Един ден с Григор Димитров – ето как протича животът на тенис звездата в Монте Карло (СНИМКИ)

[DISPLAY_ULTIMATE_SOCIAL_ICONS]
Монте Карло

Снимка: Евгений Милов

Хей, сигурно за никого не е тайна, че Монте Карло – една от най-блестящите перли в короната на Френската ривиера, е синоним и еталон за луксозен живот, блажено спокойствие, ултра класа и разкош във всеки смисъл на думата. Не случайно редица тенис звезди са избрали именно Монако за свой дом – сред тях е и един българин. Всъщност това е най-добрият и успешен тенисист, който някога сме имали.

Снимка: Евгений Милов

Точно така – това е Григор Димитров. Защо той избра именно княжеството за своя резиденция и как преминава животът му там? И как се мъкнат над 100 кг снимачна техника из стръмните улички на Монте Карло в продължение на километри от екипа ни от двама мъже и две жени? Седнете удобно, за ви разкажа.

Пристигаме в Монте Карло след убийствено 12-часово пътуване със самолетен полет за Ница. С прикачване и четиричасов престой на оловносивото летище във Франкфурт, което изглежда като подлез около НДК, само че километричен. Това е последното място, където искате да се озовете – особено когато сте се отправили към райското средиземноморие на Френската Ривиера. Дзен градината на Стария континет. Оазисът на Вселената. И какво ли още не.

Снимка: Евгений Милов

Кацането в Ница вече се усеща като истинско облекчение за сетивата и отпрашваме към Монте Карло с пълна пара и първото възможно такси, което благоволи да ни вземе. А там още с пристигането всякакво усещане за умора от тежкия ден, започнал в 4 сутринта на софийския Терминал 2, се изпаравя на мига.

Снимка: Евгений Милов

Потресаващо красивите гледки от терасата ни в Рокбрюн Кап Мартен, където отседнахме през следващите три дни, са всичко, с което човек иска да се събуди на този свят, а сигурно и в следващия. Притихналите спокойни води на Лазурния бряг, еклектична и екзотична растителност (палми, лимони, жасмини, маслини, кактуси и какви ли още не чудати цветя) изпълват тесните улички, а слънчевата светлина и цветовете правят всичко да изглежда като картини на Ван Гог.

Снимка: Евгений Милов

Всичко предвещава да свършим страхотна работа и междувременно да си прекараме повече от добре през това време… И това е усещането, с което си лягаме тежко уморени, но приятно развълнувани от предстоящата среща с Григор Димитров на следващия ден.

Снимка: Евгений Милов

Докато не се будим от съобщението, че поръчното предната вечер такси отменя уговорката половин час преди да потеглим… И настава истинска паника. До срещата ни с Григор остава по малко от час, а ние сме на около десетина километра от „Стад Луи II“ в Монако, където е срещата ни.

Абсолютно никаква надежда да дойде нова кола, която да ни вземе, и решението е само едно – грабваме да носим на ръка обемния и тежък багаж и хукваме към първата автобусна спирка, която е на два километра от нас – по тесни и стръмни стълбички надолу, разбира се.

Снимка: Евгений Милов

Защото кой, ако не ние? И кога, ако не сега? Кой? Кой? Кой? Нямаше кой освен нас да се справи по-успешно с мисия „Луксозна буря“. Затова – бягай, Форест, бягай! Защото както казва мисис Форест в едноименния филм с Том Ханкс: „Животът е като кутия с шоколадови бонбони, никога не знаеш какво ще ти се падне“. Е, на нас ни се падна този с ореховите черупки и… И сещате се – прас-прас зъбчета.

Снимка: Евгений Милов

Спряхме автобус от градкия транспорт по средата на кръгово кръстовище, милиони клаксони зазвучаха от всички краища на космоса като демонична песен, но нямаше време за губене – следващият сигурно беше след час. Ход, благодарение на който успяхме да пристигнем броени минути преди Григор и екипът му да се появят от другата страна на стадиона. Обаче там ударихме греда.

Драмите явно нямаха намерение да спират – оказа се, че интервюто на стадиона не може да се снима от толкова голям телевизионен екип, а от максимум двама души. И взехме решение да го направим както трябва – да си съберем отново багажа и да отидем на друго място, където да разгърнем продукцията.

Снимка: Евгений Милов

И така… всичко започна отначало. А разказано набързо звучи така… Заедно с екипа на Димитров се качваме на първия възможен автобус от градския транспорт на Монако, който да ни закара до тенис кортовете на Monte Carlo Country Club, където Григор да ни очаква в зала, която междувременно е успял да уреди в движение специално за снимките.

Снимка: Евгений Милов

Григор буквално преобърна света около себе си и пренареди цялата си програма за деня, само и само за да ни помогне да направим това интервю, за което всички от екипа (Гергана Гунчева, Борис Пинтев, Миряна Мирочник и моя милост) ще сме му вечно признателни. И доказа, че няма никакво значение колко си известен, на колко луксозно място живееш и колко е голяма банковата ти сметка. Значение има само колко си богат като човек. И всичко това в епицентъра на лукса. На горещия пулс на ВИП-а. На централния нерв на Човешката мечта.

Снимка: Евгений Милов

И ето на това му се казваше да видиш живия живот в действие. Екшънът беше толкова голям, че Монте Карло имахме шанс да разгледаме по-добре, само ако си бяхме взели туристически картички от будките за вестници.

Снимка: Евгений Милов

Всичко, което успяхме да зърнем от прелестната атмосфера на кнежеството, беше през прозореца на градския транспорт, докато с екипа на Григор щурмувахме кортовете с поредния рейс, на който се качихме, след като предният трябваше да спре поради някаква причина след само две спирки и прекачване на всички пътници на нов, който дойде след това…

Нито помен от прочутата Марина с яхти на Монте Карло, нито помен от опасните завои от Гран при на „Формула 1“, нито помен от бляскавите казина. Но целта беше постигната – и ние прекрачихме входа на Monte Carlo Country Club. Имайте предвид, че това елегантно и елитарно място под средизоемноморското слънце е домът на турнира Монте Карло Мастърс от ATP Tour, както и базата на тенис академията в Монте Карло.

Снимка: Евгений Милов

А още с първите си думи Григор каза нещо много важно, което всички чакахме и искахме да чуем.

„Цял живот играя за България, цял живот имам знамето до мен. Гербът на България е в ракетата ми, приемам завистта за комплимент“, каза тенисистът по време на интервюто пред камерите на bTV.

Снимка: Евгений Милов

„Навсякъде по света има завист, не само в България. И когато се сблъскам с това, напоследък започвам да го имам като комплимент. Значи си направил нещо. И продължаваш да правиш нещо. И продължавам да правя нещо. Какъв по-голям кеф от това?“, заяви той.

Само ден остава до историческия мач на Димитров срещу Новак Джокович в София на 17 септември. Двубой, който може да гледате единствено в ефира на bTV Action и онлайн на сайта www.btvsport.bg. Началото е в 20 ч., а студиото започва в 19 ч.

[wpdevart_facebook_comment]

Още интересни публикации

error: Content is protected !!