Катя от дует “Ритон”: Дали ще взимаме пенсия или не, за нас не е фатално
Истинско удоволствие е да разговарям с Екатерина Михайлова, или както всичкия я знаят – Катя от дует “Ритон”, една от най-обичаните и успешни поп изпълнителки в България. Катя беше изключително откровена, споделяйки както лични моменти, така и професионални предизвикателства. Отново показа, че освен талантлива певица, е и човек с голямо сърце.
В очакване на най-новия им албум – “Случва се нещо”, както и продължението на турнето през есента във Варна, Бургас, Благоевград и Русе, Катя сподели как си почиват и къде обичат най-много да прекарват времето си. А Здравко почти има нова професия – станал е земеделец.
– Катя, хващам ви след последния ви концерт за лятото, който беше в Плевен. Оказа се един от най-горещите дни, а преди това пък го отложихте поради дъждове…
– Беше много екстремно, но пък публиката беше страхотна и концертът мина на ура. Тази година ни тръгна от първия концерт в НДК, който беше на рождения ми ден – 18 март. Явно сме успели да направим много добър баланс между старите класически хитове и най-новата ни продукция, защото обикновено някои казват “ей, ама много нови песни пеят, искаме си повече от старите”, други пък – “е, само стари песни, нямат ли нещо ново”.
Това са повечето хора, които не са идвали на наши концерти и не знаят, че всъщност ние постоянно бълваме нова продукция. Всеки момент трябва да излезе новият ни албум, който се казва “Случва се нещо” и ще бъде на CD, на флашка и отново на цветна винилова плоча. Този път ще е лилава, защото ние имаме жълта, червена и бяла. Надявам се следващата, живот и здраве, да е електриково зелена. Но междувременно сме замислили и синя плоча, тъй като имаме страшно много морски песни, някои са нови, други са от 80-те, от 90-те години.
Хубавата песен няма възраст, това е Винаги наред със съвсем новите песни слагаме и по един римейк от старите. Само в новия албум няма да има римейк, всичко е нови парчета. Чак сега го завършихме, защото пандемията малко ни забави и се разконцентрирахме. Да си кажем честно, решихме малко и ние да си починем, защото 47 години газ, газ… Уморително си е, колкото и тези срещи с публиката да ни зареждат. Казват ни: “имаме чувството, че сте глътнали хапчето за вечна младост”, ами не сме го глътнали, но срещата с публиката ни зарежда. Просто един успешен концерт и след това се чувстваш подмладен с 20 години.
– Толкова години на сцена, ако не сте отдадени с тази енергия и ентусиазъм, няма как да стане.
– Така е, но за съжаление не може да бъдем уан мен шоу, а зависим от други хора. И именно по тази причина си организираме сами концертите, всичко сами. И като ни попитат “добре бе, защо не хванете някой да ви помага”, се чудя – ама кого да хвана? Какво мислят, че не сме опитвали през годините? Ами не става! Първо идват, защото си мислят, че при нас парите са на дървото, само посягаш и береш “плодовете”
И сега малко ще починем и следващата серия от концерти продължават от 9 септември във Варна, Летния театър, след това на 19 септември сме в Летния театър в Бургас, на 2 октомври в Благоевград, спортна зала “Скаптопара”, и на 16 октомври завършваме в Канев Център в Русе. Много го обичаме този център и винаги си правим концертите там.
– Каква е разликата отпреди 47 г. и сега?
– Ние винаги сме били частници. Хората, които са непросветени, казват “ама тя държавата им давала всичко”, няма такова нещо. Държавата имаше във всеки един град и всяка една паланка т. нар. Концертна дирекция, която с какво се занимаваше – да ти разлепи афишите, да организира пропускателен режим в съответното място, където ще правиш концерта.
Всичко останало, като се започне – инструменти, апаратури, осветление, дрехи, гримове и т. н., е наше, лично купувано. А навремето не можеше да отидеш в някой наш магазин и да си купиш оборудване, както е сега. Всичко беше с валута, купена на черно. Или от музиканти, внесли апаратурата, осветлението и инструментите от Запад, а ти ги купуваш на тройна цена. Така че ние сме били едни частници, които сме работили за държавата и тя ни е плащала държавни ставки.
Не искам да говоря за тези прословути пенсии, защото има много хейтъри, които казват – “ами като не сте си плащали осигуровките…”
Абе, байно, какви осигуровки да ти плащам?! Сега си плащам осигуровките. Навремето Концертна дирекция ни удържаше от хонорарите осигуровките и никой не те пита искаш ли да се осигуряваш или не, те задължително се удържаха. И затова много хора от по-възрастното поколение (не че ние сме от младото), когато искаха да се пенсионират, понеже са изгорели архивите на Концертна дирекция, не можеха да си наберат нужния трудов стаж. На нас от тогава ни се губят 13 г. Но ние продължаваме да работим и дето се вика, дали ще взема пенсия или не, за нас не е фатално. Но за някои хора е фатално, защото не са в добро здравословно състояние, не могат да работят, отдавна са излезли от играта, както се казва, и за тях е важно да си получат пенсиите.
– Има ли публика, която ви е по-любима от друга?
– Навсякъде ни обичат и публиката е една, а концертите ни минават на ура. Все пак да не забравяме, че това са хора, които са почитатели, те ни знаят и ни пеят песните. Концертът е 2 ч. и половина, един от най-дългите. Здравко постоянно казва, че трябва да го намалим малко, но просто няма какво да махнем.
Каквото и да махна, то ще ми се скъса сърцето, все едно че режа живо месо
Всички казват, че не усещат кога са минали тези 2,5 часа. Ето това е магията, да им се стори все едно че е на един дъх, а не да си гледат часовника и да се чудят кога ще свърши.
– Освен че концертите ви зареждат, какво друго правите, за да поддържате форма? Никога не бих ви дала годините, нито на вас, нито на Здравко. Знам, че като девойка сте били и спортистка.
– Не сме фитнес маниаци, нито аз, нито Здравко. И да, била съм дълги години волейболистка, явно моята мускулна маса е с добра памет, защото много малко ми трябва, за да вляза във форма. Но генетиката ми е такава, че съм склонна към напълняване, за разлика от Здравко.
Ако ям и пия бира колкото него, сигурно няма да мога да вляза и изляза през вратата
Ограничавам се доста откъм храна. Гледам към 17-17:30 ч. да съм свършила с яденето. Алкохол не консумирам, много рядко си позволявам малко винце, когато сме се събрали приятели. Сладко гледам да не ям, и то е вредно. Освен че се пълнее, се и оглупява от него, това е доказано, наистина. От една страна, ни поддържа скачането по сцената. Винаги след концерт, като се премеря на другия ден, съм с 1,5 кг по-малко.
Аз се тегля всяка сутрин и си записвам килограмите, така се следя. Някои казват, че не трябва всеки ден да се мериш, напротив, ако го правя веднъж в седмицата или в месеца, ще изпусна нещата. А така, като видя, че килограмите тръгват нагоре, в същия ден се слагам на режим. Не че не си позволявам и аз някои волности, но гледам да не прекалявам. И основното е работата в градината. Дълго време бяхме без градинар, без фирма, която да я поддържа.
Ето, Здравко и в момента коси навън. Снабдил се е с всякакви видове косачки, резачки… А аз се грижа за дизайна. Подкастрям храстите, цветята. Освен двора на къщата, който е 1 декар, имаме и още 700 кв. м, които са ни пред къщата. Направили сме овощна и зеленчукова градина.
За нея вече Здравко изцяло си се грижи. Имаме и тиквички, краставици, домати, череши, ябълки, круши и черница. И общо взето, като трябва да се грижиш за това нещо, не е като във фитнеса. Там няма да клекна и да стана 1000 пъти, а поддръжката, плевенето и всичко останало е стани, седни, стани, седни, клекни.
– Затова пък си имате чиста продукция, което е страхотно.
– Да, доматите станаха вече, тиквичките отдавна. Имаме парник, за да може по-отрано да берем и да ядем до по-късно. Сега Здравко се е запалил да вика фирма, която да ни направи по-голям парник с конструкции. Абе, земеделец, има малко тракторче, рало. Той е техничар и много обича да има всякаква техника. От фирмата като видяха какви инструменти има, казаха, че няма нужда да носят техните. Истината е, че понеже са много големи двата двора, вече ми идва малко нагорно
Не толкова физически, колкото времево. А трябва да си движим и професионалните неща. Ето, сега направихме клип на последната песен, която записахме за новия албум, казва се “И нощ, и ден”, на Илия Ангелов, солистът на “Диана експрес”. Бяхме на едно приказно място – “Златният парк” в Луковит. Намерихме собственика, който се оказа невероятен човек. Режисьорът на клипа Николай Скерлев ни изпрати демо и в най-скоро време ще излезе на бял свят.
– А сега къде ще почивате?
– Мислехме да ходим до Южна Италия, при едни наши приятели. Още не сме се разкандърдисали напълно. Но пък тук ни се отвориха разни ангажименти и участия. Мислехме да отидем с колата, но това ще ни отнеме много време, ако скочим, то ще е със самолет и ще постоим 4-5 дни, не повече.
Ние като сме си вкъщи, си почиваме най-добре. Мен тишината ме зарежда. Живеем на такова място в Банкя, в гората, че може да оглушееш от тишина, само птички и пчелички се чуват. Питат ни на море не ходим ли, ами не, избягвам да се пека на слънце, защото то не ми действа добре. Разбира се, като излезеш в градината, поемаш от ултравиолетовите лъчи, но да легна да се пека на морския бряг, не е моето. Достатъчно витамин Д поемам.
– С този прекрасен двор и градина нямате нужда да ходите никъде.
– Да, имаме си и басейн. Във фитнеса уредите са хванали прахоляк (смее се), обаче използвам СПА центъра, така да се каже. Имам много готина сауна и съм си купила отпреди 5-6 г. масажен стол. Това са нещата, които ползвам нонстоп – масажният стол и сауната. А във фитнеса започнах да слагам щендери, че дрехи много. И той все повече и повече започва да прилича на гардеробна. Когато правихме къщата, си направихме отделни гардеробни, но тези стаи вече не ни стигат.
– Катя, догодина ще отбележите 50 г., откакто сте се запознали със Здравко, хубаво е, че толкова време сте заедно.
– Ние се запознахме и станахме гаджета много бързо. Догодина правим 50 години, през 2027 г. ще правим 50 г., откакто е създаден дуетът, а през 2028 г. – златна сватба. Да сме живи и здрави, само това казвам.
– Прави ми впечатление, че хората, особено по селата, страдат най-вече от това, че са сами.
– Да, самотата, за съжаление, е много потискащо нещо. А селата са обезлюдени, хората живеят сами, на огромно разстояние, не се събират по съседски.
Абе, кофти стана животът в България, какво да си говорим
От 9 млн. сме останали 6 и малко, от които работещото население не знам дали има и 2 млн., трябва да издържат останалите. Не случихме и на политици. Трудно е, но стискаме зъби и това е, само да сме здрави. Здраве като има, другото ще си го купим, казват евреите.
– А какво бихте пожелали на нашите читатели?
– Желая им да са живи и здрави, да се обичат, да си гледат живота, защото е кратък и се изнизва много бързо. Да внимават с какво се хранят, да се движат повече, защото движението е здраве.
Цветелина ТОТЕВА
