Спомен за казармата и какво е било ежедневието на войника там
Казармата от едно време не беше най-приятното място за живеене. Щеш не нещеш отиваш. Ако си късметлия, не те пращаш на край света или в някое гнусно поделение… Нареждаш се на опашка – обръснат, спретнат, минаваш през медицински преглед и вече си войник – облечен, обут и настанен в строя на Българската народна армия. Разпределят те в стая с около 20 – 30 легла на два етажа. Всички новобранци преминават през т.нар. индивидуално 45-дневно обучение, което завършва с клетва.
В началото, разбира се, е трудно – ред, дисциплина и гадни офицери. Ставането рано, хигиената – всички да ходят до тоалетните под строй, не си е работа за някой, който се е излежавал до обяд в събота и неделя.
Сутрешната проверка:
Обикновено започва към 5 ч. Новобранците ги събуждат обикновено с викове. За закаляване тичаш между 1 и 3 километра, маршируваш под строй, закуска и след това обратно на плаца. Междувременно трябва да си оправиш леглото, да се облечеш, изкъпеш и обръснеш. Който не е успял, лошо го чака. „Щастливците” получават „непоряд” и се занимават с възможно най-гадната работа в казармата.
Ако ти знае много устата, най-вероятно през цялото време ще се занимаваш с тях. След проверката следват учебни часове, обяд, почистване на оръжието, може и малко почивка.
Нарядите – неразделна част от казармата са въоръжени и невъоръжени. Първите 45 дни новобранците не пипат оръжие. Задълженията са прости – да се пази оръжието, да се сервира в столовата, да се чисти.
Денят завършва с вечерна проверка – подобна на сутрешната и така отново, и отново…
От време на време войниците се вдигат на учебна или бойна тревога. Целта е да се види колко бързо реагират, дали могат да напуснат помещението за по-малко от 5 минути, имитират се и бойни действия….
А сега… дали днешните младежи могат да издържат всичко това? Едва ли! Още при първата сутрешна проверка ще има закъснели, опърпани, заспали и изнервени физиономии, които ще докарат по-скоро инфаркт на офицерите, отколкото да ги научат на нещо. Върнете казармата!
Иван Велев, Варна
