов български университет – съответно 7869 лв. и 7200 лв. Над 5000 лв вземат и с “Военно дело” във Военната академия, с “Администрация и управление” във Висшето училище по мениджмънт във Варна, с “Фармация” в Медицинския университет-София, с “Архитектура, строителство и геодезия” в Академията на МВР и с “Комуникационна и компютърна техника” в Техническия университет в София. (Виж таблиците)
Трендът сред висшистите тази година е, че за тях се подобрява качеството на работните места, каза Георги Стойчев, ръководител на екипа, който изготвя рейтинга. Увеличават се доходите им, както и делът на
тези, които работят това, за което са учили – 61%
Десет направления вече са с доход над 3000 лв. 86 на сто от завършилите остават да работят в България.
Лидер на Балканите по чуждестранни студенти
са българските университети. От около 4% през 2013 година те се увеличават до близо 9% от действащите студенти през 2024 г. Делът на чуждестранните студенти е най-голям в направленията “Медицина” (58% от действащите студенти), “Стоматология” (47%) и “Ветеринарна медицина” (31%).
Безработицата сред българските граждани, завършили висше образование в България през предходните 5 години, се задържа на равнище от малко над 2%, като за завършилите магистърски програми след средно образование това равнище е едва около 1%.
Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат студентите в първи курс в направленията “Медицина” (5,73), “Фармация” и “Стоматология” (5,69) и “Математика” (5,59).
Отличниците
В общите стандартизирани класации по професионални направления на Рейтинговата система за 2024 година СУ “Св. Климент Охридски” се класира на първо място в 22 професионални направления от общо 29, с които участва в класациите.
Техническият университет – София, се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 11, с които участва в класациите.
Медицинският университет–София, е първи във всичките 5 направления, по които предлага обучение. Химикотехнологичният и металургичен университет има 3 първи места. Аграрният университет в Пловдив, Тракийският университет в Стара Загора и Лесотехническият университет в София имат по две първи места. Други 11 висши училища оглавяват по една класация.
Най-ниска безработица (под 1%) има сред завършилите професионалните направления “Военно дело”, “Медицина”, “Математика”, “Фармация”, “Стоматология”, “Металургия” и “Теория и управление на образованието”, а най-висока – сред завършилите “Социални дейности” (3,8%).
Рейтинговата система сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели.
Те измерват различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, социалните условия, достъпността на образованието, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.
Рейтинговата система на висшите училища в България през 2024 г., достъпна в интернет на адрес rsvu.mon.bg, е обновена и данните в нея са актуализирани по поръчка на МОН от консорциум ИОО-С, съставен от Институт “Отворено общество” – София, и “Сирма Груп”
Амбицирано първо поколение висшисти пробива през педагогика и инженерство
Рейтингът тази година е обогатен с данни в кои направления какъв е делът на висшистите първо поколение – студенти, родителите на които са със средно и по-ниско образование.
Делът на студентите първо поколение е показателен за достъпността и включващия характер на висшето образование, стана ясно от думите на Георги Стойчев.
Най-висок е този дял в “Материали и металознание” (65,52%), “Социални дейности” (61,1%), “Педагогика” (59,69%) и “Проучване, обработка и добив на полезни изкопаеми” (56,25%). Най-нисък е в “Стоматология”, “Математика” и “Биотехнологии”.
Близо 37% от студентите, заявяват, че идват от семейства, в които нито един от двамата родители няма по-високо от средно образование, а под 2% заявяват, че идват от семейства, в които родителите имат само основно или по-ниско образование.
Потомствените в системата са 63%, “новодошлите” – 37%
Министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков: Хубава новина за младите, избрали висше тук: ще имат добро заплащане и реализация
За 14 години рейтингът се превърна в един важен инструмент за определяне на стратегическо планиране, за определяне на политики в сферата на висшето образование. Чрез данните от рейтинга се вземат решения, свързани с приема в професионалните направления, с коефициентите по качество и реализация на пазара на труда, съобразно които се и финансира днес висшето образование. Така че рейтингът е един от най-важните инструменти на Министерството на образованието и науката.
Тази година националната карта за висше образование вече е електронна, което ще улесни и висшите училища, и експертите, и представителите на Националната агенция за оценяване и акредитация при оценка на проекти за разкриване на професионални направления, факултети, висши училища в съответната област. Защото националната карта дава тази териториална перспектива за развитие на професионални направления, висши училища и техни основни звена.
В тазгодишния рейтинг за първи път се извършват класации не само по професионални направления, но и по образователно-квалификационни степени. Това дава възможност да се види по-ясно и по-точно какво е нивото и качеството на обучение в образователно-квалификационна степен бакалавър и магистър в съответните висши училища. Студентите, които завършат степен магистър, имат по-висок осигурителен доход и в по-голяма степен се реализират на пазара на труда в специалността, която са завършили. Ясно е, че колкото по-високо е образователното равнище на младите хора, толково по-висок е техният доход и в по-голяма степен се реализират в това, за което са учили. Това е една добра новина за всички млади хора в България – затова – учейки в България, те ще получат добро заплащане и ще могат да се реализират за това, за което са учили.
