Какво завеща Ванга на Нешка Робева
- „Събирай си интервютата, оти ке пишеш книга“, каза ми Ванга. Но не съм толкова силна, колкото си мислите. Бях се отказала да я правя
- От време на време, за да не гръмна, изхвърлям насъбраната енергия във фейсбук, колкото да разквакам жабите в гьола
През декември легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева ще представи последния си спектакъл „Шампионите“. Тя обаче не го нарича така, защото мрази сбогуванията. След това смята да се отдаде на една от последните мисии в живота си – нещо, което й зарича пророчицата Ванга, с която беше много близка. В интервю пред „24 часа – 168 истории“ почетният президент на клуба по художествена гимнастика „Левски“ разказа повече за предстоящите си вълнуващи планове.
– Г-жо Робева, на 12 декември ще представите спектакъла “Шампионите”. Наистина ли ще бъде последният за вас?
– По всичко личи, че сте прочели половината заглавие, а цялото звучи така: “Шампионите в предпоследния последен спектакъл на Нешка Робева”. Впрочем така го кръстих, защото
не обичам изпращанията, още повече мразя сбогуванията
Особено сълзливите. Мисля, че не трябва да издевателствам над силите, които все още ме съпровождат. Този спектакъл има задача да захрани фондацията, която ние създадохме и която нарекохме “Темелите-Левски”. Това са здравите, дълбоки основи на този клуб. Не мога да правя повече спектакли. Спомням си, че винаги изненадвах нашите и със заминаването, и с пристигането си… Това се дължи, предполагам, на странния ми характер.
– Какво ще включва този спектакъл?
– Шампиони! В спорта, в изкуството и най вече приятели, които в годините са останали такива, въпреки характера ми. Това ще са спортисти по аеробика, естетическа гимнастика, акробатика, мажоретките, които правят един нов, прекрасен спорт.
– Вие споделихте, че вече смятате да се отдадете на една от най-важните мисии в живота ви – писането на книга. Кога баба Ванга ви каза да я напишете? Спомняте ли си този момент?
– Да. Съвсем ясно.
– Какво точно ви каза пророчицата?
– Понякога, когато отивах при нея, тя започваше разговор и най-неочаквано млъкваше, а след това рязко сменяше темата. Така стана и тогава. Нямам спомен за какво говорехме,
но си спомням как ме изненада с въпроса си дали събирам интервютата си
Отговорих, че не, но майка ми ги събира. Думите ѝ след известно мълчание бяха: “Събирай, оти ке пишеш книга.”
– Защо отлагахте писането на тази книга досега? Трудна ли е за вас?
– Започвах няколко пъти. За гимнастиката и за всичко преживяно в нея – добро и лошо. Не ми се пишеше… Толкова хора писаха. И пишат. Впрочем за моя път в спорта, като състезателка и треньорка, Марги Рангелова написа и остави толкова много.
Тя беше изключителен журналист и приятел. По-добре от нея не бих могла, а и да преповтарям или плагиатствам нито ми отива, нито мога. Ах, да, Марги толкова много ме хвалеше, че защо да развалям впечатленията на хората. Пък и сега кой чете? Бях решила, че не мога и не ми се пише, че не искам след Марги друг да пише за мен. Бях се отказала, докато не започна дивотията, в която живеем. И докато не започна отвсякъде да се лее тъпата, просташка пропаганда, докато не осъзнах, че с баданарката майсторите бояджии не започнаха усърдно да замазват историята. И живота ни. От време на време, за да не гръмна, изхвърлям насъбраната енергия във фейсбук. Един ден се обади Кеворк Кеворкян и с тон, нетърпящ възражение, почти ми нареди: “Робева, пиши! Пиши! Сега могат и да не четат, но ще мине време, ще се родят други хора, които ще пожелаят да научат истината!” Обещах…
– Има ли нещо друго, което ви е заръчала Ванга и вие все още не сте го изпълнили?
– О, да. Много неща не изпълних и не изпълнявам. Не съм по-различна от другите хора. Не съм толкова силна, колкото си мислите. Когато не изпълнявам нещо, се оправдавам пред себе си. Казвам си: “Ами ако не беше ми го казала, откъде щях да знам, че трябва или не трябва да го правя?”.
– Каква беше петричката пророчица за вас?
– Дар от Бога. Велик учител!
– На какво ви научи и остави ли ви важен урок?
– Да! И не един или два. Дължа ѝ толкова много.
Тя беше велик учител в живота ми. Без да назидава, без да размахва пръст или менторства. Ванга ни учеше чрез примера си. Тя – незрящата, вървеше уверено напред, проправяше пъртина. Не ми се говори… Жалко, че не само аз се оказах безсилна, за да я следвам.
– Вие сте известна с твърдия си характер, благодарение на който сте изковали едни от най-великите гимнастички на България. По време на представянето на грациите на олимпийските игри в Париж 2024 сте плакали за първи път. Какво предизвика тази емоция у вас?
– Не знам. Може би радостта, че въпреки упадъка на олимпийското движение, въпреки мръсните политически игрички, нагушените корумпирани спортни деятели, в участниците прозираше и проблясваше онази чиста вяра и стремеж, който ги прави шампиони. Различавам медалистите от шампионите. Всички, извървели тежкия път до участие в олимпиадата, са шампиони. Според и за Кубертен (Пиер дьо Кубертен, френски педагог и историк, най-известен като основател на съвременните олимпийски игри). И не само.
– Преди гимнастичките да заминат за Париж това лято вие посетихте последната им тренировка. Какво им пожелахте?
– Късмет, естествено.
– Тогава вие подарихте нещо специално на председателката на Българската федерация по художествена гимнастика Илиана Раева? Ще споделите ли какво беше то?
– Дадох ѝ едно
малко талисманче,
с което съм печелила и губила. Казах ѝ го. Нейно право беше да го вземе или остави.
– Можем ли да кажем, че двете с нея вече сте в добри отношения и сте загърбили неразбирателствата, които имахте в годините назад?
– Можете всичко да кажете. Аз отдавна съм спряла да изказвам мнение по отношение на художествената гимнастика, особено и след като не ми го искат.
– Занимавате ли се с нещо друго освен спектакъла, или смятате напълно да се отдадете на книгата?
– Гледам си градинката, пия си хапчетата и от време на време хвърлям някое камъче във фейсбук, колкото да разквакам жабите в гьола.
Книгата?! Ако е рекъл Господ.
