Неделя Щонова с нов проект, тръгва от врата на врата
Д-р Неделя Щонова реши да сподели, че е стартирала нов проект, с който да помага на хората. Ето и подробностите от самата нея:
Днес снимахме първия епизод от проект, който измислих с голямо вълнение – “Лекар у дома“.
Отидох в един напълно непознат дом и се срещнах с непозната жена:
– Защо ни писахте? Защо искате да участвате? За какво мечтаете? В какво вярвате? – попитах.
И тя каза:
– Отивам на лекар … и получавам рецепта. Само една рецепта, някакви лекарства, някаква апатия и пълно безразличие към мен, като човек. Не искам това. Искам лекар у дома. Искам внимание и милеене. Имам проблеми с опорно-двигателния апарат, с гръбнака, имам тежка остеопороза, макулна дегенерация и възпаление на червата. И преди да говорим за рисковите фактори и стандартната, конвенционална медицина … нека кажа, какво мисля за болестите.
Нас ни разболяват липсите. Разболява ни липсата на обич, разболява ни нереализираният творчески потенциал, разболява ни най-вече Предателството, което вършим спрямо себе си – раждаме се … и в нас е вложено толкова много, а ние живеем като използваме и обследваме толкова много малко от онова, което ни е дадено. Трябва да бъдем Ваятели. Това е любимата ми дума.
И зная, че Вие ще ме разберете и затова ще Ви кажа стих … за оскъдицата, от любов, в която живеем.
И взе, че ми го каза този стих.
Говорихме, преглеждахме се, играхме гимнастика, изградихме терапевтично-стратегически план за действие.
За финал Маргарита ми подари пакет бисквити:
– Полезни са, диетични, богати на фибри!
Тръгнах си. Отворих пакета.
Изядох пет бисквити.
Опитвах да стабилизирам съзнанието си.
Сякаш … не бях подготвена за толкова дълбок, преобразяващ и разтърсващ разговор … и изобщо за такъв старт на проекта ни.
Излизам от дома на Маргарита, мисля си за нея и виждам, как към мен, от една детска площадка тича дете, с усмивка до ушите:
– Вие сте Неделя, нали?! От “Денсинг старс“?! Винаги Ви гледах. Въртяхте се във въздуха като перка на самолет, правихте шпагати и танцувахте много хубаво. Аз тренирах гимнастика … и можех да си вдигна крака ееей до тук … – и показа … – но после спрях, обаче като Ви гледах .. пак … съм се запалила … може ли да се снимаме … ??
Вълшебно е.
Да отвориш очи и да видиш свят, който си сътворил.
И за който свят ти си напълно отговорен.
И все повече мисля, че лошите неща и диагнози … не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото … май е да да бъдеш обезсърчен, апатичен, безлюбовен и да живееш в горчивината на осъзнаването, как си Предал потенциала, твореца и съвършенството, с което идваме в този свят.
А ние като се родим … Бог е вложил в нас толкова много. Щедростта на небето е необятна.
И е наистина Болезнено и е наистина Болестотворно … човек да не се развива.
Естествено, че съвършенство няма. Но човек може да влага своята енергия и идеали … като всеки ден върви по ***Пътя на това непостижимо съвършенството.
И само тази дързост носи в себе си абсолютен потенциал за изцеление и хармония.
И да, много полезно е да говорим конкретно за конвенционалните рискови фактори, цитокинова буря и изследване на фекален калпротектин, като неинвазивен маркер за мониторинг на чревното възпаление.
Но ако наоколо е оскъдица … от милеене, любов, съзидание …
… става зле …!
Това е най-красивата и здравословна реалност – Любовта и Тайната на Сътворението.
И ти можеш да я създаваш в себе си.
Ако ще и наоколо да е мрак.
Човек поверява живота си на това, в което вярва.
И е хубаво да има съкровища, които … молците не ги ядат.
