10 неща, които напълно спрях да правя, след като навърших 60-Можеш да живееш за собствено удоволствие без мъж

Когато станах на 60 години, спрях да се тревожа за някои неща, или както много хора сега казват, да се притеснявам. Искам да ви разкажа за тези неща. Мисля, че тази тема е чудесна тема за дискусия. Дори аз и приятелите ми обичаме да говорим какво сме правили на 30-40 години, но след 60 спряхме.

• Вече не пазя диети. На тази възраст няма време за отслабване. Когато успея да се храня правилно, това е добре. Когато не се получи, не се обвинявам. Омръзна ми да отказвам всичко вкусно и да ходя на диети. Вярвам, че човек трябва да живее за собствено удоволствие и това важи и за храненето. Прекалено много се изтощих с диети, стига ми, остави някой друг да отслабне.
• Спрях да давам съвети, освен ако не ме помолят. Разчитам само на опита си, както много други, така че защо да се занимавам с вашите съвети? Мога да кажа нещо, ако ме попитат, но мълча.
• Вече не търся мъж. Мисля, че след 60 вече можеш да живееш за собствено удоволствие без мъж.
• Не участвам в гоненето на мода, тенденции, марки и всички онези неща, които ни се налагат от консуматорското общество. От всеки магазин можете да чуете думата „купете“. И спрях да купувам това, което предлага рекламата.
• Не клюкарствам за приятелите си. Това е грозно на всяка възраст, но осъзнаването идва с възрастта.
• Не работя там, където не ми харесва. Работата трябва да носи удоволствие и не може да бъде по друг начин. Хубаво е, когато работата, която обичате, също се заплаща добре, но това не винаги е така, затова много хора предпочитат високите заплати пред удоволствието. Но работата, която не харесвате, е изтощителна, въпреки доброто заплащане.
• Вече не пестя от себе си. Сега се опитвам да се глезя възможно най-често. Но това не важи за закупуването на скъпи дрехи. Имам предвид разходка в парка с вкусен сладолед, посещение на театър, кино. Това е нещо малко, но хубаво.
• Не казвам на децата как да възпитават децата си. Станах по-умен да не правя повече това.
• Не се оплаквам от живота си на другите. Защо да хленча? Живея и оценявам живота такъв, какъвто е.

Статията може да бъде полезна и на друг, затова ще се радваме да я

Вижте всички статии на Иван Ангелов