Празник е! И мюсюлмани, и християни честват светеца, известител на Божите тайни
Днес църквата споменава чудесата, направени от св. архангел Гавриил – един от седемте най-близки до Бога серафими и известител на Божите тайни.
Той известил на св. пр. Захарий раждането на Йоан Кръстител и неговото бъдеще като предтеча на Исус Христос; известил и на Пресветата Дева благата вест, че тя ще роди Светия Богомладенец – Спасителя на света.
Мюсюлманите също му въздават почит и го славят под името Джабраил – ангела, продиктувал на пророка Мохамед словото на Аллах – Корана.
Имен ден празнуват: Габриел, Гаврил, Гавраил, Гаро, Габриела, Габи, Гаврила.
Архангел Гавриил (от еврейски – „Божия сила“) се споменава в Библията като пратеник на Бога при хората. Още в Стария Завет е записано, че се явява на пророк Даниил по време на вавилонския плен. После в Новия Завет (в началото на Евангелие от Лука) четем, че той известява на Захария за раждането на св. Йоан Предтеча и съобщава на св. Дева Мария благата вест за въплъщението на Син Божи, т.е. зачеването и раждането на Иисус Христос. За този архангел пише (без име) и евангелист Матей, че се явил на праведния Йосиф Обручник, на когото съобщава за свръхестественото зачатие на Спасителя Иисус.
Има два празника в негова чест: на 26 март, след празника Благовещение, и на 13 юли – на този ден се възпоменават неговите явявания и чудеса през цялата човешка история. Като безплътни Божии служители за спасението на хората от греха и смъртта, Гавриил и архангел Михаил са двамата най-почитани от християните ангели, поименно споменати в Библията. Те се наричат архангели (първи сред ангелите) заради водещата си роля в историята на човешкото спасение.
В този ден се почита и паметта на св. Стефан Саваит (VIII век). Роден в Дамаск, той бил племенник на църковния писател и песнописец (автор на църковни химни) св. Йоан Дамаскин. Стефан от дете постъпил за послушник в прочутата със светостта на монасите си лавра на св. Сава Освещени в Палестина (днес Израел), там станал и монах. Затова го наричаме Саваит. Като основателя на обителта и Стефан прекарал живота си в уединение и молитва, като отшелник в пещерите край манастира и просиял в святост. Затова започнали да го почитат като „преподобен“, както наричаме светците, които са били монаси (ако е била монахиня, се нарича съответно преподобна) и след смъртта си получават възможност да ходатайстват пред Бога за нас.
